Решение № 94 от 27.07.2026, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 109/2026
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 27.07.2026
- В сила
- 27.07.2026
- Състав
- Теодора Василева Василева, Анелия Димитрова Великова, Ана Аврамова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Силистра, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора В. Василева
Членове:
Анелия Д. Великова
Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора Г. В. Й. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263400600109 по описа за 2026 година прие за установено следното:
С Присъда № 2/12.01.2026г. по НОХД № 20/2024 г. ДРС е признал подсъдимия Г. С. К. за виновен в извършване на престъпления: по чл. 149, ал.2, т1, предл. първо във вр. с ал.1 от НК и наложил наказание лишаване от свобода за две години по чл. 354в, ал.5 във вр. с ал.1 от НК и наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 511,29 € / 1000лв./
На осн. чл. 23 от НК е определил едно общо наказание лишаване от свобода в размер на две години с присъединяване на наказанието глоба от 511,29 € - като на осн. чл.
66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от четири години.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в двете фази на наказателния процес.
Срещу първоинстанционния съдебен акт е депозиран протест от РП Силистра, в който наблюдаващият делото прокурор излага съображения за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 149, ал.2,т.1 от НК. Счита, че същото следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства като излага допълнителни такива– вид, начин и място на извършеното престъпление; използване на сила и психическа принуда; нежеланието на пострадалата доброволно да позволи престъпните действия 1 срещу нея; ненавършени 14г. и влошеното здравословно като последица от извършеното от подсъдимия; както и обстоятелството, че самия подсъдим е родител.
Предлага присъдата да бъде изменена и да бъде наложено наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване за престъплението по чл. 149 от НК.
Депозирана е жалба и допълнение към нея от частния обвинител със същите искания за увеличаване на наложеното наказание. Твърди се, че като отегчаващи вината обстоятелства е следвало да се отчете : време, място, начин и средства на извършване на блудствените действия; предварителна подготовка с цел улесняване извършването на престъплението по чл. 149 от НК; нА.чие на предумисъл; използване на заплашителни думи и изрази за сломяване на съпротивата; високата степен на обществена опасност на деяние; не признаване от страна на подсъдимия на виновно поведение. Прави се искане за увеличаване на наказанието към средния размер, предвиден от законодателя.
Срещу първоинстанционния съдебен акт са внесени жалби от адв. К. от АК Добрич и адв. С. от АК Силистра – защитници на подс. К..
В жалбите се излагат съображения за необоснованост на присъдата, постановена на предположения, а не въз основа на нА.чния по делото доказателствен материал. Иска се от въззивната инстанция да отмети изцяло присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подс. К..
Протестът и жалбите не съдържат доказателствени искания.
В производството по чл. 327 от НПК съдът е приел, че не са нА.це основания за провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание протестът и жалбите се поддържат изцяло, нови искания не се представят. Нови доводи – също.
В полза на направените искания за оправдаване на подсъдимия и по двете повдигнати обвинения се акцентира върху липсата на доказателства за авторство, каквито искания са правени и пред ДРС.
Подсъдимият, в своя защита отрича да е извършил престъпленията, в които е обвинен.
В последната си дума, моли за „….отпадане на делото.“
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид протестът и жалбите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на постановената присъда установи:
Принципно по установената фактическа обстановка не се спори. Твърди се, от държавното и частното обвинение, несправедливост на наложеното наказание, явяващо се твърде либерално по размер.
Съответно от страна на подсъдимия и неговата защита , се спори относно изградените първоинстанционни прави изводи за виновно поведение.
2
Следва да се посочи, че изнесеното в протеста и жалбите, по своето естество е копие на становищата на страните, изложени в хода на съдебните прения пред ДРС, който макар и твърде лаконично е отговорил на тези възражения в мотивите към присъдата.
Доколкото не се спори по фактите, не е нА.це необходимост същите да бъдат преповтаряни отново.
За да възприеме описаната фактическа обстановка, първостепенният съд се е базирал на събраната по делото доказателствена маса - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, показания на свидетели; заключенията по назначените експертизи.
Съвкупната им преценка обосновано е позволила да се отхвърлят обясненията на подсъдимия като недостоверни, с оглед на собствените му действия, от една страна, а от друга - като противоречащи на останА.те доказателства и доказателствени средства.
Цялостният анА.з на събраните доказателствени източници , установяващ точна и правилна фактическа обстановка, се споделя от въззивната инстанция и не следва да се преповтаря, доколкото не са нА.це основания за преразглеждане и преоценка на същите.
Интерпретацията за невиновно поведение и несъставомерни деяния, от страна на защитата, не почива на събрания и обсъден в цялост, и по отделно доказателствен материал. Видно ПИС е изложил мотивировка, кои от доказателства се приемат и кои – не.
