Решение № 840 от 26.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Пазарджик, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. П.а при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело № 20235220101302 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от П. С. Г. ЕГН ********** с адрес : гр.

В** чрез адв. Г. Б. Х., със съдебен адрес : гр. с, рай** против „Застрахователно акционерно дружество **** /„ЗАД ДБЖЗ“ АД/, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. с, р** бул. Г. М. Д. № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лева / предявен като частичен иск от 30000,00 лв. / представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие от ПТП настъпило на 14.08.2021 г. на път ІІІ-843 км. 24+200 м. , ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя - 11. 10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 14.08.2021 г., около 14:30 часа, на път III-843, в посока от гр. в. към гр. **, в района на местността „Чехльово“ се движило МПС марка „**“, модел „**“, с per № Р** управлявано от Мих** в района на км. 24+200 м., на десен завой, поради несъобразена скорост с пътната обстановка, водачът загубил контрол над управлявания от него лек автомобил и навлезнал в лентата за насрещно движение, вследствие на което се ударил челно в насрещно движещото се МПС марка „**“, модел „МБ **“ с per № Р**А, управлявано от ищеца П. С. Г., в резултат на който пътен инцидент той пострадал. Сочи се от ищеца, че по повод инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 45/14.08.2021 г., издаден от РУ - в., както и, че по отношение на виновния водач било взето административно отношение с АУАН серия „ГА“ № 434009/14.08.2021 г., издаден от РУ - в.. Твърди се, че по случая било образувано и ДП № 3673М385/2021 г., по описа на РУ - в., съотв. пр. пр. № 2998/2021 г., по описа на ОП - Пазарджик. Твърди се още, че след пътния инцидент пострадалият бил получил силни болки в сърдечната област с усилващ характер, поради което бил транспортиран по спешност в „МБАЛ Хигия“ АД, 1 където престоят му продължил до 17.08.2021 г. Твърди се също така, че след проведените прегледи и изследвания, медицинските специалисти били поставили диагноза: нестабилна стенокардия, както и, че в болничното заведение ищецът бил провел медикаментозна и конвенционална терапия. Твърди се, освен това, че няколко дни след изписването му от болничното заведение, поради нестихващи болки, на пострадалия било извършено рентгенологично изследване на дясна длан, при което било установено счупване на фаланга на II-ри пръст на дясна ръка, медицинското лице било констатирало лек оток и палпаторна болка в областта на дясната длан и увреденият крайник е бил имобилизиран, като възстановяването при пострадалия преминало в домашни условия. Твърди се още, че предвид настъпилото влошаване на здравословното му състояние вследствие на пътния инцидент, същият редовно приемал предписаните му медикаменти и спазвал ограничителен хранителен режим, като допълнително допринасяли болките в областта на счупването, което налагало нуждата и от обезболяващи медикаменти. Твърди се и че с оглед поставената имобилизация, ръката на ищеца е била обездвижена, поради което се налагало и близките му да му помагат в ежедневните дейности, както и, че преживеният пътен инцидент се бил отразил значително и върху психическото здраве на пострадалия. Сочи се, че ищецът се оплаквал и от понижено настроение, тревожност, често сънувал кошмари, свързани с инцидента и постоянно се връщал към спомена на случилото се. Страхувал се и да се качва в автомобил, тъй като бил в постоянна тревога, че било възможно да го сполети същия инцидент. Сочи се от ищеца, че от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 45/14.08.2021 г., издаден от РУ - в., било видно, че виновен за настъпване на произшествието бил водачът на МПС марка „**“, модел „**“ с per № Р** който към датата на ПТП бил разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗАД ****, полица № BG/30/121001792164, валидна от 27.06.2021 г. до 26.06.2022 г.

Твърди, че на 11.10.2022 г. П. С. Г. заявил по доброволен ред претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на гореописания пътен инцидент, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно настоящият ответник, но след разменена кореспонденция, Уведомление с изх. № 153/10.01.2023 г., по описа на „ЗАД ****, застрахователят бил отказал плащане.

С оглед на гореизложеното, се моли съдът да осъди „Застрахователно акционерно дружество **** да плати на П. С. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, предявен като частичен иск от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 14.08.2021 г. на път III-843, км.

