Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 18.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2011/2021
Вид
Решение № 83
Подписан
18.01.2023
В сила
06.06.2025
Състав
Цвета Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал. 6, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 2 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21, т.25 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 120 · Закон за обществените поръчки

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20211100902011 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „МТК Г.

ООД, ЕИК ******* срещу „С.О.“.

Ищецът твърди, че по силата по договор за превоз № СОА16-ДГ561196/02.12.2016 г., сключен с ответника, е извършвал обществен превоз на пътници по градски автобусни линии №12, 18, 21/22, 23, 24,24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118, 119 от общинската транспортна схема на С.О.. Сочи, че за дължимото за месец май 2019 г. възнаграждение били налице предпоставки за изравняване съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора (промяна в цената на гориво-смазочните материали), поради което отправил до ответника покана за преговори, но същият отказал да участва в такива. Тъй като не било постигнато съгласие за индексиране, възнаграждението следвало да се определи с твърда надбавка от 2,5 % съгласно постигнатата в договора уговорка. Така изчислено, дължимото увеличение за месец май възлизало на сумата от 138 694,08 лв., която ищецът претендира ведно със законната лихва, и мораторна лихва за забава в размер на 32 785,74 лв., начислена върху претендираната сума за месец май, за периода от 15.06.2019 г. до 12.10.2021 година. Така изчислено, дължимото увеличение за месец юни възлизало на сумата от 135 401,75 лв., която ищецът претендира ведно със законната лихва. Така същи и мораторна лихва за забава в размер на 30 879,12 лв., начислена върху претендираната сума за месец юни, за периода от 15.07.2019 г. до 12.10.2021година.

Ответникът „С.О.“, чрез юрисконсулт Е. Т., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Във връзка с чл. 5, ал 4, т. 2 от договор за превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. вече е правена индексация, като е било подписано споразумение от 20.01.2021 г. и от 1

05.10.2021 г., с което е изплатено увеличение на цената на километър на извършен превоз поради увеличените цени на горивата. С оглед на горното счита, че повторна индексация е недопустима. Твърди се, че не може да се претендира едновременна индексация по чл. чл. 5, ал.1 и по чл. 5, ал.4, т. 2 от договора.

Оспорва иска с твърдението, че в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора била допусната техническа грешка при определяне на началната дата, от която се следи за промяна на цената на гориво-смазочните материали – това според ответника следвало да е не датата на подписване на договора (02.12.2016 г.), а датата на влизането му в сила, която настъпвала след представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила определение за прекратяване на водено между страните административно дело, или най-рано – датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия (26.07.2017 г.).

Сочи, че процесният договор е сключен за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, а именно – 26.07.2017 г. Сочи, че от тази дата изпълнителят започва дейност по изпълнението на договора, за което му се следва определеното в същия възнаграждение. Сочи, че поради това най-ранната възможна дата, служеща за базов период и отправен момент за промяна на цената, би била именно датата 26.07.2017 г., а не датата на сключване на договора. С оглед на това оспорва твърдението на ищеца промяната да се основава и да включва период, в който изпълнението все още не е започнало, т.е. преди 26.07.2017 година.

Също посочва, че „С.О.“ е сключила процесния договор с цел да бъдат постигнати най-добрите условия за извършването на превоз на пътници, с оглед не може да се вменява като негова отговорност възникналите неблагоприятни последици. Оспорва, че е предвидена възможност за увеличаване на 2,5% за всеки 20% увеличение на ГСМ. Наред с това сочи, че за процесния период не била отправяна покана за преговори и не бил изтекъл уговореният от страните за срок за преговаряне. На следващо място посочва, че не е налице основанието, предвидено в чл. 5, ал.4, т.2 общо увеличение с 20 % на стойността на ГСМ, тъй като общата стойност включва както стойността на горивните, но и стойността на смазочните материали, чиято стойност в периода е намаляла. Счита, че предпоставка а увеличението на възнаграждението е наличие на споразумение, като такова към настоящия момент не е подписвано. Следвало да се ползват официални данни на НСИ. Оспорва размер на претендираната лихва, след като било недопустимо да се начислява върху ДДС.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на исковете. Излага доводи, че датата на влизане в сила на договора е именно тази, на която е подписан – чл. 3, ал. 2 от него. Счита, че след като ответникът е поканен да проведе преговори, то последният е длъжен да го направи. Излага доводи, че увеличението с 2,5 % е предвидено като възможност, като горната граница е 5%. Спочи, че данни от НСИ са 2 публикувани на уеб-страницата им. Излага доводи, че споразумението не е абсолютна предпоставка за индексация на възнаграждението, а е необходима.

Страните изрично са уговорили възможността да се индексира възнаграждението. Счита, че се дължи претендираната цена с ДДС. Посочва, че подписаните споразумения от 20.01.2021 г. и 05.10.2021 г. не са във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор.

В допълнителния отговор „С.О.“ поддържа направените възражения, като излага идентични доводи с тези в отговора на исковата молба. Излага доводи, че чл. 9 ЗЗД е дерогиран от императивните разпоредби на ЗАП и Наредба № 2. Също така сегашната цена от 3 лв. без ДДС на километър е икономически обоснована. Излага доводи, че не се касаело за договор от търговското право, а следвало да се прилагат единствено разпоредбите на Наредба № 2. Излага доводи, че не е поканен от ищеца за преговори за процесния период. Отправянето на покана, провеждането на преговори и подписването на споразумение са необходими предпоставки за повишаване на цената на възнаграждението. Също така вече се бил възползвал от възможността за индексиране на възнаграждението.

