Решение № 6 от 05.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Сливница, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100722 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Ю. А. А. против Н. А. А., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 14 400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 28.02.2020 г. до 28.02.2022 г., от които 4800 лева на имот в село Х., общ. Б., местност „Кантона“ – УПИ II-617, целият с площ от 654 кв.м., кв.85 по регулационния план на селото, при граници на имота: улица, УПИ I -616, улица, УПИ III-617 и 9600 лева за построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж с обща застроена площ от 148.72 кв.м. и с разгърната и застроена площ от 337.92 кв.м, съобразно с правата й в съсобствеността, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съсобственици на посочените по –горе имоти по наследство, като ищцата притежава 58 % от УПИ и 55.32 % от сградата, а ответникът – 42 % от УПИ и 44.68 % от сградата, съобразно с решение на РС – Сливница, с което имотите са допуснати до делба. Твърди се, че ищцата нямала достъп до описаните имоти и те се ползвал единствено и само от ответника. Твърди се, че ищцата отправила покана до ответника да й осигури достъп до имота, в противен случай да й заплаща обезщетение, съразмерно със средния пазарен наем в размер на 600 лева месечно, като от тях 400 лева са за сградата, а 200 лева за УПИ. Въпреки поканата ответникът не е осигурил достъп на ищцата да ползва имотите, нито й е заплащал обезщетение, което поражда интересът й да предяви настоящия иск. Размерът на иска е уточнен както следва – 4800 лева се претендира за УПИ и 9 600 лева за сградата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който на първо място оспорва размера на правата на ищцата в съсобствеността, като твърди, че те са за ищцата 20.89 % от дворното място и 30.59 % - от жилищната сграда. Оспорва се ищцата да е отправяла покана до ответника за осигуряване на достъп до имота и за заплащане на обезщетение. Оспорва да е получавал такава покана. Твърди, че дори и да има изпратена 1 такава покана, тя не е достигнала до него, доколкото не е изпратена на адреса, на който отдавна пребивава, а именно в село Х., с което обстоятелство ищцата била наясно още към момента на изпращане на поканата. Поканата е изпратена на адреса на ищцата, на който тя живее и до имот – нейна собственост. Оспорва да е лишил ищцата от ползване на имота, напротив твърди, че ищцата никога не е търсила такова. Твърди, че покана за осигуряване на достъп и за обезщетение е получил на 16.03.2023 г., на която той отговорил, че достъпът на ищцата никога не е ограничаван и тя може свободно да ползва имота и сградата, съобразно правата си, като с отговора й изпраща и ключ от имота. Ищцата е отказала да получи писмото и ключа от имота, което било удостоверено с подписите на приносителите на писмото. С оглед изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Претендира разноски.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.31, ал.2 ЗС.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, наличие на съсобственост между страните по отношение на процесните вещи и квотите в съсобствеността, че ответникът си служи изцяло с процесната вещ, като възпрепятства ищцата да я ползва съобразно правата си, че е отправила покана до ответника да й заплати обезщетение преди процесния период, размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и че е осигурил достъп до имота на ищцата.

С Определение № 496 от 26.09.2025 г. като безспорно и ненуждаещо от доказване е отделено между страните, че са съсобственици по наследство на имот в село Х., общ. Б., местност „Кантона“ – УПИ II-617, целият с площ от 654 кв.м., кв.85 по регулационния план на селото, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж с обща застроена площ от 148.72 кв.м. и с разгърната и застроена площ от 337.92 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ I -616, улица, УПИ III-617.

От представеното по делото Решение № 135 от 07.02.2020 г. по гр.д. № 145/2019 г. по описа на РС – Сливница, влязло в сила на 02.06.2020 г., се установява, че процесният УПИ и сграда са допуснати до делба между страните в настоящото производство, в качеството им на съсобственици, при следните квоти – за Ю. А. – 20.89 % от УПИ и 30.59 % от сградата, а за Н. А. – 79.11 % от УПИ и 69.41 % от сградата.

От свидетеля Г.Р.Т. /протокол от о.с.з. от 28.10.2025 г. л. 23/, живеещ на семейни начала с ищцата, както и от свидетеля Б.К. Д. /протокол от о.с.з. от 02.12.2025 г. л.49/ и двамата свидетели, доведени от ищцата, не се установява по един категоричен и безспорен начин, че ответникът е възпрепятствал ищцата да ползва процесния имот в процесния период, както и желание от страна на последната, обективирано до ответника, да ползва имотите.

