Определение № 20527 от 30.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20527 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509639 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 254351/13.08.2026 г. на С. К. С. срещу Определение № 22576/18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 8002/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, с което е оставено без уважение искането на ищцата за допускане увеличение на размера на предявените искове. Частният жалбоподател излага оплаквания за е недопустимост като преждевременно постановено и при съществено нарушение на производствените нравила. Желае отмяна на горепосочения съдебен акт по чл.

77 ГПК и връщане на делото за произнасяне по молбата на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирани страни, притежаващи правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът констатира нередовност на частната жалба, доколкото същата не отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 261, т. 4 ГПК.

Касае се до обжалване на съдебно определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от следваща се в производството по разглеждане на предявени от нея осъдителни искове държавна такса, поради което задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на депозираната частна жалба ще бъде поставено в зависимост от уважаването на същата, а при липса на основание за освобождаване от държавна такса, то дължимата за въззивното производство може да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр. д. № 8002/2025 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба от 11.02.2025 г. на С. К. С., с която срещу „Макроадванс“ АД са предявени отрицателни установителни искове, по реда на чл. 439 ГПК за заплащане на сумата от 980 лв. – главница и 7,16 лв. лихва.

С Определение № 22576/18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110108002 по описа за 2025 година на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав искането на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставено без уважение.

1

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че молбата е подадена много след изтичане на указания на ищцата в откритото заседание на 26.03.2026 г. 1-седмичен срок за изразяване на становище дали поддържа искането за увеличение на размера на исковете и за внасяне на държавна такса за увеличението. Посочва се, че не следва различен извод от обстоятелството, че в молбата ищцата настоява за изрично произнасяне на съда по искането й за освобождаване от държавна такса за увеличените размери на исковете и от разноски за съдебно-счетоводна експертиза, защото такова произнасяне вече е налице - с влязло в законна сила Определение № 49222/28.11.2025 г. Освен това, щом молба с вх. № 184908/10.06.2026 г. е подадена след изтичането на срока за представяне на документ за внесена държавна такса във връзка с поисканото увеличение на размера на исковете, а и след изтичането на срока за представяне на документ за заплатен депозит за приетата съдебно-счетоводна експертиза, не може да се приеме, че с нея е направено ново искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, което да "прекъсне" течението на посочените срокове, а в действителност единствено се цели от ищцата заобикаляне на допуснатите от нея просрочия. При това положение съдът не дължи трето по ред произнасяне по реда на чл.

83, ал. 2 ГПК. Закономерна последица от бездействието на ищцата е изводът, че нередовността в искането й за допускане увеличение на размера на исковете се явява неотстранена в срок, което е достатъчно основание искането да бъде оставено без уважение.

Горното е мотивирало решаващия съдебен състав да приеме искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за неоснвоателно.

Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК цели облекчаване за същия при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, закрепено в новелата на чл. 56 КРБ, чрез предоставяне на равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.

По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на върховната съдебна инстанция, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.

Твърдяната от жалбоподателя С. актуална невъзможност на ищцата да заплати нововъзникнали и сьществено по-високи процесуални задължения, възникнали в хода на производството не е надлежно подкрепено с удостоверение или данни от данъчните органи или осигурителния институт. По делото не са ангажирани доказателства за декларираното влошено здравословно състояние намаляващо работоспособността на същата и изискващо регулярни разходи за лечение. Не се твърди и установява наличие на алиментни задължения на жалбоподателя.

Горните обстоятелства не дават основание на съда да приеме, че жалбоподателката не е в състояние да заплати дължимата държавна такса по предявените от нея отрицателни установителни искове, по реда на чл. 439 ГПК с оглед установеното по делото, преценено през призната на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК и съпоставено с размера на следващата се за разглеждане на претенциите й държавна такса. Следва да се отбележи, че за уважаване на депозираната молба не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява ищците, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплатят. Последното не се установява по несъмнен начин, а сочи на изводи в друга насока, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от следваща се в производството 2 държавната такса.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. вх. № 254351/13.08.2026 г. на С. К. С. срещу Определение № 22576/18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 8002/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, с което е оставено без уважение искането на ищцата за допускане увеличение на размера на предявените искове.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в седмичен срок от уведомяването.

Препис от определението да се връчи на частният жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3