Решение № 38 от 29.04.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Белоградчик, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100092 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за право на собственост върху ½ идеална част от същия недвижим имот.

В исковата молба, ищецът по първоначалния иск В. К. Т. твърди, че на 23.11.2002 г., той и съпругата му придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху УПИ Х, в кв. 12 с площ 2 106 кв.м., като в съседство до този имот се намират и процесния УПИ XII – 340, както и УПИ IX – 295 и УПИ X – 342 в кв. 13, които ищеца сочи, че е обработвал, владял и стопанисвал. Твърди в исковата молба, че продал УПИ Х в кв. 12, а останалите – съседни имоти отдал под наем през 2017 г. на „Био Ангус Груп“ ООД. През 2003 г. ищеца сочи, че изчистил обраслите с храсти, къпини и тръни съседни имоти, сред които и процесния имот : УПИ XII – 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл.

1

В. – празен, незастроен. На следващата година го заградил, заедно с още три съседни имота и ги засял с люцерна. В исковата молба излага, че от този момент, до сега, в продължение на вече 17 години, никой не му е оспорвал владението, като ищеца необезпокоявано е обработвал имота през целия този период. Твърди, че е упражнявал собственически права върху имота в пълен обем и никой не му е оспорил владението – нито ответника, нито някой друг.

През 2020 г. поискал да се снабди с Нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, но поради постъпило възражение от първоначалния ответник В. М. Д., подадено по нотариалното производство, същото е спряно и на ищеца е указано да предяви иск.

Поради това, ищецът моли, съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е изключителен собственик на основание давностно владение на имот : УПИ XII – 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. – празен, незастроен, с административен адрес – с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „......................“ № .., при граници /съседи/: от три страни улици и УПИ ХI – 234 на Е. М. Т.

Ищецът В. К. Т. е представляван в процеса от адв. И.В. от АК – Видин.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

По искане на адвокатът – пълномощник на ищеца, по делото е допусната и разпитана свидетелката Т. Д. С. от с. Б., общ. Б., обл. В.

По искане на ищцовата страна, е допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза. Заключението на вещото лице – геодезист, не е оспорено от страните по делото и е приобщено към останалия доказателствен материал.

Адвокатът – пълномощник на ищеца в съдебно заседание, поддържа предявеният положителен установителен иск. В хода на устните състезания пледира, съдът да уважи исковата им претенция. Подробни доводи са изложени в представените по делото Писмени бележки.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.М.Т. Оспорва се иска. Сочи се, че съпругата на ищеца е била призната за виновна по НОХД № 21/ 2012 г. на РС – Белоградчик, за това, че съзнателно се е ползвала от неистински документ – Договор за покупко – продажба на недвижим имот – земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ № 31 от 23.11.2002 г. – престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308, 2 ал. 2 НК, предмет на който договор е бил и процесния имот. Твърди се, че имот УПИ Х в кв. 12 с площ от 2 106 кв.м., не е придобит от ищеца и съпругата му, тъй като горецитирания договор, е неистински документ и не е породил прехвърлително действие. Оспорва, ищеца да е владял необезпокоявано процесния имот УПИ XII – 340 с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В., тъй като не е установявал фактическа власт върху имота не го е стопанисвал и не е демонстрирал собственически права върху имота.

С отговора е предявен и насрещен иск от първоначалния ответник против ищеца по първоначалния иск, като ищеца по насрещния иск В. М. Д., твърди, че е собственик на спорния имот с права ½ идеална част от имота, а другата – ½ идеална част е на Е. М. Т. Твърди, че придобил съответната идеална част от имота от своите родители М. Д. Б., починал през 2007 г. и Е.

П. Б. – починала 2005 г. След тяхната смърт, фактическа власт върху тази част от имота се твърди, че е упражнявана от В.Д., като владението е било явно и непрекъснато и е продължило повече от 10 години, без някой да го оспорва.

Владението е продължително до преди 2 години, когато имота е заграден от наемателя на спорния имот към настоящия момент - „Био Ангус Груп“ ООД.

В условията на евентуалност, ищеца по насрещния иск, основава претенцията на основание давностно владение, упражнявано от самия него – че самия той е владеел имота в продължение на повече от 10 години, осъществено след смъртта на родителите му.

След подаване на отговора, ответникът В. М. Д. е починал. Поради това, след събрани надлежни доказателства за законните му наследници, с Определение № 321 от 27.09.2021 г., съдът е конституирал като ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния такъв, наследниците му по закон – М. Т. Д. – съпруга, М. В. М. и Т. В. А. – дъщери. Същите са потвърдили отговора на исковата молба и предявения насрещен иск от починалия им праводател.

Ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния, са представлявани от адв. И.Д. от АК – Видин.

В подкрепа на предявения насрещен иск са представени писмени доказателства.

