Решение № 964 от 13.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. гр. Стара Загора,, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100783 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 103 – 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за паричен заем №********/******** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, при евентуалност нищожност на клаузите на чл.1, ал.3, чл.2, ал.1, т.5 и чл. 4, ал.2 от договора и 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 344,56 евро /след изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за паричен заем №*********/******* г.

Ищецът С. С. твърди, че между него и „Вива Кредит“ ООД /с правоприемник „ВИВА КРЕДИТ“ АД/ бил сключен Договор за паричен заем № ********/******** г. при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 600 лв., а той от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора, годишен лихвен процент на заема бил 40,32 %, а съгласно т. 8 от същия член на Договора, годишният процент на разходите бил 49,35 %. Уговореният срок 1 за издължаване на заема бил до ******** г. Между ищеца и ответника бил налице и втори сключен Договор за паричен заем № ******/******* г. при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ за сумата от 600,00 лв. Ищецът от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора, годишен лихвен процент на заема бил 40,32 %, а съгласно т. 8 от същия член на Договора, годишният процент на разходите бил 49,35 %. Уговореният срок за издължаване на заема бил до 05.06.2023 г. Счита, че действително приложеният в кредитните правоотношения годишен процент на разходите, бил различен от посочения в договорите и с вписания от Кредитодателя годишен процент на разходите от 49,35 %. Това било така, защото съгласно всеки от договорите се дължала „такса за експресно разглеждане на заявка за парични заем“ съгласно чл. 1, ал. 3, както и „неустойка“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Договорите, в случай, че ищецът не предостави в тридневен срок от подписване на всяко от съглашенията поръчител или банкова гаранция.

Кредитодателят, залагайки като клаузи на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 в договорите за потребителски кредити всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. С такива клаузи в договорите за кредит, Вива Кредит ООД целяло да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целите договори, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договорите за потребителски кредити, ищецът е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да се поеме банковата гаранция или да се сключи договори за поръчителство във връзка с процесиите договори за заем, като в противен случай се дължи неустойка, която неустойка се дължи пропорционално към всяка вноска по кредитите, отразена е в погасителните планове и представлява неразделна част от договорите за кредит.

Уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „такса за експресно разглеждане на заявката“ били разходи по кредитите, които следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредитите, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК.

Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г ЗЗП. Член 68д от същия закон гласял, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат 2 или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в чл. 4 от всеки от Договорите било уговорено съответният заем да бъде обезпечен с поръчител, отговарящ на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 4 от договорите, същият дължал „неустойка“ от договорите на кредитора, която се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредитите. Тоест се кумулирала месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежните вземания нараствали значително. Към тази неустойка и възнаградителната лихва се прибавяла и таксата за експресно разглеждане на заявката по чл. 1, ал. 3 от Договорите, съгласно всеки от договорите. Тази такса също се дължала пропорционално с паричните вноски по заемите. Трябвало да се посочи, че „неизпълнението“ на задължението от ищеца да посочи поръчител, отговарящ на тези условия вдигало лихвеният процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва.

В случай, че съдът прецени, че договорите не били изцяло нищожни и в условията на евентуалност, моли да се постанови, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договорите, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,32 % /четиридесет цяло и тридесет и две на сто/ годишно по договорите за кредит. Отчитайки, че договорната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, смята че размерът на лихвата от 40,32 % /четиридесет цяло и тридесет и два процента/ противоречи на добрите нрави.

В случай, че се прецени, че договорите не са изцяло нищожни и в условията на евентуалност, моли да се постанови, че уговорените неустойки в чл. 4, ал. 2 от Договорите са нищожни. По никакъв начин уговорената неустойка не обезщетява кредитора за претърпените от него вреди, нито служи за обезпечение на задълженията по договорите за кредит, а още помалко го санкционира, предвид факта, че няма увреждащо действие за кредитора към момента на реализиране на фактическия състав по въпросните клаузи. Единствената цел, която се преследвала с тази разпоредба е свръхпечалба на Заемодателя. Процесните неустойки били неравноправни по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, тъй като били предварително изготвени от дружествотоответник и съответно не били индивидуално уговорени. Счита, че уредените в чл. 4, ал. 2 от договорите за потребителски кредит, неустойки били неравноправни, тъй като представляват уговорка във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, поради обстоятелството, че задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо 3 обезщетение или неустойка. В случай, че договорите не били нищожни и в условията на евентуалност, твърди, че уговорените клаузи, с които се уговаря възнаграждение за дължима „такса за експресно разглеждане“ в чл. 1, ал. 3 от Договорите били недействителни в противоречие с чл. 10а ЗПК.

Също така заявява, че С. К. С. е заплатил без основание суми по Договор за паричен заем № ********* от ******* година, на „ВИВА КРЕДИТ“ АД. В тази връзка, моли да се осъди „ВИВА КРЕДИТ“ АД, да възстанови недължимо платеното от С. К. С. по договора за кредит, представляващо стойността над усвоената главница, в случай че главницата бъде доказана като предоставена.

Твърди, че е заплатил, въпреки липсата на основание по Договор за паричен заем № ********* от ******* година сумата от BGN 576 /петстотин седемдесет и шест лева/, представляващи EUR 294,50. Посочените EUR 294,50, които се претендирали като обща сума, която е недължимо платена от страна на ищеца към „ВИВА КРЕДИТ“ АД във връзка с Договор за паричен заем № *********/******* година, представлява сбор от възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за непредоставяне на поръчител.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за паричен заем № ********/******** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, с правоприемник „ВИВА КРЕДИТ“ АД, е изцяло недействителен, при евентуалност са недействителни чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № ******** от ******** година, съгласно който се дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем от кредитополучателя, чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем № ******** от ******** година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 40,32 % /четиридесет цяло и тридесет и две на сто/ върху главницата и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ******** от ******** година, съгласно който се дължи неустойка, в случай че не се предостави обезпечение по договора в срок от 3 дни от подписването му и да осъди ответника да заплати общата сума от 294,50 евро, на основание чл. 55 от ЗЗД - недължимо платените суми от във връзка с Договор за паричен заем № *********/******* г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, като заема становище за неоснователност на исковете. По отношение на твърдението на ищеца относно договор за паричен заем № ******** от ******** г. и договор за паричен заем № ******** от ******** г. /по-долу за краткост „Договорите“/ и това, че били недействителни, поради невключване на таксата за експресно разглеждане и неустойката в ГПР - счита за неоснователно, доколкото нямало нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. След като ГПР се изчислявал по законоустановена формула, то не следвало в съдържанието на самия договор 4 за кредит да бъде включена „ясно разписана методика“ по формирането на ГПР. В чл. 11, ал. 1 ЗПК било установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките не разпоредбата не се съдържала изискване за включване на методиката за изчисляване на ГПР. В случая, за да отговаря на минималното съдържание по закон предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, било достатъчно ГПР да бъде посочен с цифри в договора за кредит, така както било сторено в чл. 3, ал. 1, т.

8 от договора, съгласно който ГПР е в размер на 49,49 % и не е задължително договорът да съдържа „ясно разписана методика“ на формиране на ГПР по кредит. Безспорно от съдържанието на Договорите било, че са посочени фиксирания годишен лихвен процент, ГПР и общия размер на всички плащания по договора /главница и възнаградителна лихва с включена такса експресно разглеждане на документи/. Несъмнено от договорите било и, че единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва, като са посочени и допусканията, при които този ГПР се изчислява. Тоест, ГПР се формирл от възнаградителната лихва, уговорена като фиксиран лихвен процент в договора.