Определение № 213 от 05.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51491/2025
- Вид
- Определение № 213
- Подписан
- 05.01.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213 гр. София, 05.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110151491 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ********., ЕГН **********, с адрес: ************, чрез **********, със съдебен адрес: *********** срещу **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ********** представлявано заедно и поотделно на управителите **********, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания: 3356,82 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 28.08.2013 г., 393,52 лв. – договорна лихва, 261,43 лв. – наказателна лихва и 392,66 лева – присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнител лист от 23.09.2013 г. по гр.д. № ******* по описа на ***** и за принудителното им събиране е образувано изп. дело № ***** по описа на ***********, рег. № *******, с район на действие ********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е релевирал възражение за недопустимост на предявения иск в частта относно сумите за лихви и разноски, доколкото същите имат акцесорен характер и с отпадане дължимостта на главницата, отпадала дължимостта и на лихвите и разноските. Съдът намира това възражение за неоснователно и доколкото ищецът излага твърдения, че за тези суми срещу него има издаден изпълнителен лист и се позовава на давност, настъпила след издаването му, то предявеният иск се явява допустим.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се допуснат като писмени доказателства
Страните са направили искане за изискване и прилагане на изпълнително дело № ***** по описа на ***********, рег. № *******, с район на действие *******, което е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде уважено.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ***********, рег. № *******, с район на действие *******, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото заверен препис на изпълнително дело № *****.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 09,40 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че срещу него и трети на спора лица – „********** бил издаден изпълнителен лист от 23.09.2013 г. по гр.д. № ******* по описа на *****, в полза на трето на спора лице – ********* за сумите: 3356,82 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 28.08.2013 г., 393,52 лв. – договорна лихва, 261,43 лв. – наказателна лихва и 392,66 лева – разноски. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист през 2013 г. било образувано изпълнително дело № ***** по описа на ***********, рег. № *******, с район на действие ********. Сочи, че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело. Поддържа, че в рамките на изпълнителното дело е наложена възбрана на 15.09.2017 г., което действие е прекъснало давността за вземанията, след тази дата до 20.08.2025 г. не са извършвани реални действия, които да прекъснат давността за вземанията, а едва на 20.08.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. В тази връзка поддържа, че молбите и разпорежданията за извършване на различни действия не прекъсват давността, той като не представляват реални действия по принудително изпълнение. Аргументира, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, а новият запор не може да я прекъсне, тъй като към момента на налагането му давността е била вече изтекла. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва частично като недопустим по отношение на лихвите и разноските и изцяло като неоснователен. Ответникът не оспорва, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № ******** и за принудителното събиране на думите е образувано изп. дело № ***** по описа на ***********, рег. № *******.
Оспорва да е изтекла давността за процесните суми, като сочи, че в хода на образуваното срещу ищеца изпълнително дело са предприемани изпълнителни действия през период не по-дълъг от 5 години. В тази връзка поддържа, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил отговор от банката, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. Поддържа същото така, че искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, макар да не са своевременно предприети от страна на съдебния изпълнител, също прекъсват давността. При тези възражения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:
2
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 23.09.2013 г. по гр.д. № ******* по описа на *****, срещу ищеца и в полза на трето на спора лице – ******* е издаден изпълнителен лист за сумите: 3356,82 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 28.08.2013 г., 393,52 лв. – договорна лихва, 261,43 лв. – наказателна лихва и 392,66 лева – разноски; за принудителното събиране на сумите е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ***********, рег. № *******, с район на действие ********, в рамките на което ответното дружество е конститурано като взискател.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
В тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 ГПК е да докаже съществуването на висящо изпълнително дело срещу него за принудителното събиране на процесните суми, образувано въз основа на посочения изпълнителен лист, по което ответникът има качеството на взискател, които факти са относими както към допустимостта, така и към основателността на предявения иск.
В тежест на ответника по предявения отрицателни установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК е да докаже фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият 3 му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при *****: _______________________
4