Протокол № 640 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 741/2024
- Вид
- Протокол № 640
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.142,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 108 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 640 гр. Пазарджик, 20.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500741 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Не се явява представител за жалбоподателя редовно призован чрез процесуалния представител адв.Д. С.. Постъпило е писмено становище от адв.
Пламен Гьоров, с което моли да се даде ход на делото в отсъствие на представител на жалбоподателя. Поддържа въззивната жалба, няма доказателствени искания. Развива доводи по същество. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Г. Б., редовно призован чрез адв.Владимир С. не се явява. За него се явява адв. Владимир С., надлежно упълномощен да го представлява.
Адв.С.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ДОКЛАДИ:20.11.2024г.
С решение на В.ски районен съд №254 от 08.07.2024г. постановено по гр.д.№20245210100379 по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА 1
УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН:
********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 6028,07 лв. /шест хиляди двадесет и осем лева и седем ст./-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 189/2015г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 382/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 20/13.09.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 96/15.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 175/2024 г. по описа на Районен съд-В..
ОСЪДЕН Е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община В., ЕИК:
000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 120,56 /сто и двадесет лева и петдесет и шест ст./ по гр. д. 379/2024 г. на РС В..
ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Х.А.“ № 35, да заплати адв. С С.-АК П. с личен номер ..... с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 379/2024г. на РС В., в размер на 1083,37 лв. с ДДС /хиляда осемдесет и три лева и тридесет и седем ст. с ДДС/.
ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община В., ЕИК:
000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 120,56 лв. /сто и двадесет лева и петдесет и шест ст./ по гр. ч. гр. д. 175/2024 г. на РС В..
ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер ..... с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 175/2024 г. на РС В., в размер на 721,68 с ДДС.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в 2 производството пред първата инстанция Община В. чрез пълномощника си адв. Д. С., като частично неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и необосновано. Съдът изградил неправилно фактическо положение, довело до неправилен краен извод за доказаност на исковата претенция. Твърди се, че претенцията не е доказана по основание и по размер. Поддържа, че съдът не е взел възраженията на Общината, която приема че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. Признава, че трудът на адвоката е висококвалифициран, и за него се дължи възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ, само за извършена дейност и/или постигнат резултат, които са в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Признава се, че ищецът е упълномощен да представлява и защитава Община В. по ч.гр.д.№189/2015г. като осъществява процесуално представителство по предявените срещу него издадена заповед за незабавно изпълнение. Цитира чл.24 ал.1 т.2 от ЗА сочещ какво включва упражняването на адвокатската професия. Акцентира ,че липсата на конкретно договорено възнаграждение за положен труд не опорочава договора за поръчка, нито препятства определянето му при нормативно установени параметри за това по НМРАВ от 2004г. и при съобразяване и на факта ,че адвокат Б. е регистрира по ЗДДС предвиждащо увеличаване на дължимото възнаграждение с дължимия ДДС. Счита, че падежът на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Ищецът не доказал валидно възникнало облигационно правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение, поради което моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли исковата претенция изцяло с присъждане на разноски за производствата. Няма направени доказателствени искания.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна- ищеца Г. Х. Б. чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П.. Моли жалбата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение на РС-В. Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството 3 пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по ч.гр.д.№189/2015г. на РС-В.-искане за обезсилване на издадената ЗНИ, молба за отстраняване на нередовности, обжалване на разпореждането на заповедния съд оставил без разглеждане на молбата за обезсилване на ЗНИ и изпълнителния лист, като след отмяната му от въззивната инстанция и последвалото отхвърляне по същество на молбата за обезсилване, е била подадена и частна жалба против постановеното отхвърлително определение, обжалване на разпореждането на заповедния съд за връщане на частната жалба срещу отхвърлителното определение, оттеглянето на частната жалба срещу разпореждането от Кмета на Община В. след постигнато споразумение със заявителя в заповедното производство.
Коментирано е и решението на Адвокатски съвт -П. за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 6028.07лв с ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното ч.гр.д., по реда на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред, началния момент на погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД, като счита, че в случая същата не е изтекла. Цитира се и съдебна практика. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивното производство.
Няма направени доказателствени искания.
