Решение № 1011 от 11.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000500148 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Със съдебно решение № 265929 от 28.09.2021 г., постановено по гр.д. № 9476/2019 г. по описа на СГС, ГО, 23-и състав, съдът е обявил за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП клаузите на т. 11.1.1 и т.11.1.2 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за кредит № 21- TR70971704 от 12.12.2007г., сключен между ищеца Г. В. В. и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и е осъдил последната да заплати на ищеца сумата от 11 529,19 евро на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, представляваща надплатени в полза на банката месечни погасителни вноски в резултат от увеличение на възнаградителната лихва по договора за кредит въз основа на неравноправни клаузи - т. 11. 1. 1, т. 11. 1. 2 и т. 11. 1. 3 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за кредит № 21- TR70971704 от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019г. до окончателното изплащане като е отхвърлил иска над уважения размер до пълния предявен размер от 13 293,59 евро.

1

Недоволен от решението в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП и частично са уважени исковете по чл. 55 и чл. 86, ал.1 ЗЗД е останал ответникът, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата поддържа, че първоинстанционният съд е обявил за нищожни клаузите по т 11.1.1 и т.11.1.2 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за кредит № 21- TR70971704 от 12.12.2007 г. като неправилно е приел, че те са функционално свързани с обявената преди това с влязло в сила съдебно решение за нищожна клауза по т. 11.1.3 от Условията за усвояване на договора. Намира, че тези клаузи имат своето самостоятелно значение и съществуване и съответно съдът е следвало да направи пълна преценка за наличието на основания за тяхната нищожност. Не излага доводи в подкрепа на становището си, но поддържа, че в периода на действие на процесния договор за кредит са настъпили сериозни икономически промени, които обективно съставляват валидно основание за промяна на първоначално договорения лихвен процент съобразно установените между страните правила в т. 11.1.1, т. 11.1.2 и т. 11.1. 3 от Общите условия. Сочи, че предвид обективния характер на настъпилите икономически процеси, извършеното от банката изменение на размера на възнаградителната лихва не накърнява равнопоставеността в отношенията с потребителя. Отделно от това намира, че съдът няма правомощие да разглежда въпросът за съответствието на клаузите по т. 11.1.1 и т. 11.1.2 Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за кредит №21- TR70971704 от 12.12.2007 г. с разпоредбите на ЗЗП, тъй като те касаят основания предмет на договора по смисъла на чл. 145, ал.2 ЗЗП. Евентуално намира, че съдът неправилно е приел, че договорената между страните възнаградителна лихва е променлива. Твърди, че с договора е установен фиксиран годишен лихвен процент, равен на първоначално договорения, а именно 6,7 %, освен при настъпване на посочените в т.11.1.3 условия за неговото увеличение.

С оглед изложеното моли настоящата съдебна инстанция да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу банката искове. Претендира разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената въззивна 2 жалба от страна на Г. В. В.. Оспорва жалбата. Претендира разноски за въззивното производство.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не представени нови доказателства по см. на чл.266 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание).

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от Г. В. В., с искове за обявяване нищожност на т. 11.1.1 и т.11.1.2 от Договора за банков кредит поради неравноправност, евентуално поради противоречие с добрите нрави, както и с иск с правно основание чл. 55 ЗЗД с искане да се осъди ответната банка да му възстанови сумата в размер на 13 293,59 евро (след допуснато изменение на размера на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК в о.з., проведено на 18.06.2021 г.), като платена без основание въз основа на нищожни клаузи, ведно с дължимата законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

След преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд е 3 приел, че исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД са основателни, тъй като клаузите, обективирани т. т. 11.1.1 и т.11.1.2 от Договора за банков кредити са функционално свързани с вече обявената за нищожна клауза по т.11.1.3 от договора и нямат самостоятелно значение. При съобразяване на това е приел, че отношенията между страните следва да се уреждат без нищожните клаузи по договора и съответно на базата на уговорения променлив лихвен процент и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, е заключил, че искът по чл. 55 ЗЗД се явява основателен за сумата от 11 529,19 евро.

Като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства, въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на въззивника за неправилност на съдебното решение в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД.

Неоснователно е възражението, че разглежданите клаузи от договора, обективирани в т.11.1.3, т.11.1.1 и т.11.1.2 съставляват основния предмет на договора и не подлежат на преценка за неравноправност от страна на съда.

Действително уговорките за размера на дължимата възнаградителна лихва съставляват част от основния предмет на договора за кредит, тъй като уреждат отношенията по заплащането на цената за предоставената услуга. Посочените разпоредби, обаче не касаят договореностите за дължимата цена, а условията за нейното едностранно изменение, а те от своя страна вече не съставляват част от основния предмет на договора и съответно подлежат на преценка за спазване на принципите за защита на потребителя, предвидени в ЗЗП и извън хипотезата на чл. 145, ал.2 ЗЗП.

Неоснователно се явява и възражението на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд касателно наличието на пряка функционална връзка между клаузите, обективирани в т. 11.1.2 и т.11.1.1 и тази по т.11.1.3 от Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, част от договора за кредит, което от своя страна обуславя неравноправността, съответно нищожността на първите. В тази връзка съдът съобрази, че по делото е представено влязло в сила от 14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 507/2018 г. по описа на Русенски районен съд, с което в отношенията между страните по настоящия правен спор разпоредбата на т.11.1.3 от Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, част от договора за кредит, е обявена за нищожна на основание 4 чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП като неравноправна. Тази клауза от договора установява, че при кредити, изплащани с анюитетни вноски ( еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а (6,75%) и не се променя, освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт.

Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а, определен съгласно предходната точна, съответно на размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключването на споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора или от размера му, определен след промяна по реда на настоящата точна. Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускането на кредита и/или по реда, установен в Условията за кредити на физически лица.

Същевременно съобразно т. 4. 1 и т. 4. 1.а от договора за кредит страните са се споразумели, че ГЛП се определя от два компонента – БЛП, определен съобразно т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съобразно т.11.1.1 от договора при подписване на договора плюс надбавка. Посочено е, че в деня на сключване на договора ГЛП е в размер на 6,75 %, определен от БЛП в размер на 1м. EURIBOR- 4,809% плюс надбавка от 1,941%. В т.10.3 от Условията по кредите на физически лица страните са договорили, че за БЛП за съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от УС на банката съответно друг оторизиран орган/лице лихвен процент за кредити в съответната валута, като т.10.3.2 посочва, че за кредити в евро това е едномесечен EURIBOR, равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван в страницата „SOFIBOR“ на REUTERS в 11 ч. българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец, включително. Точка 10.4 от Условията предвижда, че този БЛП се прилага и за ипотечни кредити.

Клаузата по т. 11. 1 от Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, обективирани като част от договора за кредит, 5 предвижда че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора лихва, изчислявана при годишна база -365/360 дни – за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни – за кредити, издължавани чрез анюитетни погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с ГЛП, формиран от БЛП плюс надбавка, определени в размера по т.4 за съответния период на олихвяване. Тази по т.11.1.1. от Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, част от договора, предвижда, че приложимият към съответния период на олихвяване от действието на този договор БЛП по смисъла на т.11.1. по- горе за различните валути и различните кредитни продукти се определя от управителния съвет на банката или от оторизирани от него органи и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.10.3 и т.10.4 от Условията на банката по кредитите на физически лица, неразделна част от този договор, с които кредитополучателят е запознат. Кредиторът уведомява кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата.