Решение № 1489 от 23.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. Пловдив, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330205562 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 11 от 14.09.2022 г. на началника на V РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на С. Т. И. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон, най-вече свързани с липсата на извършено нарушение и липсата на вина за поведението на жалбоподателя, както и приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна V РУ към ОД на МВР гр. Пловдив взема писмено становище на по жалбата, като моли НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 03.09.2022 г. жалбоподателят посетил футболната среща от 9ти кръг на „Първа професионална футболна лига“ между ПФК „Локомотив“ гр.

Пловдив и ПФК “Ботев“ гр. Пловдив, която се провела на стадион Локомотив 1 в парк Лаута, в гр. Пловдив. Той наблюдавал срещата от обособена зона за фенове на ПФК Ботев Пловдив.

По време на провеждане на срещата вътре в обособената зона около 20:50 часа, били запалени пиротехнически материали и седалки, които предизвикали силно димене. Димът се насочил към жалбоподателя и той многократно слагал и свалял маската си. Същият сторил това над 10 пъти от началото до края на двубоя.

Това поведение на нарушителя и запалените факли и димки били забелязани от намиращите се на терена полицейски служители, които наблюдавали публиката за действия, с които се нарушава реда и поспециално спортно хулиганство. Част от тях били свидетелят В. Ц. и свид. К.

А., които работили към сектор ****. Същите познавали С. И. като фен на ПФК Ботев Пловдив, тъй като той бил част от агитката и посещавал почти всички мачове и го разпознали.

След края на срещата съставили докладна записка по случая.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11 от 14.09.2022 г., в който са квалифицирани нарушенията на жалбоподателят по чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ за това, че на същата дата около 20:50 часа носи маска, прикриваща лицето му. В акта, нарушителят отразил, че слагал маската си, за да се предпази от дима.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 11 от 184.09.2022 г., с което му била наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ за същото деяние описано в АУАН.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

Н. К. - ****, В. Ц. и К. А. – очевидец, както и частично от показанията на свид. З. Ш. и приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, докладни записки, и др.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в него фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана след анализ на събраните доказателства и предвид разказа на очевидците. Установеното напълно се подкрепя се от показанията на свидетелите очевидци и е отразено в съставените докладни записки. Съдът кредитира показанията на свид. Ш. частично, а именно в частите, че имало запалени пиротехнически материали и седалки и имало задимяване. В останалата част същите не кореспондират с установеното по делото и поради приятелската връзка между него и жалбоподателя съдът не кредитира показанията му в частите, че на жалбоподателя му прилошало, че същият не носил маска, а с тениска прикрил лицето си и че това се случило само веднъж в началото на мача. В тези части показанията остават изолирани и според съда са тенденциозно представени, за да подкрепят защитната теза.

Не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за 2 невъзможност да се даде вяра на АУАН. Тези доказателствени материали съдът намира за достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и чл. 26 от ЗООРПСМ. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и

НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице – полицейски орган съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗООРПСМ, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 30 от ЗООРПСМ. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на законосъобразно поведение при провеждане на спортно мероприятие на самия спортен обект. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е извършил действия за напълно прикриване на лицето или части от него, което затруднява разпознаването, като си увива около главата тениската, която носи, като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ. Посочената норма гласи, че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: … носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването.

3

Всички елементи от обективната страна на нарушението съдът намира за установено. Безспорно има извършена проява, в смисъла на действие на жалбоподателя по поставяне на маска на лицето му. Това е изпълнителното деяние, чрез което последният е пристъпил забраната на закона. Същото деяние е противоправно или както го квалифицира ЗООРПСМ „противообществено“, защото чрез извършването му се е стигнало до прикриване на лицето на И. по начин, които би могло да затрудни разпознаването му. Доколкото законът забранява подобно поведение, то и същото е общественоопасно, тъй като целите на този специален закон са противодействие на хулиганските прояви на спортни мероприятия, ограничаване на негативните имуществени и неимуществени последици от тези действия и установяването на авторството им. Категорично се установява и мястото на извършване на нарушението, а именно на Стадион Локомотив в парк Лаута в гр. Пловдив.

Предвид извършването на нарушението от физическо лице то съдът счита, че следва да бъде разгледан и въпросът за субективните предели на нарушението, а именно проявената от нарушителя вина. Това е неговото субективно отношение към извършеното деяние и неговата обществена опасност.

Известен е принципът, че незнанието на правото не извинява и не може да доведе до отпадане на отговорност. В духа на това правило за поведение и съгласно приетото за безспорно установено, съдът счита, че поведението на жалбоподателя И. сочи на неговото безразличие към нарушаването на закона и обществената опасност на извършеното. Затова той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, доколкото се засягат защитаваните от ЗООРПСМ обществени отношения, предвиждал е последиците на извършеното и е допускал тяхното настъпване.

Предвид всичко изложено съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

По наказанието:

Некоректно административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена санкция макар и в минимално зададения в чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ размер от 1000 лв., като не е преценил всички обстоятелства, които характеризират нарушението и самия нарушител.

Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 51 от ЗООРПСМ повелява за маловажни случаи на нарушения на този закон да се налага глоба в размера и по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. По този начин се създава привилегирован състав на нарушението и възможност при констатирането му на място от актосъставителя да се наложи санкция в помалък размер. Константна е практиката на съдилищата, че съдът не може едва и за първи път в производството по преценка на законосъобразността на НП да приложи разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Последната изрично овластява само актосъставителя при определени предпоставки да не съставя АУАН, а директно да наложи глоба, като издаде фиш.

Затова не се изключва възможността за прилагане на разпоредбата на 4 чл. 28 от ЗАНН за основния състав на нарушението по чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ, при наличие на основания за това. Касае се за различни правни институти, а именно на привилегирован състав, уреден със специален закон чрез препращаща норма, и на обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност изобщо, за което не се налага наказание, включително и глоба с фиш. Нормата на чл. 51 от ЗООРПСМ се явява не специална спрямо чл. 28 от ЗАНН, а допълнително основание за квалифициране на случая като маловажен с оглед разпоредбите на специалния закон. Затова именно е дадена и дефиниция на „маловажен случай“, който съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към ЗООРПСМ е всяко нарушение, при което настъпилите вредни последици от проявата са несъществени.

Същевременно съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Безспорно тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.

11 от ЗАНН.

Следователно определението за „маловажен случай“ по ЗООРПСМ изключва от преценката на съда обстоятелствата, които биха определили нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случай от съответния вид.

От друга страна чл. 59, ал. 3 от ЗООРПСМ установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН – т.е. принципно за неуредените случаи се прилагат правилата на общия закон. Определянето на наказанието се включва в преценката за издаване на НП, а за това е изрично предвидено субсидирано приложение на ЗАНН. Следователно за приложението на чл. 28 от ЗАНН административнонаказващият орган следи служебно като част от преценката по издаване на НП.