24+200 м., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, което дължимо обезщетение да бъде преведено по банкова сметка - IBAN: **543 01, открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „Димов и Х.“.Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Застрахователно Акционерно Дружес**е АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. с, бул. „Г.М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните директори ** И. и Р**ов, чрез пълномощника си юрисконсулт СтА. С., в който е се оспорва основателността исковата претенция. Не се оспорва , че пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 14.08.2021 г., във връзка с което била образувана застрахователна преписка № 0801- 004990/2021-02, по която бил постановен мотивиран отказ. По основанието на претенцията за неимуществени вреди, се оспорват всички твърдения в исковата молба , а именно : че процесното произшествие било настъпило единствено по причина от действията на водача ** ** при управлението на лек автомобил “**“ с per №** оспорват се твърденията за механизъм на процесното произшествие, така, както същият бил описан в исковата молба, както и че същият се бил осъществил само поради нарушение на правилата за движение от 2 страна на водача **. Твърди се, че във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие било образувано ДП №367 3М385/2021г. по описа на РУ - в., пр.пр.

№2998/2021 по описа на ОП-Пазарджик. Оспорват се твърденията, че за ищеца П. С. Г. били настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния, както и, че е налице причинно - следствена връзка с механизма на произшествието.Оспорва се и твърдението, че спрямо ищеца като самостоятелни увреждания са били настъпили сочените в исковата молба нестабилна стенокардия; счупване на фаланга на II-ри пръст на дясна ръка. Оспорва се и твърдението, че била пострадала психиката на ищеца, както и че и към момента бил затруднен нормалният начин на живот на ищеца поради травма, настъпила при произшествието. Ответникът твърди, че с оглед представената медицинска документация ищецът следвало да се бил възстановил за период около двадесет дни.

Оспорва се твърдението, че ищецът бил приемал болкоуспокояващи, доколкото в кориците на делото нямало фактури доказващи закупуването им. Твърди се, че непосредствено след ПТП пострадалият е бил в добро общо състояние, като бил отказал преглед от пристигналия на място екип на спешна помощ. Сочи се, че първите данни за оплаквания от ищеца са били от дата 15.08.2021 г, като ищецът е бил приет в МБАЛ Хигия АД - гр. Пазарджик, където са описани множество придружаващи заболявания. Сочи се още, че ищецът е с поставен стенд преди датата на ПТП. Категорично се оспорва и твърдението, че счупване на фаланга на IIри пръст на дясна ръка е било в следствие процесното ПТП от 14.08.2021г., като се твърди, че първите данни и оплаквания от болка и подуване в ръката, както и извършената ренгенография са били от 20.08.2021г. Ответникът твърди, че ако ищецът е имал болки и подуване в ръката преди тази дата, следвало да е потърсил лекарска помощ, особено с оглед факта, че е бил приет в МБАЛ Хигия АД - гр. Пазарджик пет дни по- рано. Твърди се, че травмите на ищеца са в резултат на друго събитие или самоувреждане. Изцяло се оспорват твърденията, че възстановителният период от травмите, които били настъпили за ищеца от процесния инцидент не бил завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент. Твърди се, че съобразно представените медицински документи, установяващи здравния статус на ищеца след ПТП, след проведеното лечение изход е бил с подобрение и не са били налични данни оздравителният срок да не е бил завършил, да са били настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следвало извод за незавършено лечение. Твърди се , че размера на исковата претенция, бил изключително завишен, прекомерен и не кореспондирал нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налагал извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика. На самостоятелно основание се оспорва от ответника твърдението, че заявените с исковата молба вреди са били настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент. Твърди се изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени като водач на лек автомобил „**“, нарушения на установени от ЗДвП правила.

Ответникът поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за пострадалия е било извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му и са възникнали, поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза, като твърди, че с това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалият - като водач на лек автомобил марка „**“ е бил създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и е бил улеснил тяхното възникване.

Поддържа се, че при използване на предпазния колан от пострадалия, то той не би получил травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер. Относно 3 размера на претенцията за неимуществени вреди, се твърди, че същия бил изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.

52 от ЗЗД. Поддържа се, че исковата сума била изключително завишена и не съответствала на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. Твърди се, че ответникът бил изплатил застрахователна сума за получените от ищеца травми по извънсъдебен ред в съобразен с горното размер. На самостоятелно основание, се твърди, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди била недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Оспорва се изцяло искът за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Моли се съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено. Възразява се и срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като се оспорва и размерът на претендирания адвокатск хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС. Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.