Решение № 395 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева при участието на секретаря Даниела Д. Г. в присъствието на прокурора М. К. Г. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника от адв. П. П. срещу присъда на СРС, НО, 22-ри състав от 11.03.2025г. по НОХД №3841/2024г., с която подзащитният П. Г. П. е признат за виновен в това, че през периода от 04.08.2016г. до 31.01.2024г. включително, в гр. София, след като бил осъден с Решение № 156303/25.06.2017г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти състав, по гражданско дело № 44076/2016г. по описа на СРС, в сила 10.07.2020г., изменено по отношение на размера на месечната издръжка и дължимия период с Решение от 10.07.2020г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение I-ви въззивен брачен състав, по въззивно гражданско дело № 5577/2019г., в сила 10.07.2020г., съгласно което е определен размер на месечна издръжка от 220,00 лв. (двеста и двадесет лева), считано от 04.08.2016г., да издържа свой низходящ - дъщеря К.П.П., родена на дата ****г., като заплаща месечна издръжка в размер на 220,00 (двеста и двадесет) лева, чрез нейната майка и заколен представител С.Л.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а 1 именно за периода 04.08.2016г. до 31.08.2016г. - 1 (една) непълна месечна вноска за месец Август 2018г. в размер на 80лв. (сто деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки) и 89 (осемдесет и девет) месечни вноски от 220,00лв.

(двеста и двадесет лева) за периода от 01.09.2016г. до 31.01.2024г. в размер на 19 580,00лв. (деветнадесет хиляди петстотин и осемдесет лева), като общият размер на дължимата издръжка за целия период възлиза на 19 778, 80 лв.

(деветнадесет хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция подсъдимият е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради което и на осн. чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено наказание.

С въззивната жалба и допълнението към нея се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се иска за периодите от време от 06.08.2016г. до 10.07.2020г. и от месец юли 2023г. до 31.01.2024г. подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, в каквато връзка се изтъква относно първия период от време, че не е съществувало влязло в сила съдебно решение, като основание за заплащане на издръжката, а относно втория период от време се поддържа, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като в същия период, в който имало образувано изпълнително дело, издръжката се заплащала редовно. В останалата част от инкриминирания период въззивният жалбоподател се позовава на липса на субективна страна на деянието, поради няколкократно прекратяване на служебното правоотношение на подсъдимия и наложени обезпечения върху имотите и доходите му. В допълнението към въззивната жалба въззивният жалбоподател е изложил в пълнота аргументите си.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба

В съдебно заседание защитникът адв. П. е поддържала становището си, че оспорената присъда е незаконосъобразна, което според защитата, се отнасяло особено за периодите преди влизане в сила на съдебното решение, касаещо издръжката и след като подзащитният бил започнал да я заплаща.

За въпросния период от време счита, че е налице единствено гражданскоправен спор.

2

Представителят на СГП е поддържал обвинението, което намира за доказано по несъмнен начин. Счита, че правило подсъдимият е признат за виновен и не му е наложено наказание на осн. чл. 183, ал. 3 от НК.

Подсъдимият не се е явил пред въззивния съд и не е взел становище по въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, без да променя фактическите изводи на районния съдия, намери за установено следното:

Подсъдимият П. Г. П., ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. София, българин е, с българско гражданство е, разведен е, с висше образование е, трудово е зает, неосъждан е, живее в гр. София, ж.к. ****.

Подсъдимият П. и свидетелката С.Л.Б. са родители на детето К.П.П., родена на **** г. С Решение № 156303/25.06.2017г. Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти състав, по гражданско дело № 44076/2016г. по описа на СРС подсъдимият е осъден да изплаща месечна издръжка на дъщеря си К.П., чрез нейната майка и законен представител.

По това решение е било допуснато предварително изпълнение. Решението било изменено по отношение на размера на месечната издръжка и дължимия период с Решение от 10.07.2020г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение - I-ви въззивен брачен състав по въззивно гражданско дело № 5577/2019г., в сила 10.07.2020г. С въззивното решение е определено подс. П. да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря – К.П. в размер на 220,00 лева, считано от 04.08.2016 г. Решението с № 156303/25.06.2017г. Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти състав, по гражданско дело № 44076/2016г. по описа на СРС е влязло в законна сила на 10.07.2020г.

Подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка за периода 04.08.2016г. до 31.08.2016г. - 1 (една) непълна месечна вноска за месец Август 2016г. в размер на 202, 44 лв.

(двеста и два лева и четиридесет и четири стотинки) и за периода от 01.09.2016г. до 31.01.2024г. не е заплатил 89 (осемдесет и девет) месечни вноски от 220,00лв. (двеста и двадесет лева). Общо неизплатената сума за издръжка за сочените периоди възлиза на 19 782,44 лв. (деветнадесет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки).

Според заключението на назначената от съда допълнителна втора по ред СОЕ, за периода преди 10.07.2020г. с няколко вносни бележки са заплащани издръжки.

