Решение № 2272 от 04.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2272 гр. Бургас, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120101196 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано на 23.02.2024 г. по жалба на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД против Заповед № Р**** г. на кмета Община Камено, изпратена по подсъдност на Районен съд – Бургас с Определение № 1436 от 20.02.2024 г. по адм. д. № 278/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

С разпореждане № 2273 от 26.02.2024 г. съдът е преценил, че изпратената по подсъдност жалба не отговаря на изискванията за редовност на искова молба по чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 ГПК, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК е оставил производството без движение с даване на указания до ищеца да приведе жалбата в съответствие с изискванията за редовност на искова молба по чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 ГПК.

В изпълнение на дадените указания по делото е постъпила искова молба с вх. № 9754/06.03.2024 г. на „ХОСПИС МИЛАДИНОСКИ“ ЕООД, ЕИК 203430190, седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, ул. „Антон Страшимиров“ № 1, представлявано от управителя Д.Б.М., против Община Камено, гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101, БУЛСТАТ: 000057001, представлявана от Кмета Ж.В., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните

СЪЩЕСТВУВАНЕТО на наемно правоотношение по сключен между тях Договор за наем № *** г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото е сключен Договор за наем № **** г. за срок от 5 години за наем на кабинет № 1

18 от поликлиниката на гр. Камено с площ от 17, 16 квадратни въз основа на Протокол от проведен на 03.10.2022 г. публичен търг и Заповед на Кмета на Община Камено № РД-09-1087/06.10.2022 г. за спечелил търга. Сочи се, че със Заповед № РД-09-057/31.01.2024 г. Кметът на Община Камено е заповядал да се прекрати Договора за наем. Поддържа, че за Общината не е възникнало правото да прекрати Договора за наем, тъй като още преди да получи Заповедта на кмета на Община Камено, управителят на дружеството е погасил всички задължения по договора с лихвите. Нещо повече – наемите са били заплатени още преди да бъде издадена Заповедта, за която се твърди, че е антидатирана. Отбелязва се, че кредиторът не е дал на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, с което е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗОС която препраща към реда по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Посочва се, че с оглед на 60месечния срок на Договора дружеството е сторило немалка инвестиция в наетия имот. Твърди се, че към момента ищецът все още държи имота и не го е предал на Община Камено.

С писмена молба от 11.03.2024 г. ищецът заявява нововъзникнало обстоятелство, а именно, че е получил уведомление за едностранно прекратяване на договор с едномесечно предизвестие с peг. № 690085/29.02.2024 г. на Кмета на Община Камено. Счита, че това сочи, че наемното правоотношение е само застрашено, но съществува.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната Община Камено, която оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен, като моли да бъде оставен без разглеждане и производството да бъде прекратено, съответно искът да бъде отхвърлен.

Отбелязва се, че пред Районен съд – Бургас е висящо гражданско дело № 882/2024 г., образувано по искова молба, входирана на регистратурата на съда на 12.02.2024 г., на същото основание, със същото искане и между същите страни, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено на основание чл. 126 ГПК. Поддържа се още, че предявеният иск е недопустим, тъй като установяване на съществуването на наемното правоотношение поради незаконосъобразното му прекратяване не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК. Сочи се, че заповедта на Кмета не е за прекратяване на наемното правоотношение, а за отправяне на покана по реда на чл. 87 от ЗЗД. Твърди се, че договорът е прекратен на друго правно основание – на основание чл. 10, т. 1 от наемния договор, едностранно, с едномесечно писмено уведомление, получено от ищцовата страна на 05.03.2024г. Не се спори, че няма никакви предприети действия по изваждане и/или възпрепятстване на ищеца да ползва наетото от него помещение.

С писмена молба от 13.06.2024 г. ищецът признава, че е получил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, но счита, че не са настъпили никакви правни последици от изтичането на срока на предизвестието, тъй като Кметът на Общината не е притежава потестативното 2 право с едномесечно предизвестие да прекрати срочен договор за наем.

Отбелязва се, че ищецът е участвал на търга и е инвестирал в обекта именно с оглед на срока на договора. Поддържа се, че упражняването на правото на прекратяване на договора с едномесечно предизвестие представлява злоупотреба с право и не е мотивирано. Сочи се, че Решението на Общинския Съвет е процесният имот да се отдаде под наем за срок от 5 години и не е предвидена клауза за едностранно му прекратяване с предизвестие. Посочва, че срочен договор не може да бъде прекратяван с предизвестие като безсрочен.

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1, пр. 2 ГПК.

