Решение № 126 от 19.12.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. , 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100675 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, депозирана от И. Х. Г., ЕГН: ********** /починал в хода на процеса, на чието място е конституирана Х. И. Б.- дъщеря/ и Н. Н. Х., ЕГН: **********, подадена чрез адв.Ц. П. от САК срещу Н. Г. Т., ЕГН: ********** и П. Г. ***Л ЬОВ, ЕГН:

********** за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на ½ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, за който е образуван УПИ I в кв. 13 по регулационния план на с.Ч., ЕКАТТЕ: ******, община Ч., одобрен със Заповед № 34 от **********г. на Кмета на Община Ч., с площ на имота 960 кв.м. и площ на УПИ 973 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: поземлени имоти ******, *****, ********* и ********, със съборени съществувалите в имота сгради.

В исковата молба се твърди, че на 30.05.1996г. е починал Х. Н. Г., който след смъртта си е оставил като наследници Х. И. Г.а- съпруга, своя син – И. Х. Г. /първия ищец/ и дъщеря си- С. Х.а Х.а /майка на втория ищец Н. Н. Х./. На 30.01.2011г. починала съпругата на Х. Н. Г.- Х. И. Г.а, а на 18.05.2013г. починала майката на втория ищец и дъщеря на Х. Н. Г.- С. Х.а Х.а. Твърди се, че след смъртта на последните, единствени наследници на Х. И.ов Г. останали двамата ищци- И. Х. Г.- син на Х. И.ов Г. и Н. Н. Х.- внук на Х. И.ов Г.. Сочи се още, че на ***********г. е починала М. Н.а С., като след смъртта й нейн наследник останал дъщеря й Н. Т. Л.а, която пък починала на 25.03.2010г. След смъртта на Н. Т. Л.а единствени нейни наследници останали двамата ответници:

Н. Г. Т.- нейна дъщеря и П. Г. Л. – нейн син. Сочи се, че с Нотариален акт за покупко-продажба №5, том II, регистър ***, дело №*** от **********г., вписан в Записка за вписване №146, том I от **********г. Т.С.Г. продава на М. Т.С.Г. по баща – Н.а Г.а, следния недвижим имот, находящ се в с.Ч. и землището му, П.ска околия, а именно: къща, сая и двор „Стара махала“ от 1.7 дка, при съседи: С.Т., И. В., дере и път, който имот по регулационния план на с.Ч., се включва в парцел VII- 1

127, кв.85. На 07.02.1969г. с акт за нотариално завещание при А.Й.А.- Народен съдия в гр.П., М.

Т.С.Г. от с.Ч. завещала на Х. И.ов Г. от с.Ч. недвижимия й имот, находящ се в с.Ч. и представляващ парцел VII-127, в кв.85 по плана на с.Ч., представляващ дворно място с къща, плевня и сайвант. Х. И.ов Г. се сочи, че не е наследник по закон на М. Т.С.Г. /М. Н.а С./, тъй като бил осиновен. Сочи се, че от представените към исковата молба писмени документи, може да се установи, че М. Т.С.Г. и М. Н.а С. са имена на едно и също лице, както и че имотът, описан в Нотариален акт за покупко-продажба №5, том II, рег.***, дело № *** от **********г. по стария /недействащ/ план на с.Ч. е идентичен с Поземлен имот №*** с площ 960 кв.м., за който е отреден УПИ I-***, с площ 973 кв.м., кв.13 по действащия ПУП на с.Ч., одобрен със Заповед №**/*****г. на кмета на община Ч., с административен адрес: с.Ч., ул. „Я.“ №14. Сочи се, че последно описаният недвижим имот към настоящия момент представлява процесният имот, като в имота е имало две сгради, но същите са съборени и в момента реално в имота няма сгради. Сочи се, че съгласно чл.16, ал.2 от Закона за наследството- завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството заветник. Твърди се, че ищците са собственици на процесния, описан недвижим имот, в качеството им на наследници на заветника Х.

И.ов Г., като правото им на собственост е възникнало въз основа на нотариалното завещание, с което М. Т.С.Г. /М. Н.а С./ се е разпоредила с описания недвижим имот, като го е завещала на Х.

