Решение № 12204 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12204 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110104328 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. Т. М., действаща чрез своя баща и законен представител Т. С. М., чрез адв. Т., срещу „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ, чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ – клон България“ КЧТ, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение с над 3 часа на полет от 01.08.2025 г. с номер W6 4352 от летище Бергамо (Италия) до летище „Васил Левски“ – София (България), ведно със законната лихва за период от 08.08.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2025 г. по ч.гр.д. № 244/2025 г. по описа на Районен съд - Ардино.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че със закупуване на самолетен билет, чрез своя законен представител, сключил с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който последният се е задължил на 01.08.2025 г. в 13:10ч. да изпълни полет с номер W6 4352 по направление от летище Бергамо (Италия) до летище „Васил Левски“ – София (България). Твърди, че процесният полет бил изпълнен от 1 авиопревозвача-ответник със закъснение над 3 часа. Поддържа, че при така представената фактическа обстановка били налице условията на чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на 250 евро, което не е заплатил. Ето защо моли съда да уважи предявения иск за сумата в размер на 250 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4352 на въздушния превозвач „УИЗ ЕЪР Унгария“ от летище Бергамо (Италия) до летище „Васил Левски“ – София (България), който следвало да се осъществи по разписание на 01.08.2025г. Поддържа, че полетът закъснял с 3 часа и 20 минути, поради лоши метеорологични условия, изразяващи се в гръмотевична буря на летище Бергамо. Ето защо се позовава на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, като твърди, че било налице извънредно обстоятелство и причинно-следствена връзка между закъснението на процесния полет, което изключвало отговорността на превозвача. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента).

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл.

19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният 2 има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между страните, че „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1 500 километра.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните по делото е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 01.08.2025 г. да изпълни полет с номер W6 4352 от летище Бергамо (Италия) до летище „Васил Левски“ – София (България), който следвало да се осъществи по разписание на 01.08.2025г. в 13:10ч.

(местно време в Италия), с разстояние до 1500 км.; 2/ явяване на ищеца на летище Бергамо в указания от авиопревозвача час; 3/ закъснение на посочения полет над 3 часа.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.

Основният спорен въпрос по делото е дали са били налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори да са били взети всички необходими мерки освобождаващи ответника, като опериращ превозвач, да заплати на ищеца обезщетението по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл. 5, § 3 от Регламента - наличие на събитие, което може да се квалифицира като "извънредно обстоятелство", освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му контрол.

Според нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ 3 въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е граница на това изключение, като е въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

В съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си "извънредни обстоятелства", освобождаващи автоматично превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано за всеки отделен случай доколко същите са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства.

В т. 2 от Решение на Съда (четвърти състав) от 11.06.2020 г. по дело C74/2019 г., е разяснено, че чл. 5, § 3 вр. съображение § 14 от Регламент № 261/2004 г. трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращият въздушен превозвач може да се позове на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и 4 закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. Сходни съображения са изложени от СЕС и в т.

4 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22.04.2021 г. по дело С-826/2019 г.

(WZ срещу Austrian Airlines AG), с което е прието, че чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, при условие, че е налице пряка причинноследствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на процесното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. В мотивите на решението си съдът е посочил, че постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи, e ръководещ при приемането на Регламент № 261/2004 г., предполага да се съобрази начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи и по-специално обстоятелството, че едно и също въздухоплавателно средство би могло да извърши няколко последователни полета в един и същи ден. Последното означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява на полета, респ. полетите след него. Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет/полети.

Въз основа на така дадените тълкувания на Регламент № 261/2004 г. се налага изводът, че при няколко последователни полета, изпълнявани с едно и също въздухоплавателно средство (каквато е и настоящата хипотеза, а именно – полет W6 4351 с направление София – Бергамо и обратно, последван от W6 5

4352 по направление Бергамо – София), позоваването от превозвача на "извънредно обстоятелство", което е засегнало първия полет, е поначало годно да освободи превозвача от отговорността му за закъснението на втория полет, ако е налице пряка причинно следствена връзка между извънредното обстоятелство и произтеклите вреди и превозвачът е положил всички необходими мерки за предотвратяване на вредите. Тези две кумулативни предпоставки следва безспорно да бъдат установени по делото от ответното дружество.

В случая по делото е прието и изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвено от вещото лице д-р З. С. П.-А..

Вещото лице е анализирало приложимата международна, европейска и национална нормативна уредба в областта на гражданската авиация, включително стандартите и препоръчителните практики на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), релевантните приложения към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, както и Регламент (ЕС) № 965/2012 относно въздушната експлоатация. Изведено е, че водещ принцип в авиационната дейност е приоритетът на безопасността на полетите пред всички оперативни и търговски съображения, като авиационният оператор и командирът на въздухоплавателното средство носят задължение за непрекъсната оценка на риска, включително по отношение на метеорологичните условия и оперативната обстановка.