Адв.С.: Поддържам отговора. Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания. Представям и моля да бъде прието пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските за пред въззивната инстанция. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: - Аз ще моля да отхвърлите подадената въззивна жалба и потвърдите решението на РС, като правилно и законосъобразно по изложените доводи във въззивната жалба, като ще акцентирам на няколко момента. Излага се становище от Общината- В., че адв. Б. не е извършил действия в интерес на Общината. Считам това становище за неправилно по следните съображения:
4
По ч.гр.д. № 189/19г. по описа на РС - В. е била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Община- В., като заявител в заповедното производство е било неправосубектно лице, а именно „Еко титан“ клон - София. Съгласно чл. 20 от ТЗ по преки правоотношения с клона производството може да се заведе и по седалище на клона, но страна, както в заповедното, така и в исково производство може да бъде само и единствено юридическото лице, не и клонът. Въпреки това обаче незнайно как РС – В. издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на заявление подадено от неправосубектно лице – „Еко титан“ клон - София. Поради тази причина именно адв. Б. е предприел своевременни действия след упълномощаването си да защити интересите на Община – В., като е поискал така издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист да бъдат обезсилени, като недопустими доколкото не могат да бъдат заявени от неправосубектно лице. В резултат на предприетите от адв. Б. действия се стига до сключване на извън съдебно споразумение № 1378 от 10.12.2019г. между „ЕКО ТИТАН“ ЕООД от една страна като кредитор и ОБЩИНА В. от друга страна, като длъжник. В посоченото споразумение и в чл. 4 от същото изрично е предвидено, че на основание чл. 108 от ЗЗД „ЕКО ТИТАН“ се отказват от сума в размер на 500 000 лева. Считам, че така постигнатото споразумение е изцяло в интерес на Община- В., тъй като на същата е опростено задължение в размер на 500 000 лева, което няма да плаща. След това въз основа на постигнатото споразумението е договорено, че се спират всички изпълнителни дела, отменят се наложените запори върху банковите сметки на Общината и нейното задължение към кредитора се разсрочва, като следва да бъде платено чрез доброволни месечни плащания на 72 броя вноски. В резултат на постигнатото споразумение Община-В. от своя страна се е задължила да оттегли подадените от нея частни жалби по посочените в споразумението Ч.гр.д. в това число и процесното Ч.гр. дело № 189/2015г. по което процесуален представител е бил адв. Б.. Действително право е на всяка страна във всеки един момент, когато прецени да оттегли подадените от нея жалби, но това не означава, че на адвоката не следва да се плати възнаграждение за свършената работа. Считам, че именно въз основа на предприетите от адв. Б. действия се стига до сключването на цитираното от мен споразумение, което е изцяло в интерес на Община – В.. В този смисъл считам, че становището на Община – В. че действията на адв. Б. не са в 5 интерес на общината за неоснователно.
По отношение на размера на дължимото възнаграждение на адв. Б. и направеното искане в становището моля да се съобразите с решението на СЕС относно определяне на адвокатски възнаграждения и моля, да имате предвид следното: материалният интерес по Ч.гр.д. № 189/2015 г. на РС – В. е в размер на 349 339 лв., а съгласно чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1 производството за издаване на Заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Това означава, че материалният интерес въз основа, на който следва да се определи минималното адвокатско възнаграждение по Ч.гр.д. № 189/2015 г. по описа на РС – В. е в размер на сумата 174 669.50 лева.
Т.е. възнаграждението по действащата Наредба № 1 на Висш адвокатски съвет, която служи за ориентир за определяне на адвокатски възнаграждения.
Адвокатско възнаграждение по посоченото ч.гр.д. възлиза в размер на 13 964.14 лв. с ДДС. В своето решение Адвокатски съвет – П. определя адвокатско възнаграждение в размер на 6028.07 лв. с ДДС. Така определеното възнаграждение е два пъти по-малко от дължимото такова съгласно Наредба № 1, поради което считам, че самият Адвокатски съвет при определяне на възнаграждението е преценил неговия справедлив и обоснован размер, като се е ръководил от действащата разпоредба на чл. 36 от Закона за адвокатурата, която изисква всяко едно възнаграждение на адвоката да бъде справедливо и обосновано, и да съответства на положения от него труд. Ето защо Ви моля така определеното от Адвокатски съвет – П. възнаграждение да не бъде намаляно, тъй като същото ако бъде намалено допълнително и от съда, считам, че няма да отговаря на критериите на чл. 36 от Закона за адвокатурата - възнаграждението да бъде обосновано на положения от адвоката труд.