Акт от 28.10.2020, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Момчилград, 28.10.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградския районен съд в публично заседание, проведено на 16.10.2020 година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ

ОСМАН, при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 269/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Ф. Ф. Б., с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 20- 0318- 000411/ 20.08.2020г. на Началник РУ- Кирково, с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“от ЗДвП

В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на наказание. Счита, че допуснатите нарушения са накърнили правото му на защита, и са довели до незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната на последният, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява и се представлява от адв.М.А.от АК- Кърджали, който поддържа жалбата, и претендира разноски.

Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, чрез ю.к. на ОДМВР- Кърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.

Претендира ю.к. възнаграждение и респ. предлага намаляване размера на адвокатският хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На

26.07.2020г. св.С.Б. /мл.автоконтрольор при РУ- Кирково, в присъствието на св.М.Ч.

***/, е съставил акт серия GA № 252128 за установяване на административно нарушение против жалбоподателя, за това, че на 25.07.2020г. около 23,00 часа, по път KRZ 2181 км1 +700 м, по посока на движение от с.Мъглене за с.Бенковски, същият /жалбоподателят като водач е управлявал МПС- л.а. “БМВ“ с рег.№ К 93 60 ВС, негова собственост, с несъобразена с пътните условия и релефа на местността, на прав участък от пътя е загубил контрол над автомобила, вследствие на което излязъл вдясно от пътното платно по посока на движение и с предната дясна част се блъснал в бетонна стена и стоманен портал, собственост на М.Х.Ю.с ЕГН- ********** от с.Бенковски, кв.Веслец 70. Настъпило е ПТП с материални щети. Водачът е напуснал местопроизшествието, без да има съгласие между страните и без да уведоми органите на МВР.

В акта е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.

Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на 26.07.2020г., и последният го е приел без възражения.

Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ е било подадено възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по настоящото производство, като по същото е изготвена докладна записка, след извършена проверка. В хода на тази проверка по повод на възражението са събрани писмени материали, приложени и към АНП- АУАН, обяснения от Ст.Б., М.Ч., жалбоподателя Ф.Б. и М.Ю./собственикът на къщата и оградата, в която жалбоподателя се блъснал с своят автомобил и му причинил мат.щети/.

Въз основа на посочения по-горе акт, Началникът на съответното РУ, е издал процесното Наказателно постановление № 20- ***/ 20.08.2020г., в което описана горната фактическа обстановка, и с което; 1/ на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; както и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени адм.наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца- за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.

Съобразно така установеното съдът приема, че административно-наказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 15.09.2020г.

По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта, които в своите показания описват горната фактическа обстановка. Същите посочват, че на 26.07.2020г. по сигнал за настъпило ПТП са посетили с.Бенковски, кв.Веслец, където установили, че имот на подалият сигнала е пострадал при ПТП- констатирали на място, че част от масивна ограда от бетонни блокчета е съборена /била съборена и метален портал/. След обход на мястото и района на с.Бенковски, в с.Козлец са установили паркиран л.а., който е бил с нанесени материални щети, отговарящи на ПТП-то. Установили собственика на МПС- и това е бил жалбоподателят, който е признал за ПТП и поради късният час /на 25.07.2020г. около 23,00 ч/ решил да не безпокои собственика на имота, а решил да го запознае на следващият ден. Жалбоподателят в същият ден- на 26.07.2020г. /когато е бил установен към 11,00ч./ е бил изпробван с техн.средство „Дрегер“ за употреба на алкохол, като показанията на уреда са били 1,11 промила, и той е приел тези показания и затова не му е бил издаден талон за медицинско изследване. В момента на проверката за употреба на алкохол не е управлявал автомобила.

Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на свидетелите и актосъставител; справка за извършена проверка по повод на ПТП с участието на управляваното от жалбоподателят МПС и подадено от него възражение; обяснения от Ст.Б., М.Ч., жалбоподателя Ф.Б. и М.Ю./собственикът на къщата и оградата, в която жалбоподателя се блъснал с своят автомобил и му причинил мат.щети, с които се установява горната фактическа обстановка; Че на посочената дата- 25.07.2020г. около 23,00 часа, жалбоподателят е управлявал описаното по-горе МПС и е причинил ПТП, но е напуснал местопроизшествието, не се обадил на собственика на оградата, нито пък е уведомил някой друг, и е отишъл в дома си, като същият е издирен на следващият ден- 26,.07.2020г. около 11,00 часа.

От тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната дата 25.07.2020г. около 23,00 часа е участвал в причиняването на ПТП с управляваното от него МПС, след което е напуснал местопроизшествието, и е отишъл в дома си, или на друго място. Посетилите местопроизшествието на следващият ден полицаи от РУ- Кирково са установили, че причинител на ПТП е жалбоподателят, и там на място в 11,17часа на 26.07.2020г. е била извършена проверка на същият с техническо средство „Дрегер 7510“ за употреба на алкохол, като била отчетена 1,11 промила концентрация на алкохол в кръвта. Т.е. жалбоподателят е установен от разпитаните по делото свидетели, като същите установили управляваното от същият автомобил по външни белези- по видимите щети, извикали са собственика на колата, който е признал пред тях за възникналото ПТП с неговият автомобил.

От тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е установено по един категоричен начин за управляване на МПС /описаното по-горе/ от жалбоподателя със несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на която водачът е загубил контрол на автомобила си и е причинил ПТП с материални щети- блъснал с колата бетонна стена и стоманена врата, собственост на друго лице. След настъпилото ПТП водачът не е уведомил собственика на имота, на който е причинил мат.щети, както и не е уведомил органите на реда, а самоволно е напуснал местопроизшествието. Издирен е на следващият ден от органите на МВР едва след подаден от собственика на имота сигнал за ПТП.

С други думи казано, при извършена след сигнал за ПТП проверка жалбоподателят и управляваното от него МПС са установени, и съответно контролните органи са установили допускането на цитираните две нарушение по ЗДвП- за управление на МПС със несъобразена скорост /чл.20 ал.2 от ЗДвП/ и за напускане на местопроизшествие след ПТП без да има съгласие между страните или без да се уведомят органите на МВР /чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП/.

По делото с една категоричност се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП- управлявал е МПС /описаният по-горе л.а./ с несъобразена с пътните условия и релефа на пътя скорост, в резултат на което е загубил контрол над управлението на автомобила, излязъл от пътното платно и се блъснал в бетонна стена и стоманена врата, и по този начин е предизвикал ПТП. За наличието на управление на МПС с несъобразена скорост се съди именно по крайният резултат- предизвиканото ПТП. Тази разпоредба задължава водачите на МПС да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат управляваното от тях МПС при създадена опасност за движението или пред предвидимо препятствие по пътя- а в случая жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение да се движи със съобразена скорост.

В конкретният случай от фактическата обстановка, установена от АНО и по делото е видно, че освен нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, е налице и допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. "в" от ЗДвП.

Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.

Разпоредбата на § 6 т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и собственика на увредената ограда, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието. Съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДвП- "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както в АУАН, така и НП е описано поведение на ответника, което напълно покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на МПС и предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че същият е напуснал произшествието, без да постигнал съгласие с собственика на оградата, и без да е уведомил компетентните служби на МВР и без да изчакал тяхното пристигане. Дори и да се приеме, че поради късния час не е могъл да установи кой е собственика на увредената ограда, е следвало да уведоми контролните органи. В случая по делото е установено, което не се оспорва включително от жалбоподателя, че е напуснал ПТП и се е наложило контролните органи да го издирят за да се върне на местопроизшествието. Затова съдът намира, че неизпълнението на това негово задължение правилно е квалифицирано от АНО в НП като нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, който текст предвижда наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Съобразно горното, и след преценка на събраните доказателства и разпоредбите на ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно постановление фактическа обстановка е установена по един безспорен и категоричен начин, както и са установени нарушените разпоредби на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Съдът също така счита, че наложените санкции за двете нарушения са относими за тях и в рамките на предвиденото в закона, поради и което обжалваното нак.постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С други думи казано, административно наказващия орган, при издаването на акта за установяване на административно нарушение, е установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите доказателства, поради и което е било издадено едно законосъобразно и обосновано наказателно постановление. В същото е описана фактическата обстановка, при която е установено, че са осъществени съставите на административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗдвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП- както и по-горе е посочено, установено е правилно съдържанието на тези деяния и съответно същите са приведени под съответният санкционен текст, и поради това е съобразена материално-правната норма със санкционата, т.е., санкционната норма, съдържаща наказанието за допуснатото нарушение на посоченият текст от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се налагат за така установените от административно-наказващия орган и допуснати от жалбодателя нарушения.