Решение № 12465 от 13.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12465 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110106286 по описа за 2023 година

Ищецът Г. П. К. е предявил срещу ответника „С...“ АД кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 366/11.11.2022 г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор, зареждане с гориво” при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 12.12.2022 г. до 12.06.2023 г. общо в размер на сумата от 9 000.00 лв. – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил при ответника на посочената по-горе длъжност, като с посочената по горе заповед трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно изложените в исковата молба съображения, а именно - не бил налице фактическият състав на прекратителното основание; заповедта била издадена от ненадлежен орган; трудовите функции, включени в длъжностната характеристика на ищеца, 1 продължавали да се изпълняват от други служители, като не била извършено дори вътрешно организационно преустройство.

Ответникът „С...“ АД в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, излага подробни аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и уволнението на ищеца е законосъобразно .

При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ с изплатеното такова при прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на сумата от 2 381.78 лв. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото Трудов договор №1318/12.08.2011 г. и допълнително споразумение към него от 10.12.2019 г. се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищeцът е заемала длъжността „оператор, зареждане с гориво” в сектор 1 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали”, Дирекция „Транспорт и ГСМ“, Главна Дирекция „Операции“.

Това трудово правоотношение е било прекратено при спазен срок на предизвестие, считано от 12.12.2022 г., като Заповед № 366/11.11.2022 г. на Главния директор, човешки ресурси на „С...“ АД е връчена на ищеца на 09.12.2022 г., което е удостоверено с полагането от ищеца на подпис върху заповедта.

По делото е представено Решение - протокол от 09.11.2022 г. на изпълнителния директор на „С...“ АД (лист 18 - 19 от делото), видно от което е взето решение за закриване на сектор 1 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали”, Дирекция „Транспорт и ГСМ“, Главна Дирекция „Операции“ и за заличаване на всички прилежащи към него длъжности.

По делото е представена организационна структура на „С...“ АД, утвърдена на 03.10.2022 г., видно от която отдел „Гориво-смазочни материали”, в Дирекция „Транспорт и ГСМ“, се състои от два сектора сектор 1 „Складово стопанство“ и сектор 2 „Складово стопанство“. От същия 2 документ се установява и, че преди процесното уволнение в двата сектора са били предвидени по 4 бр. длъжности „оператор, зареждане с гориво”, каквато е и длъжността, заемана от ищеца.

От показанията на разпитания по делото свидетел Р.С.М. ., които съдът намира за последователни, непротиворечиви и кредитира с доверие, се установява, че свидетелят е заемал длъжността „отчетник – счетоводство“ в сектор 1 „Складово стопанство“, отдел „Гориво-смазочни материали” при ответника в периода от 19.04.2021 г. до 17.12.2022 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено поради съкращение. Свидетелства, че сектор „Складово стопанство“ бил разделен на сектор 1 и сектор 2, преди извършване на съкращенията, с цел работещите в сектор 1 да бъдат съкратени. Сочи, че след разделянето на два сектора не са настъпили никакви промени в начина на осъществяване на трудовите им функции, а обособяването на двата сектора било само на хартия.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Х. Т. (на длъжност „директор” на Дирекция „Транспорт и ГСМ“ в ответното дружество), които съдът намира за последователни, непротиворечиви и кредитира с доверие, се установява, че в началото на месец август 2022 г. след приемането на нов Етичен кодекс в „С...“ АД било взето решение за разделяне на сектор „Складово стопанство“ на две с цел по-добро управление на служителите, попълно изпълнение на задачите и повишаване на средното управленско ниво във всички дирекции. Свидетелства, че в отдел „Гориво-смазочни материали” били създадени сектор 1 „Складово стопанство“ и сектор 2 „Складово стопанство“, които били си идентични функции, с еднакъв брой служители и еднакви длъжности. Сочи, че двамата ръководители на секторите също били с идентични функции. Към края на месец ноември 2022 г. ръководството на „С...“ АД взело решение за съкращаване на сектор 1 „Складово стопанство“, след което работата на отдел „Складово стопанство“ била поета изцяло от Сектор 2. Свидетелства, че не е извършвано вътрешно преустройство, а били редуцирани служителите.

Не е спорно между страните по делото, а същото е изрично потвърдено от ответното дружество в депозирания от него отговор на исковата молба, че трудовите функции осъществявани от горепосочените сектор 1 „Складово стопанство“ и сектор 2 „Складово стопанство“ в отдел „Гориво-смазочни 3 материали”, в Дирекция „Транспорт и ГСМ“, са напълно идентични. Същото обстоятелство се установява и както от представените от ответника писмени доказателства – организационна структура на „С...“ АД към 09.11.2022 г. и към 16.01.2023 г., поименни щатни разписания – към 03.10.2022 г. и към 17.01.2023 г. и длъжностна характеристика за длъжността „оператор, зареждане с гориво”, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

В съдебно заседание от 29.06.2023 г. съдът е извършил констатация от трудовата книжка на ищеца и е констатирал, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество липсва отбелязване ищецът да е започвал работа по друго трудово правоотношение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 1 КТ поради закриване на част от предприятието.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът намира за основателни.

„Закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 1 КТ означава да е налице пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността.. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание.

За да е законно уволнението, то трябва да е предшествано от решение на работодателя за закриване на съответното структурно звено, както и закриването да бъде реално, а не да е налице единствено вътрешноорганизационно преустройство, при което дейността на съответното звено, продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена, т. е. дейността продължава да се 4 осъществява, но под друга или други организационни форми.

Закриването на част от предприятието е въпрос на преценка по целесъобразност от работодателя или от орган, компетентен за утвърждаване на структурата и щатното му разписание. В този случай уволнението трябва да засегне толкова работници и служители, колкото са били заети в осъществяването на закритите дейности в съответните звена на предприятието- цех, отдел, служба или др., в случая - сектор.

Доколкото работодателят основава правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на обстоятелството, че е закрита част от предприятието, в негова тежест, за да установи законността на уволнението, е да докаже, че сочените предпоставки са налице. Поради тази причина в тежест на ответника е да установи, че към датата на процесното уволнение е закрита част от предприятието като обособено негово звено, в която част е полагал труд ищецът, като след закриването й осъществяваната от нея дейност е прекратена и не се осъществява занапред.

За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 1 КТ , не е необходимо само частта да е относително структурно обособена, но следва и определената дейност, осъществявана от съответното обособено звено, окончателно да бъде преустановена, поради което работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването й. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в помалък обем или с по-малък брой работници и служители, както и когато дейността на обособената част премине изцяло или частично в рамките на друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на дейност.

С Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК е прието следното – „ Закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При вътрешната реорганизация се извършват структурни промени, при които някои звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне и др., но 5 дейността им се запазва. Съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.

2, пр. 2 от Кодекса на труда има, когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях. Вътрешната реорганизация не е основание за прекратяване на трудовия договор, поради което няма основание да бъде извършен подбор“.

Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ е налице при преустановяване на дейността на определено организационно обособено звено от предприятието, но което няма признаците на работодател.

Същественото е закриваното звено да е било обособено в състава на предприятието и неговата структура. Със закриването на съответната част от предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което налага прекратяването на трудовите договори на работниците и служителите, заети в осъществяването на закритата част от дейността.

Закриването на част от предприятието трябва да се различава от случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието.

Вътрешна реорганизация е налице, когато дейността на предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне. При нея дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми.