Определение № 3854 от 27.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3854 гр. София, 27.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607404 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора вр. чл. 290, ал.

2 вр. ал. 1 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 22.05.2024 г. по НОХД № 18478/2014 г. по описа на СРС, НО, 8-и състав, с което на основание на основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е спряно наказателното производство спрямо подсъдимите П. Р., С. Н. и Н. П..

В протеста се твърди, че определението било незаконосъобразно.

Спирането на производството срещу един или няколко подсъдими не било безусловно обвързано със задължение за спиране на процеса срещу всички подсъдими, а подлежало на индивидуална оценка на процесуалните предпоставки дори и при обвинение за извършване на престъпление в съучастие. От доказателствата по делото не можело да се направи извод, че спирането на производството спрямо П. Р. ще доведе до осуетяване разкриването на обективната истина. Искането към съда е за отмяна на определението в цялост или алтернативно то бъде отменено само по отношение на подсъдимите С. Н. и Н. П. като наказателното производство срещу тях да бъде възобновено.

Защитникът на П. Р. и С. Н., адв. М., упражнява правото си на възражение. Заявява, че определението е правилно, тъй като спирането на производството само срещу П. Р. би попречило за разкриване на обективната истина. Било доказано, че Р. бил 100 % инвалид на постоянен кислород и участието му в съдебни заседания би застрашило живота му.

Защитникът на Н. П., адв. А., излага съображения, не можело да се очаква от районния съд да извършва анализ на доказателствата на този етап от 1 процеса, както предлагал прокурорът, тъй като това би представлявало процесуално нарушение по чл. 14, ал. 2 НПК и било основание за отвеждане на съда по чл. 29, ал. 2 НПК. Преценката дали спирането на делото само срещу един от подсъдимите ще затрудни разкриването на обективната истина била изключително право на съда. Вътрешното убеждение на съда по фактите не можело да изместено от мнението на друг орган.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в протеста и материалите по делото, извърши проверка на съдебния акт и намери за установено следното:

Протестът е допустим – подаден е в законния седемдневен срок по чл.

342, ал. 1 НПК от постановяване на определението, от надлежна прокуратура и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на Глава 22 от НПК съгласно чл. 290, ал. 2 вр. ал. 1 НПК.

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт срещу П.

Р., С. Н. и Н. П., с който е повдигнато идентично и за тримата подсъдими обвинение по чл. 234, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Хронологията на релевантните към производството факти е, както следва:

С протоколно определение от 31.10.2017 г. съдът на основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е спрял производството по делото срещу подсъдимия П. Р.. Основание за спиране било тежкото здравословно състояние на Р., което не му позволявало да участва в процеса.

С определение от 17.04.2018 г. производството спрямо Р. е възобновено.

В съдебно заседание на 13.06.2018 г. е изслушана съдебномедицинска експертиза като вещото лице заявява, че подсъдимият Р. не може да присъства на съдебни заседания, тъй като рискът за здравето му в този случай бил много висок. С определение от тази дата производството спрямо Р. е отново спряно.

С протоколно определение от 23.10.2018 г. производството по делото е спряно и по отношение на подсъдимите С. Н. и Н. П.. Съдът е посочил основанието – чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 пр. 2 НПК, и се е мотивирал с изречението, че „към настоящия момент за разкриване на обективната истина се явява необходимо участието на всички подсъдими“.

С определение в закрито заседание от 12.02.2019 г. производството е възобновено. В заседание на 18.04.2019 г. е изслушана нова съдебномедицинска експертиза като вещото лице потвърждава, че здравословното състояние на Р. продължава да е тежко до степен, която не му позволява участие в съдебния процес. Производството е отново спряно по отношение на всички подсъдими.

С определение в закрито заседание от 17.07.2020 г. производството е възобновено. В заседание на 02.11.2020 г. е прието заключение по СМЕ, което мотивира съда да постанови ново спиране на производството спрямо всички подсъдими на същото основание – тежкото здравословно състояние на П. Р..

С определение в закрито заседание от 17.01.2022 г. производството е 2 възобновено. В заседание на 11.05.2022 г. след изслушване на вещото лице по СМЕ съдът отново постановява определение за спиране на производството по отношение на всички подсъдими с мотив лошото здравословно състояние на Р..

С определение в закрито заседание от 15.02.2024 г. производството е възобновено. В съдебно заседание на 22.05.2024 г. е изслушано поредното заключение по СМЕ за здравословното състояние на Р.. Вещото лице заявява, че то не позволявало на подсъдимия да участва в процеса. Характерът на заболяванията на Р. протичали хронично с тенденция за прогресия и декомпенсации. Той бил на постоянно домашно лечение с кислородотерапия.

При свързано с процеса физическо и/или психично натоварване бил налице реално висок риск за тежко влошаване на здравето му и опасност от животозастрашаващ инцидент.

В това заседание съдът постановил протестираното определение като мотивът за спиране на производството спрямо всички подсъдими е, че продължаването му ще попречи на разкриването на обективната истина и това се явявало единственото законосъобразно действие.

По същество протестът е основателен.

