Решение № 392 от 24.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2575/2022
- Вид
- Решение № 392
- Подписан
- 24.01.2024
- В сила
- 22.01.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Анелия Стефанова Янева, БЕТИНА БОГДАНОВА БОШНАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 165 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 - 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 2, ал. 2 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 392 гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Анелия Ст. Янева
БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100502575 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 31.12.2021 г., на ответника И. М. Ц. срещу решение № 20224668/21.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 16070/2021 г. на Софийски районен съд, 128 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „С.т.“ ЕООД искове а признаване за установено, че „С.т.“ ЕООД дължи на И. М. Ц. сумата 2910.00 лева, представляващи възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020 г. за консултации и проучване на делото, изготвяне на книжа и представителство във връзка с адм. дело № 459/2020 г. по описа на 67 с-в на АССГ, както и сумата 36.38 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 09.12.2020 г. до 22.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2021 г. по ч.гр.д.
№ 3953/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 100.00 лева, представляваща разноски по делото.
1
Жалбоподателят излага доводи за необоснованост на фактическия извод на първостепенния съд, че въззивникът не е изпълнил договора с изключение на процесуално представителство в минимален обем. Въззивникът се бил запознавал и с материалите в счетоводството на въззиваемия, и с делото преди заседанието, видно от признанието на въззиваемия, видно от контролния талон по делото, както и с оглед готовността си за доказателствени искания и, при нужда, пледоария пред административния съд. СРС не обсъдил и решенията на адвокатските дисциплинарни съдилища.
Материално неправилно съдът приел, че процесният договор е такъв за изработка и адвокатът носел риска от изхода на делото; че бил безвъзмезден въпреки чл. 36 ЗАдв; че можело да се заплаща възнаграждение под размерите по НМРАВ; че при оттегляне на пълномощното не се дължало възнаграждение, ако няма изпълнение, въпреки чл. 26, ал. 2 ЗАдв. Не бил отчетен чл. 161 ДОПК. При условията на евентуалност поддържа, че дори представителството да е в минимален обем, въззивникът бил изпълнил другите си задължения; дори да не се е запознавал с делото, това било въпрос на преценка на адвоката; дори да не се дължи цяло възнаграждение, се дължи частично. Депозира писмено становище по същество, в което допълнително излага, че адвокатът нямал задължение за резултат и да отчита свършената работа пред клиента. За разлика от договора за поръчка адвокатът имал право на възнаграждение, от което не можел да бъде лишен, освен ако делото бъде прекратено по негова вина – чл. 36 ЗАдв. Други обстоятелства били ирелевантни. Обръща внимание на мотивите на въззивната инстанция по обезпечението и на материалния интерес пред административния съд. Моли съда да отмени обжалвания акт и да уважи предявените искове.
Ответникът по жалбата и по исковете не е подал отговор. В съдебно заседание поддържа, че въззивникът не съумял да докаже изпълнение на нито едно от четирите си кумулативни задължения – за консултации, проучване на делото, изготвяне на книжа и процесуално представителство. В срок е постъпило писмено становище по същество, в което въззиваемият акцентира на дисциплинарно и углавно обремененото минало на въззивника. При липса на контролен лист не се доказвало осъществено от въззивника проучване на административното дело. С оглед чл. 20 ЗЗД и практиката на ВКС възнаграждение по договор за правна защита и съдействие не се дължало по силата на сключване на договора, а при доказано точно изпълнение и 2 неговото отчитане. Получаването на сума в процесния размер за „влизане в едно заседание“ водело до неоправдано обогатяване за сметка на въззиваемия. Моли въззивния съд да потвърди решението. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по
ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е частично неправилно поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че по силата на посочения договор ищецът предоставил на ответника адвокатски услуги, които същият не е заплатил.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установяват следните обстоятелства: 1/ че „С.т.“ ЕООД е подало жалба срещу административно потвърден ревизионен акт от 2019 г., с който след насрещни проверки в 8 дружества му отказан данъчен кредит за 45 876,40 лева за едногодишен период и е установена дължима лихва 493,74 лева; 2/ че по жалбата е образувано адм.д. № 459/2020 г. на Административен съд – София град /решение на л. 72 – 80 от първоинстанционното исково дело/; 3/ че впоследствие, на 09.12.2020 г. между въззивника като адвокат и въззиваемия като клиент е сключен процесният договор за правна защита и съдействие, в чиято т. ІІ.1. е уговорено следното основание и предмет „[п]редставителство във връзка с консултации и проучване на делото, изготвяне на книжа и процесуално представителство във връзка с дело № 459/2020 г. по описа на 67 състав на АССГ“, а в т. ІІ.2. - заплащане на възнаграждение от 2910 лева по посочена банкова сметка; падеж не е уточнен; 4/ че е съставено и 3 пълномощно към въззивника, че е оттеглено това към юрисконсулт на въззиваемия /л. 10-12 СРС/; 5/ че въззивникът се е явил на проведеното на 14.12.2020 г. по посоченото административно дело открито съдебно заседание; заявил е, че държи на допуснатата експертиза и моли да се даде възможност на вещото лице да я изготви; че 4 минути след началото си, заседанието е отложено за 15.03.2021 г. /л. 13 – 14 СРС/; 6/ че с молба от 17.12.2020 г. до АССГ въззиваемият е оттеглил пълномощията си към въззивника; същата е докладвана от административния съд в заседанието на 15.03.2021 г., заедно с молба от 17.12.2020 г., с която въззивникът представя договора за правна защита /л. 8 в.ч.гр.д.№ 5059/21 г. на СГС/; 7/ че на 29.12.2020 г. въззивникът е изпратил по имейл покана за плащане до въззиваемия за заплащане на сумата по процесния договор, както и мораторна лихва.
Въззивникът не е ангажирал други надлежни доказателства за изпълнението си. Административното дело е поискано за послужване от въззиваемия, а когато районният съд е докладвал постъпването само на препис от решението, въззивникът не е направил съответни доказателствени искания за допълването му /л. 118 – 120 СРС/. Представеният едва към въззивната жалба контролен картон не е допуснат като доказателство.
Процесуалното изявление на управителя на въззиваемия, че въззивникът е работел като юрист в счетоводна къща /л. 119, стр. 2 СРС/, при точно тълкуване не съдържа признание, че извършената работа е била по процесното административно дело. Твърденията на въззивника, че се е запознавал с материалите по него /ревизията/ в офиса на тази къща, че си е правил копия, че се е запознавал с делото в сградата на съда, че е регистриран в ЕПЕП и е правил справки по интернет са голословни. Липсват данни, че това производство е било многотомно /извън изводимия от решението предмет/. Не е спорно, че жалбата срещу ревизионния акт е била изготвена от юрисконсулт на въззиваемия преди сключването на процесния договор.
Липсват доказателства за изготвяне на каквито и да е книжа от въззивника по административното дело /освен съпроводителната молба от 17.12.2020 г./. Не се установява именно въззивникът да е изготвил самото пълномощно и процесния договор като документ, но той и не би могъл да представлява изпълнение на самия себе си като сделка. Въззивникът нито твърди, нито ангажира доказателства за извършени устни или писмени консултации.
4
За твърденията на въззиваемия, че е въведен в заблуждение, не са ангажирани годни доказателства. Дадените от управителя на въззиваемия по искане на самия въззиваем „обяснения“ са допуснати от районния съд в противоречие с чл. 176 ГПК, който предполага искането да е направено от другата страна. Затова записаното в протокола може да бъде ценено единствено като изявления на страната /твърдения за факти, процесуални искания или правни доводи/, каквито тя може да прави по всяко време. Те обаче не могат да служат като доказателства за ползващи страната факти /което принципно е важимо и за обясненията/. Въззиваемият не се е възползвал от това, че съдът е допуснал разпит на поисканите от него свидетели. Въззиваемият нито твърди, нито доказва някакви обективни причини, наложили оттеглянето. Не се установява и кога то е станало достояние на въззивника.
Въззиваемият не твърди да е извършил плащане по уговорения начин /чрез заверка на банкова сметка, за която е представено извлечение на л. 15 СРС/. Представените разходни касови ордери не съдържат признание, че въззивникът е получил суми точно от въззиваемия /този на л. 114 е за друго лице, а в останалите на л. 112 – 116 СРС няма платец/, нито че касаят процесния договор.
Представените от страните множество удостоверения от прокуратурата, решения на дисциплинарните органи на адвокатурата, договори с повереник на въззивника и др.п. /л. 83 – 112, 117 СРС/ съдът не намира за нужно да обсъжда подробно. Като цяло те касаят последващото оттеглянето на пълномощията поведение на страните /твърдяна неетичност на поканите за плащане/ и други лица и не са относими. Решенията на дисциплинарните съдилища установяват само, че на въззивника не са наложени дисциплинарни наказания, което е ирелевантно, а мотивите им не обладават задължителна материална доказателствена сила. Без значение за изпълнението на договора между въззивника Ц. и въззиваемия са отношенията между въззивника и трето лице – адв. Янчина, а и писмени свидетелски показания са недопустими. От процесуална гледна точка е достатъчно, че въззивникът е потвърдил всички нейни действия и не претендира заплатените й хонорари.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 36, ал. 1 ЗАдв:
5
Доводите за унищожаемост поради измама по чл. 29 ЗЗД са недоказани по гореизложените съображения. Твърденията на страната навеждат и на симулация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, каквато обаче отново не се доказва, като в случая няма и документ по чл. 165 ГПК.
Сключеният между страните договор за правна защита и съдействие е комплексен. Той е наименован – непълно уреден в Закона за адвокатурата, но към него намират приложение правилата за договорите за услуга /средство/, а доколкото те не са уредени – на изработката /чл. 258 – 269 ЗЗД/, а за елементите с правно действие в чужд правен кръг – и тези на поръчката /чл.
280 – 292 ЗЗД/. Договорът е по принцип възмезден /чл. 36 ЗАдв/ и възнаграждението не зависи от постигнатия изход по делото /освен ако уговорено друго, когато това е допустимо/, а адвокатът трябва да направи всички обективно нужни твърдения и искания, които следват от дължимата грижа и съответстват на истината и закона. Той има известен алеаторен елемент – не се знае какви точно усилия ще трябва да бъдат положени, какви оспорвания ще има по делото, какви документи ще трябва да се съставят.
Възнаграждението трябва да е обосновано и справедливо, но в отношенията между страните това се преценява от тях /чл. 9 ЗЗД/, стига да не е под размерите, определени с НМРАВ, само доколкото последните не са прекомерни за преследваната легитимна цел – Решение по д. С-427/16 и С428/16 на СЕС/. Противно на изложеното в жалбата, контролираната инстанция не е приела нещо различно за възнаграждението /посочила е, че по този договор „възнаграждение се дължи винаги“; не е обсъждала уговорения размер/. На следващо място, разпоредбата на чл. 161 ДОПК не намира приложение – тя касае отговорността на органа по приходите пред ревизираното лице и обратно за разноските в процеса, а не отношенията между ревизираното лице и неговия адвокат.
Разпечатката съдържа 36 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/649dede2-4752-41c1-a518-03b5c6a92dde