С разпореждане от 21.09.2020 г. на О.М. – частен съдебен изпълнител, с район на действие – Софийски градски съд било образувано изпълнително дело срещу подс. П. във връзка с дължимата издръжка.

3

От момента на влизане в законна сила на съдебния акт на 10.07.2020г. до края на инкриминирания период 31.01.2024г. е налице едно постъпление по изпълнителното дело – в размер на 1100 лв. на 20.12.2023г., а след 31.01.2024г. са постъпили допълнителни плащания, като за стойността на дължимите, но незаплатени суми за издръжка е определена от вещото лице по назначената от районния съд втора допълнителна СОЕ на общо 5 423, 74 лева. С вносна бележка от 10.03.2025г. на ОББ АД по изпълнителното дело е внесена сумата от 5 424, 00 лева, с което преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд подсъдимият е изпълнил задължението си за издръжка към низходящата си изцяло.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля С.Б. и писмени – платежни нареждания, извлечения по сметки за получени преводи, препис от изпълнително дело, образувано при частния съдебен изпълнител, справки от агенция по заетостта, и способите за доказване – изготвените на досъдебното производство две съдебно-оценителни експертизи, както и изготвените в хода на първоинстанционното съдебно следствие допълнителни съдебно-оценителни експертизи.

Пред въззивния съд не е проведено съдебно следствие.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на фактическата обстановка по делото доказателства и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на фактическия състав на престъплението от кои от гласните и писмени доказателства по делото се доказват, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници и способи за доказване.

Доказателствените източници се отличават с непротиворечивост и взаимно се допълват, поради което правилно първия съд се е доверил както на гласните – показанията на свидетелката Б. е потвърдила за неизпълнението на периодичните задължения, касаещи заплащане на парични суми по присъдената издръжка от подсъдимия, за начините, по които са заплатени дължимите думи – във връзка с образуваното изпълнително дело и посредством парични преводи, така и на писмените такива – чрез документите, съдържащи се в изпълнителното дело и другите документи, 4 касаещи извършени парични преводи - платежни нареждания, вносни бележки и справки за получени преводи, както и удостоверението на частния съдебен изпълнител.

Първият съд се е доверил на заключенията по изготвените четири броя СОЕ, като изхождащи от компетентни лица и кореспондиращи си с доказателствените материали по делото. Въззивният съдебен състав намира за коректен извода на първия съд, макар че най-голямо информативно значение за изясняване на поставените въпроси за заплатените и за дължимите суми за издръжки има последната назначена от първия съд допълнителна съдебно оценителна експертиза. Същата е взела предвид пълния инкриминиран период, за разлика от всяка от предходно изготвените СОЕ, отговарящи на въпроси за различни периоди от време, а също и е отговорила на въпросите за постъпленията по изпълнителното дело след изготвяне на заключенията на вещите лица по останалите СОЕ. Първата назначена от районния съд СОЕ е дала отговор и на въпроса за размера на частичната месечна вноска за периода от време от 10.07.2020г. до 31.07.2020г., възлизащ на 159, 06 лв. Поради изложеното, тъй като останалите експертизи са отговорили частично на относими към предмета на делото въпроси, настоящият съдебен състав се довери както на заключението на последната изготвена допълнителна СОЕ, така и на остаанлиет изготвени по делото СОЕ.

При изложените съображения, въззивният съд намери че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е формирано правилно.

На основата на така коректно установената фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правни изводи, които частично не се споделят от въззивния съдебен състав относно периода на изпълнителното деяние, броя и общия размер на дължимите и неплатени месечни вноски за издръжка. За осъществяване на фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо да е налице влязло в законна сила съдебно решение за заплащане на дължима издръжка с определен размер и падеж на вноските, а също и обективна възможност на осъденото лице да заплаща присъденото задължение, както и съзнателно неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски.

Интерпретирайки установената фактическа обстановка, въззивният съд намери, че съдебното решение, с което е осъден подсъдимият да заплаща месечната издръжка Решение № 156303/ 25.06.2017г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти състав, по 5 гражданско дело № 44076/2016г. по описа на СРС, е влязло в законна сила на 10.07.2020г., след като е било изменено по отношение на размера на месечната издръжка и дължимия период с Решение от 10.07.2020г. по въззивно гражданско дело № 5577/2019г. по опис на Софийски градски съд, Гражданско отделение I-ви въззивен брачен състав Предвид горното, незаплатените месечни издръжки, касаещи периодите от обвинението преди 10.07.2020г., нямат основание за заплащането им влязлото в сила съдебно решение, а са били дължими въз основа на допуснато предварително изпълнение на решението на районния съд. Предварителното изпълнение на решението в частта му относно дължимата издръжка има само граждански последици и не ангажира наказателната отговорност на дееца /Решение №167 от 19.01.2021г. по Н.Д. №663/2020г. III н.о., ВКС/.