Безспорно е било доказано, че подс. К. е отишъл в дома на пострадалата и под предлог да търси изгубен ланец е бил пуснат в жилището. Малко след това е използвал сила, за да сломи съпротивата на детето, за да осъществени блудствени действия с него.
Както е посочил и ДРС, не е необходимо да има видими физични или биологични следи от тези действия. Престъплението по чл. 149 от НК е формално и не е необходимо да бъде постигната целта на възбуда и/или удовлетворяване на полово желание, за да са нА.чни и биологични следи от довършено престъпление, за което би имало и друго обвинение.
Правилно е било преценено авторството на подсъдимият в двете престъпления, за които е бил обвинен. Макар в пледоариите пред ПИС да е наблегнато, че подсъдимият живее в дома на своята майка, която уж имала разрешително, съгласно закона, да засява и отглежда растения от рода на конопа, то такива документи по делото липсват.
Дори и да са нА.це, от заключенията по изготвените експертизи е видно, че иззетите растения са със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол над допустимото от Закона. От показанията на майка, обаче, се извлича извод, че подсъдимият активно участва в дейността на фирмата.
Правните изводи за довършени , от обективна и субективна страна, деяния по чл. 354в, ал.5 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 149, ал.2, т.1, предл.първо от НК са верни.
АнА.зирани са всички елементи от състава на престъпленията.
Доколкото Въззивният състав се солидаризира изцяло с изводи на ПИС, а и с оглед на константната практика на ВКС, не намира за необходимо да преповтаря и обсъжда отново всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, 3 след като не е достигнал до различни фактически и правни изводи въз основа на доказателствата по делото.
С оглед на изложеното жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. Не бяха констатирани нарушения, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Що се отнася до исканията в протеста и жалбата на ч. обвинител следва да се посочи, че макар и частично да са основателни, то след отчитане и на смекчаващите такива, които не са взети предвид от ДРС, крайният резултат би останал същия.
Като смекчаващи вината обстоятелства освен чистото съдебно минало, решаващия съд е следвало да отчете, че подсъдимият полага обществено полезен труд и е трудово ангажиран, грижи се за родителите си и за собствените си деца /неясно защо представителят на държавното обвинение счита „родителството“ да е отегчаващо вината обстоятелство?.
Отчетеното от ДРС отегчаващо вината обстоятелство е взето предвид от законодателя, когато е определял границите на наказанието.
В конкретния случай, извършеното от подсъдимия – като време, начин и място на извършване не се различава с някакви изключителни параметри, за да се отчита в негов ущърб. Така също „използването на сила; нежеланието на пострадалата доброволно да позволи престъпните действия срещу нея / което неминуемо предполага ползването на сила, което ползване не би било нА.чно при липса на съпротива/; ненавършени 14г. /ДВ бр. 74от 2015г/“ са инкорпорирани като елементи на състава на престъплението по чл. 149, ал.2, т.1, предл.първо от НК и не следва да се отчитат като отегчаващи вината обстоятелства.
Доколко поставянето на камери в дома на пострадала и заснемането в банята и тоалетна е извършено за постигане на целта, изискуема по чл. 149 от НК липсват убедителни доказателства за предварителна подготовка и предумисъл за извършване на това престъпление. Не е изключена възможността подсъдимият да е заплашил пострадалата с нА.чието на тези записи и показването им на близки, и роднини, именно в момента на сломяване на съпротивата. В този смисъл не може безусловно да се приеме да е нА.це „предварителна подготовка и предумисъл“ за довършване на престъплението и това да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство.
Липсата на признание за виновно поведение е в правото на защита на подсъдимия и не може да бъде отчитано като отегчаващо вината обстоятелство.
Следва да се поясни, че поради липса на изменение на обвинение в по-тежко с нА.чие на обективен елемент и „заплашване“ – чл. 149, ал.2, т.1 предл. „първо и второ“ от НК, /за което са били нА.чни основания с оглед доказателствата и то много преди внасяне на делото в съда/, като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете използването на заплашителни думи и изрази, изразяващи се в изпращането на евентуален „порнографски“ материал до роднини на пострадалата.
4
С оглед изнесеното определените от ДРС наказания се явяват справедливи и определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Правилно е последвало и произнасяне по реда на чл. 23 от НК и определяне на общо наказание до размера на по-тежкото – две години лишаване от свобода , ведно с присъединената глоба.
Правилно е преценено, че предпоставките на чл. 66 от НК са нА.це. Следва да се допълни, че по този начин в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху подсъдимия. Така наложеното му наказание ще го постави в такива условия на моралноволеви задръжки, които да формират у него достатъчно съзнание за в бъдеще да се противопоставя на всичко, което би го предизвикало към противоправни прояви.
В контекста на горното и на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/12.01.2026 г. по НОХД № 20/24г. по описа на ДРС, ИЗЦЯЛО.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/649f8997-d83c-4294-8392-4cc5ffe7080a