Заключението по съдебно медицинската експертиза, прието в съдебно заседание на 22.05.2024 г., потвърждава заключенията на предходните пет експертизи, изслушани от съда на 31.10.2017 г., 13.06.2018 г., 18.04.2019 г., 02.11.2020 г. и 11.05.2022 г. – подсъдимият П. Р. е в много лошо здравословно състояние като участието му в съдебни заседания представлява висока и реална опасност за живота му.

Заболяването на Р. изпълва хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК, която предвижда, че когато подсъдимият има тежко заболяване, което пречи за провеждането на производството, то същото трябва да бъде спряно.

Правилно районният съд е извършвал периодична проверка на актуалния здравен статус на Р. като е възобновявал процеса и изслушвал заключение на СМЕ. Резултатът винаги е бил един и същ като вещото лице е заявявал, че няма реалистични очаквания за подобряване на здравето на подсъдимия като тенденцията е към влошаване.

Изводът, който следва да се направи е, че негативното развитие на здравословното състояние на Р. е необратимо към настоящия момент, което е обективна пречка за провеждането на законосъобразен наказателен процес спрямо него. Процесуалният закон не предвижда прекратяването на производството в този случай, а само когато подсъдимият е изпаднал в състояние на невменяемост. Съдът може единствено да продължи с извършването на проверка чрез експертизи, доколкото напредъкът на медицината е обективен факт и не може да бъде изключено подобряване на здравето на Р. с неизвестна към днешна дата терапия.

По различен начин следва да бъде обсъдено процесуалното положение на останалите двама подсъдими - С. Н. и Н. П.. Разпоредбата на чл. 26 НПК не 3 представлява самостоятелно основание за спиране на наказателното производство, а е обусловено от наличието на предпоставка за спиране на делото по чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК спрямо подсъдим, обвинен за извършено престъпление в съучастие с друг или други подсъдими. Чл. 26 НПК дава право на съда да спре производството спрямо тях, тъй като те са обвинени, че са извършили престъпление по чл. 234, ал.1, пр. 2 НК в съучастие с Р. в формата на съизвършителство съгласно чл. 20, ал. 2 НК.

Спирането е допустимо, когато съдът прецени, че неучастието на подсъдимия ще затрудни разкриването на обективната истина по делото.

Няма съмнение, че преценката на съда дали разкриването на обективната истина по делото ще бъде затруднено без участието на подсъдимия Р. е суверенно негово право като инстанционен контрол в тази насока е недопустим. В този смисъл настоящият въззивен състав няма да вземе отношение по въпроса доколко неговите обяснения, в случай, че бъдат дадени, биха допринесли за установяване на случилото се. Задачата на настоящия съд е да провери дали определението за спиране съответства на действителния смисъл на закона.

СГС намери, че районният съд е следвало да разгледа здравословното състояние на Р. като неподлежаща на позитивно изменение пречка за негово участие в процеса. Нормата чл. 26 НПК урежда нарочен приоритет на принципите за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение на съда. Правомощието на съда по тази разпоредба обаче не може да оставя под съмнение произнасянето с акт по същество, което няма да се случи при изтичане на давността по чл. 81, ал. 3 НПК. Ето защо съдът може да спре делото по реда на чл. 26 НПК само когато са налице основания да се очаква, че причината за спиране на делото по чл. 25 ще отпадне в обозрим срок.

Такова очакване не е обективно оправдано предвид извършените шест медицински експертизи. СРС е трябвало да приеме, че по-нататъшно участие на Р. в процеса е невъзможно и че неговите обяснения представляват недостъпно доказателствено средство. Спирането на процеса спрямо другите подсъдими е лишено от разумно основание и по същество представлява прекратяване на наказателното производство срещу тях. То неизбежно ще бъде формализирано при изтичане на абсолютната давност за престъплението, за което те са обвинени. Такъв ще бъде резултатът от дейността на СРС, която правилно в протеста е характеризирана като противоречаща на задачата по чл.

1 НПК.

В обобщение на изложеното, определението за спиране на наказателното производство спрямо Р. е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като по делото е доказано обстоятелството по чл. 25, ал. 1, т.

1 НПК. Съдът следва да продължи да проконтролира неговото здравословно състояние. В случай, че настъпи подобрение, което му позволи да участва в процеса, то всички извършени в негово отсъствие съдебно-следствени 4 действия трябва да бъдат преповторени, за да бъде осигурен справедлив процес.

Производството срещу подсъдимите С. Н. и Н. П. трябва да продължи.

Районният съд следва да изпълни задължението си да разкрие обективната истина по делото без да ползва доказателства и доказателствени средства, обусловени от участието на Р. в процеса.

По изложените мотиви частният протест следва да бъде уважен като определението за спиране на наказателното производство спрямо тримата подсъдими бъде отменено по отношение на С. Н. и Н. П. и бъде потвърдено спрямо П. Р..

Водим от горното Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.05.2024 г. по НОХД № 18478/2014 г. по описа на СРС, НО, 8-и състав, в частта, в която на основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК е спряно наказателното производство по отношение на подсъдимия П. К. Р., и го ОТМЕНЯ в частта, в която то е спряно по отношение на подсъдимите С. С. Н. и Н. Р. П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5