Разпореждане № 630 от 27.08.2026, Районен съд - Кнежа

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 630 гр. Кнежа, 27.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна Ст. Василчина като разгледа докладваното от Даяна Ст. Василчина Частно гражданско дело № 20261430100413 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, депозирано от “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.*** №***, ап.*, против И. А. Д., ЕГН:

**********, настоящ адрес: с.О., УЛ.****, общ. Р., обл.Пл. за заплащане на суми, дължими по Договор за потребителски кредит 961197 сключен на 13.11.2023 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Сити Кеш“ООД) с ЕИК 207024290, от една страна, и И. Д., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна. Със заявлението са претендирани следните суми: 153.39 евро главница; 20.71 евро мораторна лихва за периода от 30.01.2024 г. до 11.08.2026 г.; 9.36 евро договорна лихва за периода от 13.11.2023 г. до 29.01.2024 г.; 45.35 евро за неустойка за непредставяне на обезпечение и 72.29 евро за такси по Тарифата.

Съобразно нормата на чл.411, ал.2 от ГПК, съдът задължително преценява, в заповедно производство, при разглеждане на заявлението за изпълнение по чл. 410 от ГПК, дали са налице условията за уважаване на искането.

След извършена служебна проверка, съдът намира, че следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение в частта относно искането за присъждане на 45.35 евро за неустойка за непредставено обезпечение и 72.29 евро за такси, както на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, така и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, доколкото искането за посочените суми е в протИ.речие със закона и/или добрите нрави, и се основава на неравноправни клаузи.

По отношение на неустойките в размер на 45.35 евро неустойка за непредставяне на обезпечение съдът намира следното:

Съгласно чл.92, ал.1 о т ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет 1 задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, регламентирана в чл.6 от договора, протИ.речи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради протИ.речие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 88,98 лева.

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение протИ.речи на чл.21, ал.1 от ЗПК.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до 2 скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като протИ.речието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора. Поради изложеното съдът намира, че претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следа да се отхвърли изцяло, поради протИ.речието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.

По отношение на претендираната такса в размер на 72.29 евро по Тарифата съдът намира следното:

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че така претендираната от заемодателя сума в размер на 72.29 евро на основание Тарифата се явява в пряко протИ.речие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Съдът намира, че отговорността за разноски представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и издаване на заповед за изпълнение в посочените части на заявлението следва да бъде отказано, поради констатирана от съда нищожност на клаузите, като протИ.речащи на закона, на добрите нрави и като неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за отказаните вземания.

На осн.чл.413, ал.2 от ГПК разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд – Плевен.

По изложените съображения и на осн.чл.411, ал.2, т.1, вр.чл.410, ал.2, вр.

3 чл.127, ал.1 и чл.128, т.2 от ГПК, съдът

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с вх.№ 2563/26.08.2026г., депозирано от заявителя “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.*** №***, ап.*, против И. А. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: с.О., УЛ.****, общ. Р., обл.Пл. за заплащане на сума в размер на 45.35 евро за неустойка за непредставяне на обезпечение и 72.29 евро за такси по Тарифата.

УКАЗВА на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК на заявителя “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.*** №***, ап.*, ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си против длъжника И.

А. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: с.О., УЛ.****, общ. Р., обл.Пл. за заплащане на сума в размер на 45.35 евро за неустойка за непредставяне на обезпечение и 72.29 евро за такси по Тарифата.

Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Окръжен съд – Плевен.

Да се издаде Заповед за изпълнение за останалите посочени в заявлението суми.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 4