Решение № 4917 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4917 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330108858 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. А. В. срещу „АПС – Бета България“ ООД, с която се предявява иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по следните изпълнителни листове, въз основа на които е образувано *** ***, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, както следва:

По изпълнителен лист от 07.05.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 3834/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив: 294,83 лева – главница по договор за кредит от ***, 36,24 лева – обезщетение за забава за периода 15.09.2011 г.

– 17.02.2012 г., ведно със законната лихва от 13.03.2012 г., и разноски по делото от 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение;

По изпълнителен лист от 15.10.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 12814/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив: 3590,66 лева – главница по договор за кредит от ***., 152,44 лева – обезщетение за забава за периода 15.10.2011 г. – 27.06.2012 г., ведно със законната лихва от 16.08.2012 г., и разноски по делото от 74,86 лева за държавна такса и 364,59 лева за 1 адвокатско възнаграждение;

По изпълнителен лист от 21.01.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 18622/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив: 1687,98 лева – главница по договор за кредит от ***, 269,75 лева – договорна лихва за периода 01.12.2011 г. – 31.10.2012 г., ведно със законната лихва от 15.11.2012 г., и разноски по делото от 39,15 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът се явява длъжник по ***, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, образувано на 31.10.2019 г., по процесните изпълнителни листове. Въз основа на последните били образувани три изпълнителни дела – *** *** ***, които били прекратени на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, поради настъпила перемпция. Посочва се, че по *** *** са извършени следните изпълнителни действия: възложено било по чл. 18 ЗЧСИ да се предприемат изпълнителни действия за събиране на дълга, изпратено било запорно съобщение на 04.11.2019 г., насрочен бил опис на 03.02.2020 г., който не бил извършен, вписана била възбрана на 26.02.2020 г., депозирана била молба за проверка на банкови сметки и налагане на запор на 22.01.2021 г., била депозирана повторна молба за проверка на банкови сметки и налагане на запор на 19.10.2021 г., който бил наложен на 02.11.2021 г., последващи молби били депозирани на 22.12.2022 г., 25.05.2023 г. и 18.09.2023 г. Посочва се, че длъжникът никога не бил уведомен за образуваното спрямо него изпълнително дело, нито за извършена цесия на вземането. Доколкото не били предприети валидни изпълнителни действия, според ищеца производството било прекратено. От правна страна се излагат съображения, че вземанията по изпълнителните листове. Поради изложеното се предявява исковата претенция и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „АПС – Бета България“ ООД, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. От фактическа страна се навеждат доводи, че на 21.03.2005 г. бил сключен договор за кредит № *** между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и ищеца. Вземанията по договор били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 23.02.2015 г. Доколкото длъжникът не изпълнил задължението си по договора, в полза на праводателя на ответника бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18622/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който било образувано на *** ***.

2

Посочва се, че на 25.02.2008 г. отново между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за кредит № ***, вземанията по който също били прехвърлени с договор за цесия на ответника. Доколкото длъжникът не изпълнил задължението си по договора, в полза на праводателя на ответника бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12814/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който било образувано на ***. Ищецът имал и сключен договор за кредит № *** с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, отново вземанията по който били прехвърлени на ответника с договор за цесия.

Доколкото длъжникът не изпълнил задължението си по договора, в полза на праводателя на ответника бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3834/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който било образувано на ***. Посочва се, че на 31.10.2019 г. посочените изпълнителни дела били перемирани, като били преобразувани под един общ номер – ***.

От правна страна се посочва, че давността е прекъсната с издаване на изпълнителните листове, като след образуване на ***, същата е спряла да тече до 26.06.2015 г. След тази дата ответното дружество е извършвало множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността. Също така за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. давността не е текла съгласно чл. 3 от ЗМДВИПОРНСПП. Навеждат се доводи, че перемирането се явява ирелевантно за теченето на давността. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като в полза на ответника се присъдят разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по 3 издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

От приобщеното по делото *** *** с район на действие – Окръжен съд Пловдив, се изяснява, че същото е образувано въз основа на молба за образуване на *** от кредитора “Ти Би Ай Банк” АД, към която е приложен изпълнителен лист от 07.05.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 3834/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив. С протокол от 30.07.2012 г. по посоченото изпълнително дело, се посочва, че насроченият за 31.07.2012 г. опис на движими вещи на длъжника няма да се състои.

С молба вх. № 14200/14.10.2015 г., депозирана по посоченото ***, ответникът е уведомил ***, че е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист, както и че желае да бъде конституиран като взискател.

С Постановление от 14.10.2019 г., постановено по посочено изп. дело, последното е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК - поради настъпила перемпция.

