Определение № 239 от 23.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Велико Търново, 22.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500160 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частни въззивни жалби, подадени от " Аеропак инженеринг" ООД против: определение № 260092 от 12.08.2022г. по гр.д. № 304/ 2021г. на СОС, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба и определение № 260123 от 15.11.2022г. по гр.д. № 304/ 2021г. на СОС по реда на чл. 248 ГПК, с което дружеството е осъдено да заплати разноски.

В жалбата срещу определение № 260092 от 12.08.2022г., с което е прекратено производството по делото на основание чл.129 ал.3 ГПК, се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Оспорва се наличието на хипотезата на чл.

126 ал.1 ГПК, изброени са съдебни производства по дела /пред СРС, СГС, САС, и ВКС/, с актовете по които /във връзка с администриране на производствата или с резултата от разглеждането им/, се изразява несъгласие и според жалбоподателя представлявали конкретни действия/ бездействия на съдилищата, с които е нарушено ПЕС. Твърди се, че са посочени 20 основания за иска- като норми и като практика на ЕСПЧ и СЕС.

В жалбата срещу определение № 260123 от 15.11.2022г. по гр.д. № 304/ 2021г. на СОС по реда на чл. 248 ГПК, с което "Аеропак инженеринг" ООД е осъдено да заплати разноски, се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт и се иска отмяната му. По този ред можело да се допълни/ измени решение, но не и определение. В ЗОДОВ било предвидено присъждане разноски на ответници само при оттегляне или отказ от иска. Законът бил специален и дерогирал общите разпоредби на ГПК. Нарушени били разпоредбите на чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, чл.5 1

КРБ, чл.40 ЗПП.

За да върне исковата молба вх.№263675/28.04.2021г. на „Аеропак инженеринг" ООД, с която са предявени искове по чл.2в ЗОДОВ против СРС, СГС, САС, ВКС и НС на РБ и да прекрати производството по делото, ОССофия е изложил подробни съображения, че след като с две разпорежданияот 16.08.2021г. и от 30.11.2021г. същата е оставена без движение за неизправяне на нередовности, те не са отстранени. Не са изпълнени указанията за конкретизиране на нарушената според ищеца норма (или норми) от правото на ЕС в резултат от действията или бездействията на ответниците, както и за конкретизиране на тези действия или бездействия, а също и връзката между тях. Съдът е изложил и основания за недопустимост на исковата молба- чл.126 ал.1 ГПК; недопустимост на искове по чл. 2в ЗОДОВ срещу СРС, СГС и САС, които не правораздават като последна инстанция; недопустимост на иск по чл.2в ЗОДОВ относно вреди причинени от съдилищата за нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на дела.

За да осъди „Аеропак инженеринг" ООД да заплати разноски за процесуално представителство в полза на Софийския градски съд и Върховния касационен съд, първата инстанция е посочила, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Осъществено е процесуално представителство от съдебен помощник, респ. юрисконсулт, което се доказва от представените пълномощни и от подадените отговори на исковата молба от съответните пълномощници. Ищецът дължи на ответника всички разходи, които последният е направил, за да осигури защитата си, ако прекратяването не се дължи на негово поведение (напр. оттегляне на иск, отказ от иск, връщане на искова молба). След като ответникът е получил препис от исковата молба (дори с нея да е бил предявен недопустим иск) и е подал отговор срещу нея, при прекратяване на производството поради недопустимост, той има право на разноски.

Жалбите са неоснователни.

Апелативен съд- Велико Търново намира, че към момента на постановяване на обжалваното определение и към настоящия момент не са отстранени всички констатирани нередовности на предявената от „Аеропак инженеринг" ООД искова молба вх. № 263675/28.04.2021г.- не е изпълнено изискването на чл.127 ал.1 т.4 ГПК- изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и е изтекъл срокът, даден от съда, поради което правилно е приложена хипотезата на чл. 129 ал.3 ГПК. Съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права. Уточняването по недвусмислен начин на горното е единствено и само в правомощията на ищеца. Липсата на конкретизация на нарушената според ищеца норма (или норми) от правото на ЕС в резултат от действията или бездействията на ответниците, както и за конкретизиране на тези действия или бездействия, а също и връзката между тях, води до 2 невъзможност съдът да дефинира спора, страните по него, подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и да постанови съдебен акт по същество. При търсене на обезщетение за причинени вреди, следва да е посочено всяка вреда в резултат на поведението на кого е и в какво се изразява деликтното поведение- в случая това не е направено. С молбите за изправяне на нередовности отново се оспорват фактически констатации и правни изводи по конкретни приключили дела пред съдилищата- посочени като ответници и се изразява несъгласие с постановените съдебни актове, както и с националното законодателство; твърди се, че актовете на ответните съдилища, както и институтът на частните съдебни изпълнители, противоречат на правото на ЕС и на националното законодателство; твърдят се нарушения в общ смисъл /вкл. на съдебни актове на СЕС и практиката на СЕС/, без същите да се посочи какви са. Съдът следи служебно за процесуалната легитимация- тя се определя от твърденията на ищеца и когато в исковата молба има противоречия в твърденията, обуславящи претендираното и защитавано от ищеца субективно материално право и петитума, вкл. посочения ответник, тогава е налице нередовна искова молба, както в случая.