По искане на пълномощника на ищците по насрещния иск, по делото е 3 допусната и разпитана свидетелката Ц. И. Й. от гр. Б., обл. В.

В хода на устните състезания, адвоката – пълномощник на ответниците по първоначалния и ищци по насрещния иск, пледира, съда да отхвърли първоначалния положителен установителен иск и да уважи насрещния иск – като признае за установено по отношение на ответника по него В. К. Т., че ищците са собственици на: ½ идеална част от УПИ XII – 340 с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. – празен, незастроен. Претендират се разноски, съгласно представен списък на разноските.

Подборни съображения са изложени в представена по делото Писмена защита.

Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид правната квалификация на първоначално предявения иск и с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, съдът в изготвения по делото доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели в тежест на доказване на ищеца по първоначалния иск следните обстоятелства: че е владял процесния имот в продължение на 17 години /от 2003 г. до сега/, в това число – че е упражнявал фактическа власт върху имота и че е манифестирал намерението си, че владее имота за себе си.

От своя страна, ищците по предявения насрещен иск следваше да докажат: че наследодателите им М. Д. Б., починал през 2007 г. и Е. П. Б. – починала 2005 г., а след тяхната смърт сина им В. М. Д. – починал на 20.05.2021 г., са владели имота от 2000 г. до преди до преди 2 години ; че В.

М. Д. е наследник на М. Д. Б. и Е. П. Б., както и с оглед заявената претенцията в условията на евентуалност – че наследодателя на ищците – В. М. Д. е собственик на ½ идеална част от имота на основание давностно владение, в това число : че е владял имота повече от 10 години, без някой да му оспорва това владение.

За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищеца по първоначалния иск В. К. Т. е поискал и съдът е допуснал до разпит един свидетел – св. Т. Д. С. Същата с показанията си сочи, че постоянно живее в с.

Б., обл. В. от 2004 г. Твърди, че е управител на дружеството „Био Ангус Груп“ 4

ООД, което по настоящем е наемател на спорния имот. С разпита си, свидетелката С. установява, че от както живее в селото – от 2004 г., до отдаването под наем на имота на управляваното от нея търговско дружество през 2017 г., имот УПИ XII – 340 с площ 1 455 кв.м в село Б. е виждала ищеца да обработва имота, косял го е, пасял е коне в него, държал е селскостопанска техника на мястото. Не знае някой да му е оспорвал владението.

В противоположен смисъл са показанията на другия изслушан по делото свидетел – този на ответниците по първоначалния и ищци по насрещния иск – св. Ц. И. Й. Последната твърди, че притежава имот в непосредствена близост до спорното място. В показанията си сочи, че знае, че този имот е бил на родителите на починалия в хода на делото – В.Д. и на родителите на Е. Т., като последните двама са първи братовчеди. Твърди, че родителите на В.Д. и на Е. Т., която не е страна в процеса, са косили мястото всяка есен, до смъртта им. Сочи, че родителите на В.Д. и Е. Т. починали почти по едно и също време – преди около 20 години, като след тяхната смърт, мястото е обработвано от ответника В.Д. и Е. Т. Сочи, че последните двама са косили имота до момента на отдаването му под наем на дружеството „Био Ангус Груп“ ООД. Излага, че никога не е виждала ищеца В.Т. и съпругата му да обработват имота, предмет на делото.

Така, по делото са формирани две напълно противоположни групи свидетелски показания на свидетелите на всяка една от страните в процеса.

Съдът, при детайлния анализ на гласните доказателства, събрани по делото, приема, че не може да придаде по – голям интензитет на нито едни от свидетелските показания, дадени в процеса от всяка една от свидетелките по делото.

В настоящия случай и двете страни се позовават на напълно идентично оригинерно придобивно основание, реализирано в тъждествен времеви период досежно един и същи имот. Поради това спорът по делото следва да бъде разрешен при взаимно съпоставяне на предпоставките по чл. 79, ал.1 ГПК спрямо двете страни.

В тази връзка, съдът приема, че свидетелските показания и на двете групи свидетелски показания са с незначителна за процеса доказателствена стойност.

Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на 5 чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и „анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би извършил собственика й.

Следва да бъде установен и субективния елемент на владението „анимус доминий”, а именно намерението, съзнанието, че владелеца държи имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя, че владее имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица.

Съдът приема, че свидетелските показания на двете изслушани в процеса свидетелки – на всяка една от насрещните страни в процеса, не доказаха по безспорен и категоричен начин реализирано владение по смисъла на закона от която и да е било от страните по делото.

Свидетелките установиха ползване на имота, но и не „владение“, годно да направи която и за от страните в процеса, собственик на спорния имот съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Показанията на свидетелките установиха ползване на имота и от двете страни по делото, но не и реализирани действия на своене, окупация, заграждане на имота, респективно – придобиване правото на собственост върху спорния имот чрез изискуемите действия, годни да направят надлежен собственик владелеца на този имот.