Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2779 от 05.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5408/2023
Вид
Определение № 2779
Подписан
05.10.2023
В сила
04.10.2023
Състав
Лилия Недялкова Георгиева, Анна Кофинова, Атанас Николаев Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2779 гр. София, 04.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605408 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д.П. от САК, защитник на подсъдимия В. Н. Д., срещу протоколно определение от 14.09.2023 год., постановено по НОХД № 5677/2023 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с което първият съд е констатирал, че на досъдебното производство по делото не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022 г.

С депозираната жалба, адв.Д.П. изразява несъгласие с определението на съда, с което е отказано прекратяването на съдебното производство, като счита същото за неправилно и моли да бъде отменено, а делото да бъде върнато на прокурора. В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Същото становище е заел защитника и в хода на проведеното разпоредително заседание при обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1, т.1 – 8 от НПК. Твърди се, че в изготвения по делото обвинителния акт е неясен и не дава възможност на подзащитния да разбере за какво конкретно деяние (действие или бездействие) е предаден на съд. В тази насока се излагат се доводи, че от обвинителния акт не е ясна волята на прокуратурата относно заеманата длъжност, която се твърди, че е изпълнявал подсъдимия „Началник отделение – лекар АГ ординатор“ (съгласно посоченото на л.4) или „началник отделение хирургичен блок – отделение гинекология“ (съгласно диспозитива на обвинителния акт – л.5 и 6), респективно как неизпълнението на задълженията му като началник на отделение се свързва с твърдението за неназначаване на своевременна антибиотична терапия. Според защитата, липсата на твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт за нарушения на Кодекса на труда, експертизата на работоспособността, безопасните условия на труд, противопожарните правила, както и за вътрешно – болнична инфекция, водят 1 до неяснота в какво качество – на обикновен лекар или на началник отделение, е привлечен подсъдимия да отговаря. Като отделно нарушение на процесуалните правила, в частната жалба са изложени доводи досежно липсата на описание на проявилите се симптоми на възпалителен процес и клинично изявената инфекция на пострадалата, които са налагали антибиотична терапия. В заключение, с частната жалба се застъпва становище за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаването на правата на обвиняемото лице в досъдебното производство и най – вече с оглед правото му на защита. Иска се прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснатите нарушения.

Препис от частната жалба е изпратен и връчен на СРП. Не са депозирани писмени възражения.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

В Софийски районен съд е било образувано НОХД №4997/2022 год. по описа на същия съд, НО, 7 състав по внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура на 18.04.2022 год. С обвинителния акт е било повдигнато е предявено обвинение на В. Н. Д. за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, пр.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Съгласно разпореждане №5359/10.05.2022 год. на съдията – докладчик, делото е насрочено за разпоредително заседание на 28.06.2022 год., като на страните са им били разяснение правата съгласно чл.247в, ал.2 – 5 от НПК. Ход на разпоредително заседание е бил даден на 27.10.2022 год., като в същото е конституирана и пострадалата Г.Г. като частен обвинител (по депозирана молба от 25.10.2022 год.).

С протоколно определение №16640 от 27.10.2022 год., съдебният състав е приел, че в обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защитата на подсъдимия, поради което е прекратил съдебното производство, а делото е върнал на Софийска районна прокуратура за отстраняването им.

Констатираните от Софийският районен съд процесуални нарушения касаят липсата на яснота и конкретика за датата на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, в т.ч. и дали то е извършено с действие или бездействие, както и непосочване на съществени нормативни разпоредби от медицински стандарти и посочване на други такива, които не биха могли да се обвържат с вмененото изпълнително деяние. Определението на съда от разпоредително заседание, не е било обжалвано или протестирано.

След връщането на делото на Софийска районна прокуратура, е бил изготвен и внесен нов обвинителен акт, като е било образувано НОХД №16087/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 7 състав. Делото е разгледано в разпоредително заседание, проведено на 28.02.2022 год., като съгласно протоколно определение от същата дата, съдебното производство е било отново прекратено поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. В постановения съдебен акт, 2 първоинстанционния съд е приел, че с внасянето на новия обвинителен акт са били отстранени част от констатираните в предходното разпоредително заседание неясноти и противоречия относно конкретизиране на датата престъплението и ясното посочване на нарушените бланкетни разпоредби. В определението си първоинстанционният съд е посочил, че противоречието между обстоятелствената част и диспозитива касателно описаното действие/бездействие, установено по – рано, не е отстранено и в този смисъл е приел, че е нарушено правото на защита на подсъдимия и е върнал отново делото на Софийска районна прокуратура. Определението на съда от разпоредителното заседание отново не е било обжалвано или протестирано.

За прецизност, следва да се отбележи, че за посоченото разпоредително заседание, въпреки новия изготвен обвинителен акт от СРП, Софийският районен съд не е разяснил правата на пострадалата по реда на чл.247в, ал.2 - 5 от НПК и в проведеното разпоредително заседание, респективно същата не е била конституирана като страна в новото производство с нарочно определение.