И.ов Г. и по наследство. Сочи се, че нотариалното завещание поражда правния си ефект и със същото и като наследници на Х. И.ов Г., ищците се легитимират като собственици на процесния имот. Дори предприели действия за издаване на констативен нотариален акт, но не успели да се снабдят с такъв. Тъй като ответниците били наследници по закон на М. Н.а С. и декларирали имота на свое име в община Ч., за ищците възникнал интерес за водене на настоящото дело, за да се установи със сила на пресъдено нещо и да бъде обявено на всички трети лица, че И. Х. Г. и Н. Н.

Х. са собственици на процесния недвижим имот.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Г. Т. чрез упълномощения адв. С. Е. от САК. Тази ответница счита, че предявеният установителен иск е недопустим относно признаване правото на собственост относно съществувалите в процесния поземлен имот сгради, като производството в тази му част следва да бъде прекратено. Сочи се, че с оглед наведените твърдения на ищците, че към момента на подаване на исковата молба отразените в имота по регулационния план сграда с площ 53 кв.м. и сграда с площ 34 кв.м. са съборени, то липсвал обект на спорно вещно право, респ. липсвал правен интерес от установяване на правото на собственост върху несъществуваща вещ. Ответницата Т. оспорва предявения установителен иск за собственост по отношение на недвижимия имот като неоснователен. Твърди, че с П. Г. Л. са съсобственици при равни права на процесния недвижим имот, правото на собственост върху който са придобили по наследство от общия им наследодател М. Н.а С. /М.

Т.С.Г./, починала на ***********г., оставила за свой единствен наследник майката на ответницатаН. Т. Л.а, починала на 25.03.2010г. Оспорва се твърдението на ищците, че са собственици на имота, правото на собственост върху който са придобили по наследство от общия им наследодател и заветник- Х. И. Г. и извършено в негова полза завещателно разпореждане. Завещателното разпореждане, обективирано в акт за нотариално завещание от 07.02.1969г. от А.Й.А. – народен съдия в гр.П., се оспорва като недействително. Ответницата прави възражение за нищожност на нотариалното завещание от 07.02.1969г., с което М. Т.С.Г. е завещала на Х. И.ов Г. от с.Ч. недвижим имот, находящ се в с.Ч., представлявaщ парцел VII-127, кв.85 по плана на с.Ч. и представляващ дворно място с къща, плевня и сайвант, като основанието да се наведе възражение 2 за нищожност е чл.42, б. „б“ ЗН- опорочена форма на валидност, тъй като при съставяне на нотариалното завещание не са спазени изискванията на чл.24, ал.1 и ал.2 ЗН. В нарушение на предписаната от закона форма завещанието било извършено от районния съдия без присъствието на двама свидетели, като при съставяне на завещанието инструментарни свидетели не са присъствали както при устното изразяване на волята на завещателката, така и при прочитане на завещанието и завещанието не е подписано от двама свидетели. Тези основания за нищожност се извеждали от самия текст на завещанието, видно от който не са отразени свидетели, присъствали при неговото съставяне с посочване на трите им имена и данни за тяхната самоличност. Не било отразено и че завещателката е изразила устно волята си пред присъстващи лица-свидетели, нито било отразено, че след съставяне на завещанието, то е прочетено от районния съдия в присъствието на завещателя и свидетели. В завещанието липсвал и положен подпис на двама свидетели. Цитира се чл.24 ЗН и неговите изисквания и се сочи, че изброените там изисквания следвало да са налице кумулативно, като липсата на който и да е от тях има за последица нищожност на нотариалното завещание по смисъла на чл.42 б. „б“ ЗН. Сочи се, че като нищожно нотариалното завещание от 07.02.1969г. не е произвело правния си ефект да прехвърли собствеността върху описания в завещанието имот в полза на заветника Х. И.ов Г., поради което и не пораждало правни последици за ищците като негови наследници. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли изцяло като неоснователен иска, предявен от И. Х. Г. и Н. Н. Х. за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че всеки един от ищците е собственик на ½ ид.ч. от Поземлен имот №***, с площ от 960 кв.м., за който е образуван УПИ I*** в кв.13 по регулационния план на с.Ч., одобрен със Заповед № 34 от **********г. на кмета на община Ч., с площ, с площ 973 кв.м., с административен адрес: област София, община Ч., с.Ч., ул.