От приобщеното по делото *** *** с район на действие – Окръжен съд Пловдив, се изяснява, че същото е образувано въз основа на молба за образуване на изпълнително дело от кредитора “Ти Би Ай Банк” АД, към която е приложен изпълнителен лист от 15.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 12814/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив. С Разпореждане от 16.04.2013 г., посоченото *** е присъединени към *** ***. От протокол от 12.06.2013 г., съставен по посоченото ***, се изяснява, че насроченият за 12.06.2013 г. опис на движими вещи на длъжника няма да се състои.

С молба вх. № 14199/14.10.2015 г., депозирана по посоченото ***, ответникът е уведомил ***, че е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист, както и че желае да бъде конституиран като взискател.

С Постановление от 14.10.2019 г., постановено по посочено ***, последното е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК - поради настъпила перемпция.

От приобщеното по делото *** *** с район на действие – Окръжен съд Пловдив, се изяснява, че същото е образувано въз основа на молба за 4 образуване на изпълнително дело от кредитора “Ти Би Ай Банк” АД, към която е приложен изпълнителен лист от 21.01.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 18622/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив. С Разпореждане от 20.02.2013 г., посоченото *** е присъединени към ***. От протокол от 11.04.2013 г., съставен по посоченото ***, се изяснява, че насроченият за 11.04.2013 г. опис на движими вещи на длъжника няма да се състои.

С молба вх. № 14192/14.10.2015 г., депозирана по посоченото ***, ответникът е уведомил ***, че е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист, както и че желае да бъде конституиран като взискател.

С Постановление от 14.10.2019 г., постановено по посочено ***, последното е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК - поради настъпила перемпция.

От приобщеното по делото *** с район на действие – Окръжен съд Пловдив, се изяснява, че същото е образувано въз основа на молба за образуване на ***, към която са приложен изпълнителен лист от 07.05.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 3834/2012 г.по описа на Районен съд Пловдив, изпълнителен лист от 15.10.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 12814/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, и изпълнителен лист от 21.01.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 18622/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив.

При образуване на ***, по отношение на длъжника е извършена справка за банкови сметки, като до “Банка ДСК” ЕАД и “Райфайзенбанк България” ЕАД са изпратени запорни съобщения. В хода на *** са приобщени писма от банките, че е наложен запор от 18.11.2019 г.

От Разпореждане от 03.02.2020 г., постановено по посоченото ***, се установява, че е насрочен опис на движими вещи за 03.02.2020 г., за който обаче длъжникът не е получил съобщение, поради което няма да бъде изпълнен.

В хода на *** производство е вписана възбрана под *** на Служба по вписванията гр. Пловдив, върху собствен на ищеца недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***.

Със запорно съобщение от 25.02.2020 г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя “***” ООД.

С молба вх. № 805119/22.01.2021 г.по описа на ***, от ответника е 5 поискано да бъдат извършени справки за банкови сметки на длъжника, като бъде наложен запор върху такива. Посоченото е извършено със запорно съобщение от 26.01.2021 г.в “Изипей” АД. С писмо от 01.02.2021 г.от страна на последното дружество е отговорено, че липсва наличност в посочената сметка.

С молба вх. № 16567/19.10.2021 г.по описа на ***, от ответника е поискано да бъдат извършени справки за банкови сметки на длъжника, като бъде наложен запор върху такива. Посоченото е изпълнено със запорно съобщение от 02.11.2021 г. до “Юробанк България” АД.

От Разпореждане от 20.01.2022 г., постановено по делото, е видно, че за събиране на процесните вземания е внесена сумата в размер на 318,46 лева, от които на взискателя е изплатена сумата в размер на 96,46 лева.

С молба от вх. № 21388/22.12.2022 г.по описа на ***, от ответника е поискано да се извърши справка за трудови договори на длъжника и да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение.

С молба вх. № 11628/25.05.2023 г. по описа на ***, от ответника е поискано да бъдат извършени справки за банкови сметки на длъжника, като бъде наложен запор върху такива. Посоченото е изпълнено със запорно съобщение от 29.05.2023 г. до “***” АД.

С молба от вх. № 19305/18.09.2023 г. по описа на ***, от ответника е поискано да се извърши справка за трудови договори на длъжника и да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение.

От Разпореждане от 27.10.2023г., постановено по делото, е видно, че за събиране на процесните вземания е внесена сумата в размер на 39,43 лева, които са съотнесени за покриване на таксата по т.26 от ТЗЧСИ.

Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64a020b7-1664-4a10-ae7a-39d101eca448