Решение № 2175 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2175 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря Миглена М. Димитрова С. като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110205001 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. П. М., подадена чрез адв. Л. П., член на ПлАК срещу наказателно постановление № 25-4332-019990/12.08.2025 г., издадено от Г.В.Б., на длъжност Началник Група към ОПП - СДВР, с което на основание чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата не се оспорват фактическите констатации, направени в АУАН и НП, но се твърди, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, съгласно която НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а също и законовите разпоредби, които са били нарушени. Сочената за нарушена материалноправна норма на чл.146, ал.1 от ЗДвП, се поддържа, че не съдържа състав на административно нарушение, а пряка законова делегация по отношение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за издаването на подзаконов нормативен акт, в който да регламентира определи отношения. Именно тази наредба (Наредба №Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства и индивидуално оборудване на пътни превозни средства, регистрирани извън 1 държавните –членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумение) се счита за приложимия нормативен акт и се поддържа, че АНО е следвало да приложи онази разпоредба от нея, която въвежда забрана за изменение в конструкцията на регистрираните МПС, а като не го е сторил се поддържа, че е допуснал нарушение на материалния закон. По този начин се претендира, че АНО е лишил жалбоподателя от възможността да узнае вмененото в негова отговорност административно обвинение не само от фактическа, но и от правна страна, а това е довело до накърняване на гарантираното му от закона право на защита.

На следващо място се сочи, че деянието, което нарушава посочената в НП законова разпоредба се изразява в извършване на изменение на конструкцията на МПС в нарушение на посочените в горната наредба условия и ред. В конкретния случай обаче се обръща внимание на това, че нито в АУАН, нито в НП са посочени извършените от жалбоподателя действия, конкретизирани включително и по време и място на извършване, с които да е извършил такова изменение, а само е посочено, че управлява МПС с подменен двигател. Непосочването на извършени от лицето, чиято отговорност е ангажирана, действия, с които е извършено изменение на конструкцията на автомобила или комплектуване с различни агрегати и същевременно посочване на правна квалификация, която сочи именно такова деяние, се поддържа, че създава неяснота относно нарушението и затруднява санкционираното лице да го разбере, съответно представлява съществено нарушение, тъй като ограничава възможността за упражняване на правото му на защита.

На последно място се претендира, че не е доказано и авторството на деянието, дори и да е осъществен състав на нарушение, като изводът в тази насока се счита за необоснован и произволен. Поддържа се, че нарушаването на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП не е свързано с управление на МПС според фактическия състав на нарушението, поради което субект на същото не е задължително водачът на автомобила, а лицето което е изменило конструкцията на регистрираното пътно превозно средство, след неговата регистрация.

С оглед на тези съображения, се иска отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. П., член на ПлАК, която поддържа подадената жалба и моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното НП. Моли за присъждане на сторените от доверителя и разноски, като представя списък на същите, ведно с договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане, като доказателство за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител, като представя в цялост административнонаказателната преписка, а от надлежно 2 упълномощен юрисконсулт са депозирани писмени бележки с изложени съображения по същество, с оглед на които е направено искане жалбата да бъде отхвърлена, като необоснована и недоказана и да се остави в сила обжалваното НП. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в случай на потвърждаване на обжалваното НП и е направено възражение за прекомерност по отношение на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, при условията на евентуалност – в случай на отмяна на обжалваното НП.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1108242 от 16.06.2025 г., съставен от В. А. С. – инспектор при 01 РУ-СДВР е констатирано, че на 18.04.2025 г., около 15:50 часа в гр. София, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул. „В. Левски“ и при извършена проверка пред №38 е установено, че жалб. Б. П. М. „е управлявал лек автомобил марка „,,***''“ с рег. №,,***'', с изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално оборудване пътници превозни средства …“, „като комплектува с основни агрегати от различни модели – подменен двигател“. Посочено е, че АУАН е съставен по пр.пр. №23267/2025 г. по описа на СРП. В АУАН е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не са постъпили и на по-късен етап.