„Я.“ №14, при съседи: поземлени имоти: ******, *****, ********* и ********, със съборени съществували в имота сграда с площ 53 кв.м. и сграда с площ 34 кв.м. Ответницата Т. претендира и сторените разноски.

Другият ответник в процеса- П. Г. Л. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок и не е взел становище.

В хода на процеса, след насрочване на делото, е починал единият от ищците- И. Х. Г., за който факт са представени доказателства и с Определение №141/26.05.2022г. съдът, на основание чл.227 ГПК, е конституирал като страна-ищец в производството, на мястото на починалия И. Х. Г., наследника му и негова дъщеря- Х. И. Б., с ЕГН: **********.

В първото съдебно заседание ищците Х. И. Б. и Н. Н. Х. не се явяват, но се представляват от упълномощената адв.Б. С. от САК, която поддържа исковата молба. В последното съдебно заседание адв.С. не се явява, но депозира писмена молба по съществото на делото, с която заявява искане съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан, както и да присъди на доверителите й сторените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В предоставения от съда срок процесуалният представител на ищците- адв.С., депозира и писмена защита, в която сочи, че с приложените, приети и неоспорени по делото писмени доказателства, са доказани изцяло исковите претенции. Счита, че по делото безспорно се доказало наличието на извършено валидно завещателно разпореждане /завет/ в полза на техен наследодател относно процесния имот, породило своето действие и че ищците са наследници по закон на заветника, в полза на който е извършено завещателното разпореждане. Сочи се, че нотариалното 3 завещание, на което страната се позовава, е съставено от народен съдия в гр.П. през 1969г., като е валидно и е породило своето действие. Сочи се, че не било необходимо приподписването на завещанието от свидетели, тъй като подписването е станало пред съда. От друга страна свидетелите били за установяване дееспособността на лицето, но в настоящия случай съдията е посочил, че е влязъл в разговор със завещателката и се е убедил, че напълно разбира смисъла и значението на акта, който се извършва. Ответниците не били направили възражение в тази насока, че завещанието е унищожаемо, което води до извод за извършено валидно завещателно разпореждане, породило своето действие. На трето място, удостоверяването, направено от съдия, било официален свидетелстващ документ и като такъв удостоверявал, че посочените в него факти отговарят на действителното фактическо положение. Сочи се, че в тежест на ответницата Т. било да докаже възраженията си срещу придобивното основание на ищците, с оглед наведеното възражение за нищожност на завещателното разпореждане, но видно от целия събран по делото доказателствен материал, тя не доказала наведеното възражение. Сочи се, че с представената, приета и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза се доказала идентичността на процесния имот, описан в представените по делото писмени доказателства, актуалния регулационен статут на имота към настоящия момент и дали в него има изградени сгради. В писмената защита адв.С. заявява, че счита, че по делото, от страна на доверителите й, се провело пълно и главно доказване на всички елементи от предмета на доказване и тяхната основателност се установила по безспорен начин. Поради всичко изложено, пак моли съда да уважи исковите претенции в тяхната цялост и да им присъди всички сторени по делото разноски.

Ответникът Н. Г. Т. не се явява в проведените открити съдебни заседания, но се представлява от адв. С. Е. от САК, която от името на доверителката си оспорва исковата молба и поддържа въведеното още с отговора на исковата молба възражение за нищожност на завещанието, на което се позовават ищците, за да обосноват собственическите си права върху процесния имот. В хода по същество на делото адв.Е. моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявения иск като неоснователен. Иска се от съда да приеме, че ищците черпят правата си от нотариално завещание, направено в полза на общия техен заветник и същото- по изрично посочените от страната основания, е нищожно. Адв.Е. счита, че завещанието не е породило действие, поради което не е породило последици за ищците като наследници по закон на лицето, в чиято полза е завещанието. Адв.Е. сочи, че подробни съображения за нищожност на завещанието е изложила в отговора на исковата молба, във връзка с което е направила изрични възражения и моли съда да постанови решението си съобразно тях. Адв.Е. също претендира, от името на доверителката си, присъждане на сторените в производството разноски, за които представя списък.