Решение № 15 от 24.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Добрич, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230200343 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. И. Й. ЕГН ********** срещу НП № 28 – 0000429/09.12.2024г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 103 предложение първо от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175 ал. 1 т. 3 предложение второ от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от представител на жалбоподателя. Претендират се разноски. процесуалния

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител.

Представя писмено становище.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП.

Съгласно чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва 1 това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита, че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да бъде приложена. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване, че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал. 2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва, че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателя 14 - дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. Съдът намира, че изпращането на писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложения пощенски плик към известието за доставяне, Български пощи удостоверяват на 02.01.2025г., че „пратката е непотърсена“. От това отбелязване няма как да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому.

Съобразно разпоредбата на чл. 36 ал. 1 т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката.

Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено“ и „отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го 2 получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5 ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено“, осъществява хипотезата на чл. 58 ал. 2 предложение първо от ЗАНН нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че „пратката не е потърсена от получателя“ не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Понятието „адресатът е заминал“ включва отсъствие на лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в два, макар и непоследователни дни. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред съда, след случайно узнаване за издаденото НП - тогава, когато жалбоподателят е бил посетен от полицейски служител, на същият този адрес, на който живее с искане да предаде свидетелството си за управление на моторно превозно средство и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 19.11.2024г. около 16.01 часа в област Д. по РП - II-29 на изхода на гр. Д., пред бензиностанция „***“ в посока гр. В., в качеството на водач на състав от ППС, състоящ се от товарен автомобил марка „*** от категория № 3 с прикачено полуремарке марка „*** от категория О4, извършващ международен превоз на товари по маршрут Р. - В./Б., видно от СМR/18.11.2024г., водачът не спира на посоченото за извършване на проверка място при подаден сигнал със стоп палка по образец и продължава движението си в посока гр. В.. Същият е установен на около 300 метра по РП - II-29 срещу автоморга извън пътното платно, като МПС е със свален преден регистрационен номер. Прави опит за потегляне с цел осуетяване на проверката. Сваленият от водача 3 регистрационен номер се намирал в кабината и бил представен от водача при извършване на проверката. С цел безопасност на движението, проверката била извършена, респ. АУАН бил съставен на пети километър.

Така административнонаказващият орган за извършено нарушение по чл. 103 предл. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 1 т. 3 предложение второ от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя.

Съдът констатира противоречие между описанието на нарушението и посочената за нарушена правна норма в НП. Видно от АУАН, жалбоподателят не е спрял на подаден своевременно сигнал за спиране от контролните органи, като правилно е посочена за нарушена нормата на чл. 103 предложение първо от ЗДвП. Съобразно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът, на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. На жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране по реда на чл.

170 ал. 3 от ЗДвП, който бил подаден от полицейските органи, които са органи по контрол по смисъла на чл. 165 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят не изпълнил разпореждането, като бил последван и установен по-късно. В противовес на установеното нарушение, с НП жалбоподателят е бил санкциониран за посоченото нарушение на основание чл. 175 ал. 1 т. 3 предложение второ от ЗДвП. Съгласно тази норма се санкционира водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Такова деяние не се твърди в АУАН и НП. Съставът на изпълнителното деяние на цитираната в НП санкционна норма изисква да е налице осуетяването по какъвто и да е начин на извършването на проверка от контролните органи.

Тази норма би била приложима, ако след като спре - при подаден сигнал за спиране - водачът откаже да предаде на контролните органи документите си за проверка или осуети извършването на проверка. В настоящия случай не е такава фактическата обстановка. Наказващият орган е следвало да приложи съответната за това нарушение санкционна норма по по чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, санкциониращ отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Аргумент в подкрепа на изложеното следва и от чл. 170 ал. 3 от ЗДвП, според който спиране със стоп - палка се извършва, както за извършване на проверка, така и за оказване на съдействие.

Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка е от категорията на конклудентните административни актове, т.е.представлява „нареждане“ по терминологията на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки по чл. 170 ал. 3 от ЗДвП.

4

Изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби следва от нормите на чл. 42 т. 5, чл. 57 ал. 1 т.

5 и чл. 53 ал. 1 от ЗАНН. Последната норма обвързва издаването от наказващия орган на наказателно постановление от положителен отговор на въпроса има ли извършено деяние от нарушителя и извършено ли е виновно.

Терминът деяние препраща към дефиницията на административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН, а това, че според чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, с НП се налага съответно наказание, визира корелацията между отделните елементи на правната норма. Отсъствието на този корелация изключва правомерността на материалното административнонаказателно правоотношение. В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл. 103 от ЗДвП. Този текст установява при какви условия какво поведение е дължимо от правния субект. Неизпълнението на това задължение има за последица инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на материалното административнонаказателно правоотношение. Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно административно наказание. Съответно на неизпълненото задължение по чл.

103 от ЗДвП е наказанието по чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП. При това положение съдът намира, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран и да организира защитата си в пълен обем.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 500 лева /Договор за правна защита и съдействие - л. 54/.