Решение № 1550 от 15.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220100360 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 827.85 лв. /след допуснато изменение на иска/, която е получена от ответника без основание.

Ищецът А. К. С., ЕГН **********, настоящ адрес: ** твърди, че е сключил с ответника „*“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: **, поне три договора за потребителски кредит, съответно на 26.07.2023 г. – за 1000 лв., на 24.08.2023 г. – за 600 лв. и на 26.01.2024 г. – за 900 лв., които били обезпечени с гаранция от трето лице. Твърди, че е върнал кредитите на ответника и му е заплатил договорни лихви, както и възнаграждение на гаранта, като последното плащане в размер на 100 лв. е направил на 06.08.2024 г. Твърди, че догорите са нищожни, поради което не е трябвало да заплаща на ответника лихви и възнаграждения. Иска от съда да го осъди да му върне сумата от 827.85 лв., с която се е обогатил без основание. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като твърди, че е сключил с ищеца договори, които са действителни, поради което има право да задържи сумата. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.

1

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:

За основателността на иска ищецът следва да докаже, че е заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира, и да поддържа, че същата е получена от последния без основание.

При установяване на горното, ответникът следва да правопораждащите факти на основанието да задържи полученото. докаже

В този случай ищецът следва да посочи и да установи фактите, които опорочават основанието, на което се позовава ответника. Когато ответникът се позовава на договор с потребител, съдът е длъжен да извърши служебна преценка за действителността на договора, съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребител.

От представения по делото договор за паричен заем №4859395 от 26.07.2023 г. се установява, че ответникът „*“ АД се е задължил да предостави на ищеца финансова услуга от разстояние под формата на потребителски заем в размер на 1000 лв. с фиксирана годишна лихва от 35 % и годишен процент на разходите в размер на 41.87%. Общата дължима сума по кредита е 1199.52 лв. Срокът за връщането на кредита е до 20.07.2024 г., а задължението е разсрочено на 12 месечни погасителни вноски по 99.96 лв. Съгласно чл.4 от договора за кредит потребителят е длъжен в 3-дневен срок от сключването на договора да представи на кредитора обезпечение по един от следните три начина: поръчителство от две физически лица; банкова гаранция с бенефициент заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Представен е договор за предоставяне на гаранция №4859395 от 26.07.2023 г., сключен между ищеца и дружеството гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, с който ищецът е възложил на гаранта, а последният се е задължил да отговаря за изпълнението на неговите задължения, произтичащи от договор за паричен заем №4859395 от 26.07.2023 г. Срещу това ищецът се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 1020.48 лв., което задължение е разсрочено на 12 вноски по 125.34 лв., прибавени към месечните погасителни вноски по кредита.

По делото е представен втори договор за паричен заем №4884608 от 24.08.2023 г., от който се установява, че ответникът „*“ АД се е задължил да 2 предостави на ищеца финансова услуга от разстояние под формата на потребителски заем в размер на 600 лв. с фиксирана годишна лихва от 35 % и годишен процент на разходите в размер на 41.87%. Общата дължима сума по кредита е 653.50 лв. Срокът за връщането на кредита е до 21.01.2024 г., а задължението е разсрочено на 5 месечни погасителни вноски по 130.70 лв.

Съгласно чл.4 от договора за кредит потребителят е длъжен в 3-дневен срок от сключването на договора да представи на кредитора обезпечение по един от следните три начина: поръчителство от две физически лица; банкова гаранция с бенефициент заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Представен е договор за предоставяне на гаранция №4884608 от 24.08.2023 г., сключен между ищеца и дружеството гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, с който ищецът е възложил на гаранта, а последният се е задължил да отговаря за изпълнението на неговите задължения, произтичащи от договор за паричен заем №4884608 от 24.08.2023 г. Срещу това ищецът се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 276.50 лв., което задължение е разсрочено на 5 вноски по 55.30 лв., прибавени към месечните погасителни вноски по кредита.

По делото е представен и трети договор за паричен заем №5020858 от 26.01.2024 г., от който се установява, че ответникът „*“ АД се е задължил да предостави на ищеца финансова услуга от разстояние под формата на потребителски заем в размер на 900 лв. с фиксирана годишна лихва от 40 % и годишен процент на разходите в размер на 49.01%. Общата дължима сума по кредита е 1056.51 лв. Срокът за връщането на кредита е до 22.10.2024 г., а задължението е разсрочено на 9 месечни погасителни вноски по 117.39 лв.