ОС- София е изложил и съображения за недопустимост на исковете, въпреки, че е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовности.

По отношение на исковете, които са недопустими, като краен резултат, определението е правилно. Първоинстанционният съд е следвало още с постъпване на исковата молба да прекрати производството по делото, а не да го оставя без движение- редовността на исковата молба няма да промени недопустимостта на иска:

Недопустими са искове за вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на приключили граждански и търговски съдебни дела. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват. Недопустими са исковете срещу СРС за допуснати нарушения на правото на ЕС- Районният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС. След като ОС- София е установил, след служебно направена справка, че е налице хипотезата на чл. 126 ал.1 ГПК, по- късно заведеното дело /в случая гр.д.№304/2021г./ е следвало да се прекрати след постъпване на исковата молба. Настоящата съдебна инстанция споделя и извода, че когато от едно лице се претендират едни и същи вреди, не е допустимо да се претендират и да се дължат произволен брой обезщетения, само защото ищецът насочва иска си срещу държавата чрез различни нейни органи, предвид факта, че съгл. чл.7 ал.1 ЗОДОВ в съдебните производства по този закон държавата участва чрез процесуален субституенторгана, от чийто незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

3

Частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, също е неоснователна.

Въззивната инстанция намира, че определението, предмет на инстанционен контрол, с което съдът се е произнесъл по искане по чл.248 ал.1 ГПК, направено в срок, за изменение чрез допълване на преграждащия развитието на производството съдебен акт, е законосъобразно. Съгласно чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Този ред се прилага съответно и за изменение на определението в частта му за разноските.

Съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на делото, каквато е и правната последица при връщане на исковата молба, след като производството по нея е било образувано и ответникът е получил препис, като е подал отговор. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, с когото е възникнало процесуално правоотношение, чието поведение не стои в основата на прекратяване на делото, направени преди узнаването за прекратяване на делото и по повод воденето на делото. В случая присъдените на СГС и ВКС разноски по делото представляват възнаграждение за защита по исковете- тези ответници са получили препис от исковата молба и са подали отговори на същата, с който са упражнили защита по допустимостта, евентуално по основателността на исковете. Поради това искането им за допълване на определението в частта му за разноските е допустимо, основателно и правилно е уважено.

Разноски: За производството срещу определението по чл. 248 ГПК не се дължат разноски. За въззивното производство по чл.274 ГПК, срещу определението на ОС- София, с което е върната исковата молба и е прекратено гр.д.№304/21г., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски на ответниците, които са направили искане за присъждане на такива- СГС, ВКС и НС на РБ, в размер на 50 лева за подаване на писмен отговор.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260092 от 12.08.2022г. по гр.д. № 304/ 2021г. на ОС- София, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба и определение № 260123 от 15.11.2022г. по гр.д. № 304/ 2021г. на ОССофия по реда на чл. 248 ГПК.

ОСЪЖДА „Аеропак инженеринг" ООД, ЕИК 121272766, адрес на 4 управление гр. София, ул. „Дамян Груев" № 13, да заплати на Софийския градски съд с адрес гр. София, бул. „Витоша" № 2, разноски по делото в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА „Аеропак инженеринг" ООД, ЕИК 121272766, адрес на управление гр. София. ул. „Дамян Груев" № 13, да заплати на Върховния касационен съд с адрес гр. София, бул. „Витоша" № 2, разноски по делото в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА „Аеропак инженеринг" ООД, ЕИК 121272766, адрес на управление гр. София, ул. „Дамян Груев" № 13, да заплати на Народно събрание на РБ, София 1169, пл. Народно събрание №2, разноски по делото в размер на 50 лева.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5