Решение № 262792 от 29.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 8727 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 94706 от 16.04.2019 г., постановено по гр.д. № 65578/2018 г. на СРС, ГО, 157 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.С.С. искове за признаване на установено, че П.С.С. дължи на Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 856, 39 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.02.2015 г. – м.02.2016 г., сумата от 23, 27 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 172, 51 лв. мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 19.04.2018 г. и сумата от 5, 29 лв. мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение за същия период. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 350 лв. разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Т.С.“ ЕАД. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения за неправилност на изводите на съда, че ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка поддържа, че от ангажираните по делото доказателства се установява качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот през исковия период. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника П.С.С.. Счита, че правилно от страна на първоинстанционния съд е установена липсата на качеството потребител на топлинна енергия за исковия период по съображения, че ответникът има качеството наемател на процесния имот по силата на договор за наем от 27.01.2015 г.

Твърди, че от страна на ищеца не е проведено доказване относно съществуването на договорно правоотношение с ответника в качеството му на наемател, с предмет – доставка на топлинна енергия. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът твърди, че ответникът П.С.С. е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 92, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 048082, като му дължи сумата от общо 1 057, 46 лв., от която: сумата от 856, 39 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.02.2015 г. – м.02.2016 г., сумата от 23, 27 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение, сумата от 172, 51 лв. мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 19.04.2018 г. и сумата от 5, 29 лв. мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение за същия период, ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с подадено на 04.05.2018 г. заявление по ч. гр. д. № 28404/2018 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът П.С.С. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва през исковия период да е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва през исковия период да е бил в облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение.

Счита, че не са ангажирани доказателства за изправност на уредите за отчет. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

На 04.05.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.С.С. за сумата от 879, 66 лв. – главница и 177, 80 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 19.04.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.02.2015 г. – м.02.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к. „********, ап. 92, аб. № 048082. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна енергия – 856, 39 лв. главница и 172, 51 лв. лихва и за дялово разпределение – 23, 27 лв. главница и 5, 29 лв. лихва.

С разпореждане от 16.05.2018 г. по ч. гр. д. № 28404/2018 г. по описа на СРС, 157 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя и сумата от 75 лв. разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - чрез залепване на уведомление.

В срока по чл.415, ал.4, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 172, том VII, рег. № 25628, дело № 1134/2005 г. от 30.12.2005 г., по силата на който В.Й.П.продава на П.С.С. следния недвижим имот: апартамент № 92, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ет. 8, със застроена площ от 58, 02 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения.

С постановление за възлагане на недвижим имот от

17.05.2013 г., влязло в сила на 12.06.2013 г., процесният имот е възложен, на основание чл.496 ГПК, на трето за спора лице – М.С.С..

По силата на договор за наем от 27.01.2015 г., М.С.С. в качеството на наемодател е предоставил на П.С.С. в качеството на наемател процесния имот за временно възмездно ползване. Договорът е сключен за срок от 13 месеца, като страните са постигнали съгласие, че ако не бъде прекратен до изтичането на 13-месечния срок, считано от датата на сключването му, договорът продължава автоматично действието си за допълнителен срок от 11 месеца (чл.6).

Не е представена молба-декларация, от която да се направи извод, че ответникът е изявил воля за откриване на партида за имота на негово име.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.

„******** и Д от 25.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Представен е договор № 493 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, гр. София, ж.к. „******** и Д, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н.М., че стойността на доставената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за исковия период възлиза на сумата от 856, 39 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на 956, 01 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 99, 62 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Илка Георгиева, се установява, че плащания за погасяване на процесните задължения не са постъпвали.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР №

2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.