Въз основа на горепосоченият акт е издадено атакуваното НП № 25-4332019990/12.08.2025 г. на Началник Група към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което жалбоподателят при възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН е санкциониран на основание чл. 178, ал.1, т.2, предл.2 ЗДвП, като за нарушение по чл.

146, ал.1 ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 2000 лева. Препис от същото е връчен на жалбоподателя на 04.03.2026 г., по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП, съгласно съпроводителното писмо на АНО, с което жалбата е изпратена на съда, както и съгласно представената справка от АИС-АНД. Жалбата срещу него е подадена на 12.03.2026 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от гласните доказателствени средства. При проведения непосредствен разпит актосъставителят В.

С. заяви, че не си спомня ясно случая, което обстоятелство обуслови предявяване на АУАН № 1108242 от 16.06.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК.

Предупреден за наказателната отговорност по смисъла на чл. 290, ал.1 НК, свидетелят 3 изрично потвърди, че е автор на съставения акт, както и че изложените в същия фактически констатации отговарят на обективната действителност, като същите е установил въз основа на материали, съдържащи се в преписка, изпратена от друга служба.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН, изхожда от легитимирано лице и е срещу акт, който подлежи на обжалване.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗДвП, за нарушение на която е санкциониран жалбоподателят предвижда: "Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията".

За комплектуване с основни агрегати от различни модели или изменяне конструкцията на моторно превозно средство, без да се спазва установения ред санкционната разпоредба на чл. 178, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда наказание "глоба" от 2000 до 7000 лева.

След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав счита, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:

На първо място – липсва пълно, точно и конкретно описание на твърдяното нарушение в акта, като не е посочено в какво точно се състои изпълнителното му деяние. Посочено е само, че при извършената проверка на управлявания от жалбоподателя лек автомобил се установява, че същият е с подменен двигател, но не се твърди жалбоподателят да е извършил тази промяна в основаните агрегати на автомобила. Не е посочено също така и кога и къде е извършена тази промяна, а само е посочено кога е установена. В този смисъл е налице нарушение на чл. 42, т.4 ЗАНН, като не е описано нарушението, а именно какво точно е извършено, от кого, а също и кога и къде е извършено деянието.

Тези пороци на АУАН са пренесени и в обжалваното НП, в нарушение на 4 изискванията за съдържанието на същия, предвидени в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

От изложеното е видно, че липсва адекватно описание на нарушението, което да съответства на изпълнителното деяние. Според цитираните законови разпоредби изпълнителното деяние на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение се осъществява, когато деецът със свои действия причинява или инициира изменение в конструкцията на автомобила или подменя негови основани агрегати. При това, според разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.2 ЗДвП нарушението се изразява в комплектуване с основни агрегати от различни модели или изменяне конструкцията на моторно превозно средство без да е спазен установения ред - редът, визиран в наредбата по чл.

146, ал.1 ЗДвП, а именно Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумение). В случая именно тази наредба се явява и приложимият нормативен акт и наказващият орган е следвало да приложи онази норма от нея, която въвежда забрана за комплектоване с основни агрегати от различни модели на регистрираните МПС, а като не го е сторил е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Същевременно, в НП се поддържа, че деянието се изразява в управление на МПС, което е комплектувано с основани агрегати от различни модели – подменен двигател. Управлението на такъв автомобил, обаче не е възведено от законодателя, като изпълнително деяние на нарушението по чл. 178, ал.1, т.2 ЗДвП. Такова е изменяне на конструкцията на МПС или комплектуване на същото с основани агрегати от различни модели и то не по предвидения за това законов ред. В обжалваното НП не се твърди, че жалбоподателят чрез свои действия е внесъл промени в конструкцията на автомобила или да е инициирал изменението й, нито че тези промени са извършени не по съответния за това ред. Напълно в разрез с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН липсва точно и съответно на нормата описание на нарушението, което се твърди да е извършил жалбоподателят. Доколкото се твърди, че деянието се изразява в управление на автомобил с подменен двигател, с посочени съответно време и място на управление, а не на подмяната на двигателя, направено е описание на деяние, различно от предвиденото в санкционната норма, но отговорността на жалбоподателя е ангажирана за деяние, което не е предвидено като нарушение.