В съдебно заседание се поддържат исковете и възраженията. Ищецът се позовава на постановени в негова полза и съдебни решения – напр. съдебно решение по т. дело 1325/2020 г. пи на СГС, 20- състав, като към писмените бележки е представено и решение по т. дело 2009/2021 г. по описа на СГС, 5 състав.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника и на синдика, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени заповед на кмета на СО №РД-09-053320/06.08.2008 г., с която е открит Конкурс за обществен превоз на пътници по основни градски линии на Общинската транспортна схема на СО, с утвърдени маршрути и разписания, Г.ирани в три пакета, ценова оферта, подадена от МТК Г. ООД от 11.09.2008 г. (стр. 84 по делото) с цена на км 3,57 лв. без ДДС, заповед № РД-09-3876 от 07.10.2008 г., с която МТК Г. ООД е обявен за класиран на първо място в Конкурса за обществен превоз на пътници по основни градски линии на Общинската транспортна схема на СО, с утвърдени маршрути и разписания – Пакет 1.

Видно от договор СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. (стр. 12-25 по делото), същият е сключен между страните по делото, като ответникът е възложите, а ищецът изпълнител. На ищца като изпълнител е възложено срещу възнаграждение да изпълнява обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О.. Съгласно чл. 3 (1) договорът е за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, като в ал.2 на чл. 3 е уговорено, че договорът 3 влиза в сила от датата на представяне от оператора на оригинал на влязло в сила определение за прекратяване на адм. дело 11168/2012 г. по описа на АССГ – 38 състав.

Съгласно чл. 5, ал.1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя цена за осъществения обществен превоз в размер на 3 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д – „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача. В чл. 5, ал.2 е уговорено, че възнаграждението се заплащан – авансово - за текущия месец - 30% от дължимите суми до 15- то число на месеца, а останалата част от дължимото възнаграждение – до 14- то число на следващия месец, като изпълнителят издава фактури в рамките на разчетената в договора сума. Съгласно чл. 5, ал.3 от договора, в случай, че възложителят одобри издадените данъчни или счетоводни документи, в 30 дневен срок от получаването им заплаща дължимите суми. Ако се оспорят, заплаща безспорната част от тях, и е длъжен да започне преговори с изпълнителя за останалата част.

Съгласно чл. 5, ал.4 от договора цената на километър маршрутен пробег, определена при сключване на договора, се променя когато:

1. от датата на подписване на договора се е натрупала инфлация, респ. дефлация повече от 5% съгласно данните на НСИ;

2. при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпване на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал.1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните се споразумяват, че възнаграждението на км марш.пробег се променя с 2,5%.

В т.3 на чл.5, ал.4 е уговорено, че при настъпване на което и да е от условията в предходните две точки, всяка от страните има право да направи на другата писмено мотивирано предложение за преговори, които да започнат в срок до 7 дни от датата на получаването му и да завършат в 30 - дневен срок, като при непостигане на съгласие настъпват последиците по т.1 и т.2.

По делото е представен протокол № 1 от 25.07.2017 г. на комисия при СО, с който е констатирана готовността на МТК Г. ООД за поемане на превозите, с описаните с рег.номера автобуси, които се сочи, че са с дата на първоначална регистрация 24.07.2017 г., с екологични качества Евро 6, работещи на природен газ (стр. 58-59 по делото).

Представено е предложение от МТК Г. ООД до СО, вх. номер 8504/СОА17-КЦ01-2361/28.09.2017 г. (стр. 27-28 по делото) и второ писмо, без дата за провеждане на преговори поради повишаването на цените на природния газ, от 286,60 лв. на 370,21 лв., т.е. с 29,17% повече (съгласно първото писмо), се предлага провеждане на преговори за повишение на цената на превоза. Във второто писмо се цитира отговор на СО с писмо от 4

17.10.2017 г., с който е искано представяне на справка от НСИ за промяна на цените на природния газ, като се описва, че се представя писмо от 07.12.2017г. от НСИ. Поискано е изпращане на представител за преговори на 10.01.2018 г. в посочения час и място.

Представено е и предложение за преговори от 26.05.2022 г. (стр. 221 и сл. по делото) и от МТК Г. ООД и отговор на СО от същата дата.

По делото е представено и споразумение от 20.01.2021 г. към договора, съгласно което страните уреждат всички претенции помежду си във връзка с искане от страна на превозвача за индексация на възнаграждението за километър маршрутен пробег на основание чл. 5, ал.4, т.1 от договора от 02.12.2016 г. между страните за периода от сключване на договора до 31.12.2020 година.

Съгласно чл. 2.1 от споразумението страните са се споразумели, че въз основа на увеличение на стойността на инфлацията след сключване на договора е налице основанието на чл. 5, ал.4, т.1 от договора за индексация на първоначалната цена, като са постигнали съгласие тази индексация за периода от сключване на договора до 31.10.2020 г. възлиза на 1 872 793,99 лева. Страните са постигнали и съгласие, че ако инфлацията за месеците ноември и декември 2020 г. надвиши с 5 % стойността на инфлацията към датата на подписване на договора, възнаграждението за километър пробег за съответния месец ще бъде индексирано с половината от стойността на отчетената инфлация, но не повече пот 170 000 лева за двата месеца без включен ДДС.