Определение № 3224 от 10.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3224 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100500874 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 404734/10.12.2025 г. по описа на СРС, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, срещу определение № 50295 от 08.12.2025г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по гр. д. № 8660/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, с което е оставено без уважение искането на молителя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. с ДДС, вместо претендирания размер от 1900 лв. с ДДС. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер.

В частната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение поради „прекомерност“, без от страна на ответника да е било направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на съдебното дирене. Поддържа се, че при липса на такова възражение, съдът не разполага с правомощие служебно да редуцира договорения и заплатен адвокатски хонорар, както и че представените доказателства – договор за правна защита и съдействие, фактура и платежни документи – удостоверяват реалното заплащане на претендираното възнаграждение. Навеждат се доводи за противоречие на обжалваното определение с трайната практика на ВКС и се иска неговата отмяна.

Насрещната страна - „СТИК-КРЕДИТ“ АД, в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения, че обжалваното определение е правилно и съобразено с актуалната съдебна практика, като се поддържа, че 1 претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Твърди се наличие на злоупотреба с право, изразяваща се в масово водене на идентични производства, както и че договорът за правна защита и съдействие е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По делото е налице своевременно направено искане за присъждане на разноски, като от материалите по същото е видно, че страната, в законоустановения срок, с молба от 03.12.2024 г. е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, депозирани преди провеждането на насроченото за 24.02.2025 г. открито съдебно заседание. От съдържанието на договора за правна защита и съдействие се установява, че между доверителя И. К. Д. и процесуалния му представител адв. И. Г.а /преупълномощена по делото от адв. Д.М./, е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. Съгласно изричното отбелязване в договора ,същото е заплатено в брой към момента на подписването му.

Съобразно със задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „ Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“ С Решение № 10198 от 01.06.2025 г. по гр. д. № 8660/2024 г., Софийски районен съд, 30 с-в, се е произнесъл по въпроса за разноските, като при липса на направено възражение за прекомерност от ответната страна, служебно е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение от 1900 лв., на 400 лв., позовавайки се на съображения за прекомерност, с оглед фактическата и 2 правна сложност на делото.

От материалите по делото е видно, че ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания, поради което правото му да иска намаляване на адвокатското възнаграждение е преклудирано. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която „Правото на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е в корелативна връзка с правото на насрещната страна да претендира разноски, ограничено в упражняването му до приключване на последното заседание в съответната инстанция / Определение № 278 от 08.04.2014 г. по ч. пр. д. № 737 / 2014 г. на Върховен касационен съд/“. „Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал.

5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип, се правят всички искания, свързани с разноски. / Определение № 17 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 5628 / 2013 г. на Върховен касационен съд/.

Въпреки липсата на направено възражение за прекомерност, първоинстанционният съд служебно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, с което е излязъл извън пределите на предоставените му от закона правомощия.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не разполага с правомощие служебно да извършва преценка за прекомерност и да редуцира адвокатския хонорар без да е сезиран с изрично искане от насрещната страна. При липса на такова искане, съдът не е овластен по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. В този смисъл е Решение № 3462 от 11.03.2019 г. по адм. д. № 9049 / 2018 на Върховния административен съд и Определение № 2150 от 14.02.2013 г. по адм. д. № 1954 / 2013 на Върховния административен съд, съгласно което, за да се намали възнаграждението следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1. прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и 2. искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Липсата на втората предпоставка

(процесуалноправна по своя характер), е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С молба от 10.06.2025 г., подадена на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК, ищецът е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като е направил искане да му бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. с ДДС над вече присъдената сума от 400 лв. с ДДС.

С определение № 50295 от 08.12.2025 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по гр. д. № 8660/2024 г., Софийски районен съд е оставил без 3 уважение молбата на молителя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, чийто размер да бъде увеличен с още 1500лв с ДДС. Съображенията на първоинстанционния съд са прекомерност на възнаграждението, с оглед фактическата и правна сложност на делото и правния интерес. Съдът се е позовал и на Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

Настоящия въззивен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд.

При наличието на надлежно и своевременно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ реално заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв., както и при липса на направено в законоустановения срок възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, първоинстанционният съд не е разполагал с правомощие служебно да редуцира размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Служебното приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК в случая е извършено в противоречие с императивните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и с трайната съдебна практика. Неоснователно съдът се е позовал на решение на СЕС по дело С-427/2016 г., доколкото от съдържанието на това решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16, е видно, че с него се дава отговор на други въпроси относно адвокатското възнаграждение, и решението по него не разглежда, нито се произнася в диспозитива (в три пункта) за задължение на националния съд да се произнася по прекомерността на адвокатското възнаграждение служебно, дори и без направено възражение за прекомерност от противната страна.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 50295 от 08.12.2025 г., постановено по гр. д.

№ 8660/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК, определение № 50295 от 08.12.2025 г. по гр. д. № 8660/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 св, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 766,94 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5