Решение № 140 от 07.02.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1720/2022
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 07.02.2023
- В сила
- 08.03.2023
- Състав
- МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ .................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари 2023 година, в състав:
Председател: Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №1720 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по заведена с вх. №11571/26.07.2022г. жалба от „Н. 07“ООД-Варна срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №121-ФК/20.07.2022г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
В жалбата се твърди, че административния орган неправомерно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, при липса на правно-валидни мотиви наложил принудителната административна мярка. Липсвали фактически и правни основания за издаване на заповедта. Изложените в нея мотиви били бланкетни, каквито се сочели и в другите заповеди за налагане на тази мярка. В заповедта не било посочено да са установени или доказани настъпили или предполагаеми значителни или труднопоправими вреди за фиска, за да е обосновано с настъпването им налагането на ПАМ. Липсвала обосновка за определения продължителен срок от 10 дни, за който се налагала мярката. Формален и без съображения свързани с конкретното деяние и с дружеството бил извода, че е необходимо налагане на мярката за такъв срок от половин месец. Не били изложени конкретни фактически основания, а дословно бил пресъздаден законовия текст. Твърди се, че забраната за достъпа до обекта за такъв срок е в нарушение на принципа за съразмерност, доколкото неотчетената продажба била на ниска стойност. Липсата на мотивировка правело невъзможна преценката дали акта е в съответствие с целите на закона. Развиваната от дружеството дейност била изцяло семеен бизнес и с изпълнението на ПАМ и забраната за достъп на обекта за 10 дни щяло да причини „изключително големи финансови загуби“, тъй като обекта представлявал изложба на живи декоративни животни в която имало: 30 броя декоративни зайчета, две понита, 10 броя декоративни козички. Те щели „да бъдат умъртвени заради невъзможност да бъдат изхранвани“. В обекта работели 2–ма работника и те щели да бъдат засегнати от мярката, тъй като нямало да могат да полагат труд за издръжката на семействата си. Твърди се, че не е обърнато внимание на законовата възможност в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС за прекратяване на ПАМ след заплащане на глобата или имуществената санкция, тъй като нямало връчено НП към момента на връчване на Заповедта. Прилагането на ПАМ не можело да предотврати бъдещи административни нарушения, а щяло да доведе единствено до преустановяване на търговската дейност в обекта и до препятстване на възможността да се генерират приходи от него и средства за заплащане на данъци.
В случая бил нарушен принципа на съразмерност, с оглед липсата на други извършени от дружеството нарушения на ЗДДС. С тези доводи се претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началникът на отдел “Оперативни дейности”
Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображенията поради които счита, че Заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона. Намира за безспорно установени и доказани обстоятелствата свързани с основанието за издаването й, както и че жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението. Органът издал заповедта в условията на обвързана компетентност, тъй като по закон бил длъжен при констатиране на такова административно нарушение да издаде заповед за налагане на ПАМ.
Фискалната касова бележка съобразно чл.25 от Наредба №Н-8/2006г. следвало да бъде издадена от работещото в обекта фискално устройство в момента на плащането на стоката, което в случая не било направено. 10-дневния срок, за който е наложена ПАМ бил определен при спазване на АПК и правилна преценка на случая, както и при съобразяване на вида и разположението на обекта и стойността на неотчетената продажба. Неиздаването на фискален бон за извършена продажба водело до невъзможност за проследяване на реализираните обороти и влияело на размера на публичните задължения на дружеството, което водело до ощетяване на фиска. Извършеното нарушение било сериозно, тъй като водело до недостоверно отчитане на счетоводни приходи, които са от значение за данъчното облагане. Поради това Заповедта била правилна, обоснована и законосъобразна. Молят жалбата да бъде отхвърлена, а заповедта - да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Административното производство започнало по повод извършена проверка на 17.07.2022г. в търговски обект - парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК *********. Проверяващите констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, тъй като след извършването на контролна покупка в 18:10 часа /17:52 по часовника на ФУ/ от орган по приходите на 2 броя такса вход за парк на 2 лица на обща стойност 6 лв. / при единична цена за вход за възрастен 3 лв./ и на кофичка за храна за животни за 2 лв., общата цена на покупката от 8лева била платена с една банкнота от 10 лв. Плащането било прието от Ц.В. – продавач-консултант, която върнала ресто от 2 лв. и за извършената покупка не издала фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство в обекта, с посочени в протокола марка, модел, индивидуален номер и номер на фискална памет, нито издала касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.
За това и установеното при проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП-ТД-Варна е съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА №0060541/17.07.2022г. В него посочили, че обекта представлява - парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК *********. В обекта имало инсталиран и функционирал фискален касов апарат, по който разчетената касова наличност била 293лв., а фактическата наличност била 570лв. – т.е. установена е разлика от 277лв., с която сума наличните в брой средства били повече от тези, които по касов апарат следвало да са налице. След легитимация е изведена разпечатка от КЛЕН на ФУ на който не била отчетена продажбата на проверяващите на двата билета и храната на обща стойност 8лв. Обектът бил с работно време от 09:00часа до 21:00 часа всеки ден и в него работели две лица на длъжност продавач –консултант.
Въз основа на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените междинни отчети, описа на наличните парични средства и др., началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП намерил, че „Н. 07“ ООД-Варна не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от ЗДДС. Поради това на 20.07.2022г. на основание чл.186 ал.1 и чл.186 ал.3 от ЗДДС издал Заповед №121-ФК, с която за нарушение на чл.25, ал.1, вр с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС постановил запечатване на търговския обект – парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК ********* и забранил достъпа до него за срок от 10 дни.
С преписката ответникът представя АУАН №F669148/26.07.2022г. съставен срещу „Н. 07“ООД-Варна с ЕИК *********, за това, че на 01.06.2022г. в 10:05 часа при извършена в стопанисвания от дружеството - парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ при покупка на вход за 2 бр. лица по 3 лв. и кофичка с храна за 2 лв. е извършено плащане в брой с банкнота от 10 лв. от инспектора по приходите Л. Т., че плащането било прието от Ц.В.-продавач, която върнала ресто 2 монети от по 1 лв., но за извършената покупка не издала касов бон от наличното в обекта ФУ или от кочан за ръчни касови бележки. В АУАН деянието е квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС. В акта съставен от инспектора по приходите - Л. Т. е посочено, че сред документите свързани с нарушението са Протокола за извършена проверка сер. АА №0060541/17.07.2022г. и писмените докадателства приложени към него.
За нарушението изразяващо се в неиздаването на фискален бон и нерегистрирането на ФУ на извършената на 01.06.2022г. продажба, по повод на което е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ №121-ФК/20.07.2022г. няма данни да е издадено НП и съответно да е заплатено наложената с него санкция.
Във връзка с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ, от ответника с преписката е представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изменена със Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп. директор на НАП, с която на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.
Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №121-ФК/20.07.2022г., тя е връчена на 26.07.2022г. на управителя и представляващ „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК ********* - И.Н.М. срещу подпис. В нея е посочен реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е депозирана на 26.07.2022г. в Административен съд-Варна. С оглед изложеното и доказателствата оспорването с жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен срок от връчването й, от активно легитимирано лице – „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК *********, което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито права този акт се засяга неблагоприятно. Това обосновава извода, че за дружеството е налице правен интерес и активна легитимация да оспори Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изменена със Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп. директор на НАП са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Варна.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което са неоснователни оплакванията в жалбата в тази насока. Изложените в Заповедта мотиви отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверка за законосъобразност на Заповедта на всички основания по чл.146 от АПК.
Основателно ответната страна изтъква, че при издаването на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административния орган действа при условията на обвързана компетентност. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 17.07.2022г. в търговски обект - парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК ********* след извършването на контролна покупка в 18:10 часа /17:52 по часовника на ФУ/ от орган по приходите на два броя такса вход за парк за 2 лица на обща стойност 6 лв. / при единична цена за вход за възрастен 3лв./ и на кофичка за храна за животни 2лв., като общата цена на покупката е 8лв. и заплащането й в брой на продавача - Ц.В., последната върнала рестото и не издала фискален бон от въведеното в експлоатация и функциониращо в обещта фискално устройство. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Законодателят е предвидил при констатирано такова нарушение да се налага ПАМ, без възможност за преценка от административния орган дали да постанови такава.