Свидетелят Т. установява, че е запознат с отношенията на страните по повод процесния имот, които са влошени поради спор относно правата в съсобствеността на същия, възникнали след смъртта на майка им - около 2013 г. Установява, че до смъртта на последната страните са се събирали в процесния имот по различни семейни поводи. В този 2 период ищцата е посещавала имота свободно, извършвала е ремонтни дейности в същия по изграждане на баня на втория жилищен етаж. Установява, че ответникът, от както свидетелят познава ищцата от преди 2013 г. е живял в процесния имот и го е ползвал. След смъртта на майката на страните ответникът е заявявал пред свидетеля и ищцата, че имотът е негов. В същото време установява, че винаги когато са посещавали имота, колкото и рядко да е било това, им е осигуряван достъп до същия, не са били възпрепятствани да влизат и ползват същия. Установява, че в процесния период ищцата не е ползвала имота, като същевременно не се установява желание за това. Същата не е искала ключ от къщата, респективно не се установява да е адресиран отказ до нея за предоставянето на такъв от ответника. Не се установява случай, в който ищцата да е поискала да ползва имота или дори да влезе в самия имот и за това да й е създавана пречка от страна на ответника или членове на неговото семейство. Установява за единичен случай, в който ответникът не е допуснал сина на ищцата да празнува в къщата свой рожден ден, като не се установява конкретно кога се е случило това, дали е в рамките на процесния период, което съдът счита че не може да обоснове възпрепятстване на ищцата или намерение за тогава от страна на ответника, да ползва имота за периода, предмет на делото.

Свидетелят Д. също не установява да е присъствал на случай, в който ответникът да е отказал достъп до имота на ищцата. Напротив установява, че при всяко едно посещение от негова страна, в качеството си на работник, извършващ ремонтни дейности в полза на ищцата, той и последната, както и нейния приятел /свидетелят Т./ са били допускани до имота. До същият е имало свободен достъп. Ответникът не им е забранявал да влизат, макар и да е живял там. Установява, че преустановил работа в имота, доколкото възникнал имотен спор между ищцата и ответника. От показанията му не се установява ответникът да е изгонил ищцата и наетите от нея работници, да е забранил достъпа до имота на последните.

Свидетелите на ответника – неговия син Н. Н. А. /протокол от о.с.з. от 28.10.2025 г. л.25/ и жената, с която живее на семейни начала А.С.Л. /протокол от о.с.з. от 02.12.2025 г. л.50/ установяват, че от 2000 г. ответникът живее и ползва процесния имот, като обитава само приземния етаж от сградата, като първият и вторият жилищни етажи не се ползват от него и семейството му. Установяват, че никога не са възпрепятствали ищцата да ползва имота, винаги й е осигуряван достъп, когато е идвала. Установяват, че последната никога не е проявявала желание да живее или ползва имота. След смъртта на майката на страните ищцата рядко е посещавала имота веднъж два пъти годишно, а от две – три години не го е посещавала изобщо. Установяват, че достъпът до двора е свободен, портата не се заключва, а и до къщата достъпът е свободен, доколкото в имота винаги има човек.

Преценени по реда на чл.175 ГПК, с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелите на страната, на която са доведени да свидетелстват, съдът кредитира показанията им като обективни и непротиворечиви по между си. И двете групи свидетели установяват, че достъп до имота е осигуряван на ищцата винаги когато е посещавала същия, че достъп не й е отказван, както и че е имала възможност да ползва имота, съобразно правата си.

С оглед така кредитираните показания съдът приема, че не се доказа втората 3 предпоставка за уважаване на иска, а именно, че ответникът си служи с целия имот, като възпрепятства ищцата да ползва същия съобразно правата си.

Следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

По делото действително се установи, че ответникът живее в процесната жилищна сграда, обитава приземния етаж от същата, както и ползва поземления имот, но не се установи да ползва повече отколкото притежава в дял и да пречи на ищцата да ползва имотите съобразно правата й в процесния период.

Наред с това по делото не се установи, че отправеното от ищцата писмено поискване за заплащане на обезщетение е достигнало до ответника или че е приложима, предвидените в закона фикции за връчването й по чл.47, ал.5 ГПК.

От представената по делото нотариална покана с достоверна дата от 31.01.2019 г. се установява, че ищцата отправя покана до ответника да й осигури ползване на процесния имот в срок до края на месеца, в който е връчена поканата или да й заплаща обезщетение в размер на 600 лева за лишаването от ползването на нейните идеални части от имотите.

В поканата като адрес на ответника е посочен – гр. С., ж.к. „С.Т.“, бл.****, вх.*, ет.*, ап.***. На този адрес ответникът е търсен от служител на нотариуса при спазване на реда на чл.50 ЗННД, вр. с чл.47, ал.1 ГПК – в рамките на три посещение с интервал между всяко повече от една седмица в рамките на повече от месец, като поне едно от посещенията е в неприсъствен ден. Събрани са сведения от съсед /поименно посочен/, че ответникът не живее на адреса, поради което е залепено уведомление на входната врата на ап.119, като не е открита пощенска кутия, за да се пусне уведомление в нея.

Безспорно между страните е, че посоченият по горе адрес към датата на изпращане за връчване на нотариалната покана е бил регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответника.

По реда на чл.176 ГПК от отговора на поставените от ответника към ищеца въпроси, доколкото с тях се установяват неизгодни за ищцата обстоятелства, се установява, че към датата на изпращане за връчване на нотариалната покана ищцата е имала знанието, че ответникът не живее на този адрес, което обстоятелство е било известно на ищцата, доколкото същата е живяла на този адрес в този период.

От показанията на свидетелите, доведени от ищцата се установява, че в процесния период ответникът е живял фактически на адреса на процесните имоти в село Х., общ. Б., което обстоятелство е било известно на ищцата, доколкото същата е посещавала имота, събирали са се в него заедно с ответника и неговото семейство. Когато е посещавала имота е откривала ответника там.