По допустимостта на предявения иск:

Относно подсъдността на делото:

Служебно известни на съда са обстоятелствата, че по гр. д. № 2129/2024 г. и № 2405/2024 г., двете по описа на Районен съд – Бургас, образувани при аналогични обстоятелства – въз основа на определения на Административен съд – Бургас за изпращане по подсъдност на жалби на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД против заповеди на кмета Община Камено за прекратяване на сключени между страните договори за наем, съдебният състав е повдигнал препирня за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. В постановените определения № 2575 от 28.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1478/2024 г. и Определение № 2778 от 06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1596, двете на 5-членен състав на ВКС и ВАС, е прието, че компетентен да се произнесе по жалбите е Административен съд – Бургас по съображения, че в жалбата липсва искане от гражданскоправно естество. По настоящото дело обаче съдебният състав е преценил да не повдига подобна препирня за подсъдност, а да даде указания на ищеца да приведе жалбата в съответствие с изискванията за редовност на искова молба по чл. 127 ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът е сезирал Районен съд – Бургас с гражданскоправно искане, квалифицирано от съда като положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, поради което към момента не е налице основание за повдигане на препирня за подсъдност, доколкото направеното искане е подсъдно на гражданския иск. Поправената искова молба се счита за редовна от момента на предявяването й пред ненадлежния съд, поради което компетентен да се произнесе по нея е Районен съд – Бургас.

Относно наличието на висящ процес:

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Пред Районен съд – Бургас е висящо гр. д. № 882/2024 г., образувано по искова молба на „ХОСПИС МИЛАДИНОСКИ“ ЕООД против Община Камено за приемане за установено в отношенията между страните съществуването на наемно правоотношение по сключени между тях три договора за наем, сред 3 които и процесният договор за наем № *** г. Действително е налице субективен и обективен идентитет между предмета на настоящото производство и тази част от предмета на гр. д. № 882/2024 г., но настоящото дело не е по-късно заведено, тъй като е образувано на 23.02.2024 г. въз основа на Определение № 1436 от 20.02.2024 г. по адм. д. № 278/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас за изпращане по подсъдност на административното дело, което пък е било образувано по жалба от 08.02.2024 г., докато гр. д. № 882/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас е било образувано по искова молба, входирана директно на регистратурата на съда на 12.02.2024 г. (не по пощата). На основание чл. 135, ал. 2 АПК ако намери, че делото не му е подсъдно, сезираният съд го изпраща на надлежния съд, като в този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. По силата на посочената фикция следва да се приеме, че по-късно заведено е гр. д. № 882/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, а не настоящото дело.

По напълно идентичен случай е постановено Определение № 1857 от 12.07.2024 г. по в. ч. гр. д. 433/2024 г. по описа Окръжен съд – Бургас, а по аналогичен случай (относно приложението на фикцията по чл. 62, ал. 2 вр. чл.

125 ГПК) – Определение № 366 от 15.06.2012 г. по ч. т. д. № 224/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, II т. о.

Относно наличието на правен интерес:

Правилото на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК гласи, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.

Според трайно установената съдебната практика с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т. е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението по който тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения, следва, че предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, той е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил „разумна субективна преценка“.

Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или 4 когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е действителна. Единствено при открита за ищеца възможност да предяви осъдителен иск за защита на същото право правният интерес в хипотезата на чл. 124, ал. 1 ГПК от предявяване на установителен иск отсъства. Правният интерес от търсената с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.

По правния въпрос относно наличието на правен интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, действително е постановено Решение № 127 от 29.10.2010 г. по т.д. № 20/2010 г., І т.о. на ВКС в следния смисъл: „По силата на чл.124 ал.1 ГПК, аналогичен на чл.97 ал.1 ГПК /отм./, може да се предяви установителен иск за разрешаване граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право /правоотношения/. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск. В случая е предявен установителен иск за съществуване на право, произтичащо от договор, сключен между страните под № 14/02.11.2006 г. като е безспорно установено по делото, че с писмо изх. № 08/СПУ 219/09.01.2008 г. на кмета на Община П., процесният договор едностранно е прекратен /договорът е с продължително действие и развалането няма обратно действие– чл.88 ал.1 ЗЗД/ на основание чл.7 ал.3 и ал.7 от същия. При тези данни ПОС е приел, че правоотношението съществува, независимо от прекратяването, защото волеизявлението за прекратяване не е произвело действие при липса на основание за прекратяване на договора, съобразно клаузите от същия. Основанията, от които съдът извежда съществуването на правото на ищеца, са в незаконосъобразното, според него, прекратяване на договора. Но установяването на това обстоятелство не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК, не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор - на практика съдът санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустиво с оглед договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие /чл.8 и сл. ЗЗД/.