По делото е бил изготвен трети по ред нов обвинителен акт, който е бил внесен в Софийски районен съд на 27.04.2023 год. и е било образувано НОХД № 5677/2023 год. по описа на същия съд, НО, 7 състав. Съгласно приложения по делото протокол №15023 от 14.09.2023 год., е било проведено разпоредително заседание, за което Софийския районен съд не е разяснил правата на пострадалата по реда на чл.247в, ал.2 – 5 от НПК, в т.ч. правата да се конституира като страна в производството, респективно нова страна (частен обвинител) в производството по воденото НОХД №5677/2023 год. не е била конституирана. В проведеното разпоредително заседание, страните са взели становища по всички въпроси съгласно чл.248, ал.1, т.1 – 8 от НПК.

Софийският районен съд вместо да се произнесе и да обсъди доводите на страните по всички въпроси, подлежащи на разглеждане в разпоредително заседание, се е произнесъл с определение единствено по т.3 на чл.248, ал.1 от НПК, като е приел че разгледаните в предходните две заседания процесуални нарушения са отстранени от Софийска районна прокуратура, както и че възражението касателно длъжностната характеристика на подсъдимия, не е основателно, тъй като не са налице нововнесени обстоятелства в разглеждания обвинителния акт. Делото е било насрочено за разглеждане по общия ред в съдебно заседание за 07.11.2023 год. с призоваване на свидетели.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 249, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.

Жалбата е основателна, в частта в която се иска отмяна на атакувания съдебен акт, но не поради изложените в нея възражения. При провеждането на разпоредителното заседание от районния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в настоящото 3 производство и което представлява основание за отмяна, на формално основание, на постановеното в разпоредителното заседание определение.

Като своеобразен начален етап от съдебното заседание пред първата инстанция, предназначението на разпоредителното заседание е предварителното решаване на редица въпроси от съществено значение за по нататъшния ход на съдебното производство, в т.ч. и конституиране на нови страни. В разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице се указва възможността да предявят граждански иск, както и пострадалият или наследниците му да се конституират като частни обвинители. Срокът по чл.247б, ал.4 НПК е инструктивен, защото съобразно чл.77 и чл.85 НПК, молбата за конституиране като частен обвинител и граждански ищец се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Крайният момент за конституиране на страни е самото разпоредително заседание, като след приключването му, страни не могат да се конституират. В този смисъл разпоредителното заседание и подготовката за него имат важно процесуално значение с предназначението си, а именно да подготви разглеждането на делото в съдебно заседание по същество, така че да се избегне затрудняването му от предварителни въпроси по развитието на наказателното производство и усилията на страните да се концентрират върху установяването на обективната истина в състезанието по посочване, събиране, проверка и анализ на доказателствените материали. С приключването на разпоредителното заседание се преклудира възможността за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза с регламентираната забрана в чл. 248, ал. 3 НПК, според която в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по, ал. 1, т. 3 НПК, които не са поставени на обсъждане в разпоредително заседание, включително и по почин на съдията – докладчик, или които са приети за несъществени. Въведено е преклудиране на възраженията за допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила. Подсъдимият и останалите страни не могат да възразяват в съдебната фаза на процеса пред първата, въззивната и касационната инстанция за наличие на процесуални нарушения довели до ограничаване на правата им, щом като не са направили своевременно възраженията, за да бъдат обсъдени в разпоредително заседание (чл. 248, ал. 3 НПК).

В случая, първоинстанционният съд е дал ход на разпоредителното заседание и е изслушал становищата на прокурора, на защитника по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 до т. 8 от НПК и на пострадалата без да я конституира като страна в производството и без преди това да са били разяснени правата

(видно от разпореждането на СРС за насрочването на разпоредително заседание и съобщението до пострадалата).

Първоинстанционният съд е посочил, че в предходно разпоредително заседание се е произнесъл по този въпрос и не смята да преразглежда същия.

С посочено нарушение, районният съд е лишил на практика пострадалата от 4 правото й на участие в производството, респективно да бъде конституирана като частен обвинител или граждански ищец в производството, ведно с всички последици от това. Следва да се посочи, че проведеното разпоредително заседание на 14.09.2023 год. е по нов внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт, по ново производство, което предполага провеждане на ново разпоредително заседание при спазване на предвидения в НПК ред за това.

Като самостоятелно нарушение на процесуалните правила, настоящата въззивна инстанция отчита и обстоятелството, че Софийския районен съд в нарушение на чл.248, ал.1, т.1 – 8 от НПК не се е произнесъл по всички въпроси, подлежащи на разглеждане в разпоредително заседание, въпреки задължението му в тази насока и не е обсъдил изложените от защитата възражения за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаването на правата на обвиняемия в досъдебното производство, в т.ч. и при изготвянето на обвинителния акт от Софийска районна прокуратура. Фактът, че подобни нарушения са били обсъждани в предходни разпоредителни заседания е ирелевантен, тъй като съдебните производства са били прекратени. Съдът дължи произнасяне и излагане на мотиви по всички въпроси и възражения на страните, тъй като от това зависи по - нататъшният ход на съдебното производство.