Съгласно чл.4 от договора за кредит потребителят е длъжен в 3-дневен срок от сключването на договора да представи на кредитора обезпечение по един от следните три начина: поръчителство от две физически лица; банкова гаранция с бенефициент заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Представен е договор за предоставяне на гаранция №5020858 от 26.01.2024 г., сключен между ищеца и дружеството гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, с който ищецът е възложил на гаранта, а последният се е задължил да отговаря за изпълнението на неговите задължения, произтичащи от договор за паричен заем №5020858 от 26.01.2024 г. Срещу това ищецът се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 914.49 лв., което задължение е разсрочено на 9 вноски по 101.61 лв., 3 прибавени към месечните погасителни вноски по кредита.

Сключването на посочените договори не се оспорва от страните. Не е спорно и че кредитите са усвоени от ищеца.

От заключението на приетата СИЕ се установява, че във връзка с договор за паричен заем №4859395 от 26.07.2023 г. и договор за предоставяне на гаранция №4859395 от 26.07.2023 г. ищецът е заплатил на ответника общо 1603.52 лв. Във връзка с договор за паричен заем №4884608 от 24.08.2023 г. и договор за предоставяне на гаранция №4884608 от 24.08.2023 г. ищецът е заплатил на ответника общо 848.83 лв. Във връзка с договор за паричен заем №5020858 от 26.01.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция №5020858 от 26.01.2024 г. ищецът е заплатил на ответника общо 977.87 лв. Общата заплатена сума по всички договори е 3430.22 лв. Цялата сума, вкл. възнагражденията по договорите за предоставяне на гаранция между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е получена от ответника „*“ АД.

Следва да се отговори на въпроса дали договорите представляват валидно основание за плащането, даващо право на ответника да задържи полученото. Тяхната действителност зависи от това, дали чрез тях се постига един забранен от закона резултат, какъвто е недопустимо оскъпяване на потребителския кредит над максималния праг по чл.19, ал.4 ЗПК.

Заобикалянето на закона е основание за недействителност на договорите по чл.26, ал.1 ЗЗД, което се характеризира със сключване на повече от една сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другата (или другите), е валидна, но взети заедно сделките постигат забранен от закона резултат. В този случай нищожна е не някоя от сделките или клаузите, а цялата поредица, която води до постигането на забранената цел.

Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК, който поставя изискване за максималния размер на дължимите от потребителя разходи по кредита – чл.19, ал.4 ЗПК, както и за минималното съдържание на договора – чл.11, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в него трябва да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 4 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При процесните три кредита единият от разходите за потребителя към момента на сключване на договора се изразява в заплащането на фиксирана годишна лихва. В тежест на потребителя обаче е въведено задължението да обезпечи кредита чрез поръчителство, банкова гаранция или като сключи договор за гаранция с избран от кредитора гарант, който да поръчителства срещу възнаграждение, дължимо от потребителя. Разгледани по отделно уговарянето на лихвата по кредита и на възнаграждението по договора за гаранция са валидни и допустими от закона съглашения. В случая обаче, обезпечението на кредита от страна на потребителя, в т.ч. и чрез сключването на възмезден договор за предоставяне на гаранция с трето лице, е въведено като задължително условие за предоставянето на финансовата услуга. Ето защо дължимото от потребителя възнаграждение по този договор представлява разход, който е пряко свързан с кредита и следва да се има предвид при определянето на ГПР. Хипотезата е идентична с тази, при която потребителят дължи застрахователна премия, когато застраховката е задължително условие за получаване на кредита.

Като се имат предвид разходите на потребителя за заплащане на възнаграждение по договорите за гаранция, то годишният процент на разходите /съгласно заключението на СИЕ/ е както следва: по договор за паричен заем №4859395 от 26.07.2023 г. е в размер на 438.72 %; по договор за паричен заем №4884608 от 24.08.2023 г. е в размер на 534.29 % и по договор за паричен заем №5020858 от 26.01.2024 г. е в размер на 739.53 %.

5

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесните договори за кредит са сключени в периода 26.07.2023 г. – 26.01.2024 г., през който ОЛП варира от 3.12 % до 3.79 %, респ. размерът на законната лихва е между 13.12 % и 13.79 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е между 65.6 % и 68.95 %. Следователно действителният ГПР за процесните потребителски кредити значително превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. По този начин посредством сключените между страните сделки се преодолява законовата забрана за прекомерно оскъпяване на финансовата услуга.