Акт от 17.10.2019, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 520/2019
- Подписан
- 17.10.2019
- В сила
- 17.06.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 177, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 30 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 37 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 16 · Закон за пчеларството
РЕШЕНИЕ
№ .......... гр. Русе,
17.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 520 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).
Постъпила е жалба от Х.В.Н. *** против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3466#10 от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/130516/73146 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на административното производство и несъответствие с целта на закона. Претендира се още нищожност на акта поради липса на годно правно основание на обективирания отказ.
Иска се от съда да обяви нищожността на оспореното уведомително писмо или алтернативно да го отмени изцяло като незаконосъобразно, като реши въпроса по същество, а при невъзможност – преписката да бъда изпратена на административния орган с изрични указания за удовлетворяване на искането на жалбоподателя за отпускане на подпомагане.
Претендира се и присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото. Същите съображения се поддържат и представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена, въз основа на представената административна преписка, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лева, като прави и възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения законов срок видно от изготвения протокол за уведомление по телефон (л. 7 от преписката) и саморъчно вписан текст в самото уведомително писмо (л. 5 от преписката), удостоверяващ, че оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 22.07.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриерска служба на 05.08.2019 г. (л. 49 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване, доколкото съдържанието на административния акт сочи на фактически отказ за подпомагане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3466#10 от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/130516/73146 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева. При постановяването му административният орган изрично е посочил, че произнасянето по заявлението на жалбоподателя с процесното уведомително писмо е второ по ред, след като предходното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3466/12.11.2018 г. е било отменено при обжалване по съдебен ред с влязло в сила Решение № 26/13.05.2019 г., постановено по адм.д. № 105/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Сочи се, че новото произнасяне на административния орган е при съобразяване на указанията на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел І от АПК. Следва уведомяване на жалбоподателя, че по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 18/130516/73146 и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 му е оторизирана субсидия от 0,00 лева, т.е. налице е отказ за подпомагане на земеделския стопанин по мярка 11.
В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретните мотиви за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид в таблица на стр. 2 и в таблица на стр. 3 от уведомителното писмо.
В първата таблица (на стр. 2 от УП) е озаглавена „Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания“. В същата са изброени като отделни колони пет изисквания, както следва: 1. Спазено е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична дейност не се различава от тази, установена от контролиращото лице.; 3. Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството).; 4. Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки. и 5. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. От петте посочени изисквания, по отношение на пчелина, заявен за подпомагане от жалбоподателя за кампания 2016 г. е посочено като неизпълнено единствено първото условие, т.е. прието е, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В разяснения под тази таблица е направено позоваване на т.ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац, от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД 09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост Методиката), в която практически е преповторен текста на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход).
В таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство““, е посочен, че от заявените за подпомагане 136 броя пчелни семейства са санкционирани всичките 136, като сумата на финансовото подпомагане за тези пчелни семейства – 9309,61 лева е отразена в колона 7 от таблицата в раздела „Санкции и редукции на субсидията“. Колона 7 е именована „Неспазени базови и други изисквания“, а в поясненията под таблицата относно тази колона е вписан следният текст: „Санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
Административната преписка, представена от административния орган по настоящото производство съдържа единствено заявлението за подпомагане на жалбоподателя, включително сключения между него и контролиращото лице договор и Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“. Тези документи се съдържат и в административната преписка, приложена по адм.д. № 105/2019 г. по описа на АдмС – Русе, приложено към настоящото дело.
По делото няма спор, че жалбоподателят, със заявление за подпомагане УИН 18/130516/73146 от 03.05.2016 г., е заявил за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 136 пчелни семейства като същите са посочени с код по мярката БПП6 – биологично пчеларство в преход. В самото уведомително писмо, предмет на оспорване в настоящото производство, се посочва, че 2016 г. е втора година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по направление „Биологично пчеларство“.
С Решение № 26/13.05.2019 г., постановено по адм.д. № 105/2019 по описа на АдмС – Русе, е отменено уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3466 от 12.11.2018 г. на зам.-изп. директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя фактически е отказано финансово подпомагане по мярка 11. В мотивите на решението съдът сочи, че в отмененото уведомително писмо липсва посочване на фактическите основания за постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице несъответствие между фактически и правни основание. Изводите на съда в тази насока са аргументирани с това, че констатираното от органа надвишение на минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно определени. Съдът е разгледал подробно характера на периодите на преход към биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а именно като минимални периоди, а не като абсолютни такива. Изрично освен това в съдебното решение е посочено, че ограничението при изплащане на финансово подпомагане по мярка 11, уредено в чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в редакцията на нормата към момента на подаване на заявлението за подпомагане, не се прилага за периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38, § 3 от Регламент № 889/2008 г. В заключение административният съд е отменил уведомителното писмо на ответника, с което последният се е произнесъл по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2016 г. по мярка 11 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Със съдебното решение са дадени задължителни указания за органа, който следва при новото произнасяне да установи по надлежен начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а ако не – да постанови позитивен за искателя административен акт.
С оспореното в настоящото производство уведомително писмо, административният орган е извършил разпореденото му със съдебното решение ново произнасяне, като изрично е посочил, че това произнасяне е съобразено с указанията на съда. Настоящият съдебен състав счита, че такова съобразяване в настоящия случай не е налице.
Видно от съдържанието на уведомителното писмо, както и от приложената както по настоящото, така и по предходното административно дело преписка, при новото произнасяне административният орган не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства. Новият административен акт отново сочи, че са налице неспазени базови изисквания по мярка 11 „Биологично земеделие“, като в този случай различието с първото произнасяне е единствено в това, че този път в отделна таблица е посочено спазването на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., наред с нормативно определените базови изисквания, за които няма данни, а и твърдения да не са изпълнени. При това положение е налице напълно идентично по фактически и правни основания произнасяне с вече отмененото по съдебен ред.
Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64a1e4d6-1523-4b56-a3ed-63a7c404f1f4