Решение № 260923 от 02.11.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 02.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9825 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Г.Н.Х. срещу

П.на Р.Б., с правно основание чл. 2, ал. 1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г. и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г.

В исковата молба се твърди, че на 30.09.2013 г. СРП образува досъдебно производство № 369/2013 за разследване на тежко престъпление против стопанството (неизгодна сделка), а на 04.10.2013 г. СРП е разпоредила задържането на ищеца за срок до 72 часа. Поддържа се, че на 07.10.2013 г. ищецът е призован за процесуално-следствени действия, като му е връчено постановлението за привличане му като обвиняем. Освен това, на тази дата Прокуратура публикува на официалната си интернет страница подробно прессъобщение за престъплението, в което ищецът е обвинен, и исканата мярка „задържане под стража“. Прессъобщението на П.е препечатано в информационните сайтове „Правен свят“ (727 прочитания) и „OffNews” (28 993 прочитания), заедно със снимки. Поддържа се, че на 09.10.2013 г.

СРП внася в СРС искане за задържането му под стража, което е отхвърлено, като „OffNews” публикува информация за делото със снимка на ищеца. На

10.10.2013 г. СРП е подала частен протест срещу определението на съда, като на 13.10.2013 г. СГП отново е наредила ищецът да бъде задържан. При явяването му на 14.10.2013 г. за процесуално-следствени действия, СГП му е връчила ново постановление за привличане като обвиняем, като по разпореждане на СРП, ищецът е останал в ареста за 72 часа, до 16.10.2013 г. На 15.10.2013 г. Софийски градски съд е уважил искането, внесено от СРП за налагане на мярка за неотклонение парична гаранция, и е определил гаранция в размер на 5 000 лв., която сума е внесена на 29.10.2013 г. по сметка на Софийска районна прокуратура. На 30.10.2013 г. СГП издава постановление, с което на ищеца е наложена забрана за напускане пределите на България.

Поддържа се в исковата молба, че на 11.12.2013 г. СРП внася искане в съда за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, като ищецът е доведен принудително на заседание на Софийски районен съд на 11.12.2013 г., на което искането е отхвърлено. След протест на СРС, на 17.12.2013 г. СГС е уважил искането и е изменил мярката за неотклонение в „задържане под стража“. Внесената парична гаранция е отнета в полза на държавата. Определението за отнемане в полза на държавата беше окончателно.

Същия ден, „OffNews” (2 830 прочитания) и „Капитал“ (4 441 прочитания) са публикували информация за делото със снимки на ищеца. Ищецът сочи, че на 10.02.2014 г. е подал молба до Софийски районен съд за изменение на мярката за неотклонение.

Съдът е потвърдил мярката и на 28.02.2014 г. ищецът е обжалвал определението. С окончателно определение от 07.03.2014 г., Софийски градски съд също е потвърдил мярката. На 17.03.2014 г. ищецът е подал ново искане до СРС за изменение на мярката за неотклонение, което е уважено на 27.03.2014 г., потвърдено с окончателно определение на Софийски градски съд от 04.04.2014 г. Съдът е изменил мярката за неотклонение в парична гаранция в размер на 7000 лв., която на 04.04.2014 г. внесена и ищецът е освободен. На 17.04.2015 г. СГП е постановила да му бъде върната паричната гаранция от 7000 лв., поради изтичане на максимален законов срок за осъществяване на мерки за процесуална принуда, а на 15.04.2016 г. СГП е издала постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на осъществен състав на престъпление и липса на причинно-следствена връзка между действията ми и настъпилата щета за юридическото лице. Постановлението е обжалвано от пострадалото от престъплението юридическо лице, но потвърдено от Апелативна прокуратура - София, на 14.06.2016 г.

Ищецът излага, че е лишен от свобода между 14 и 16 октомври 2013 г., както и между 17.12.2013 г. и 04.04.2014 г. или общо 3 месеца и 21 дни, като наказателното преследване е продължило близо три години (в който Х. е имал качеството на обвиняем) от 07.10.2013г. до 14.06.2016 г. През този период, е бил постоянно притеснен от размера на наказанието, което се предвижда за престъплението, в които е обвинен (минимум 3 години лишаване от свобода, при това ефективно излежаване на наказанието, тъй като предпоставките за условно осъждане по чл. 66 НК не се можели да се приложат.) Сочи, че цялото неудобство и прокурорски натиск далеч не може да опишат само като срам, безсилие или страх, а също така и гняв, защото се е разделил със съпругата му за почти 4 месеца, включително по време на Коледните и Новогодишни празници на 2013-та година. Г.Н.Х. сочи, че е загубил редица работни дни, за да присъства на множество процесуално-следствени действия и съдебни заседания, което му е причинило неудобство, нарушило е трудовия му процес и е направил разходи. Информация за повдигнатото ми обвинение, за ареста, за съдебните производства по мярката за неотклонение и за задържането му под стража се разпространявала незабавно в медиите, директно на базата на прессъобщение на Прокуратурата, като зложелатели напомнят непрекъснато фактите относно ареста му и го наричат „обвиняем за разпродажбата на „Напоителни системи“ за скраб на безценица“..

Ответникът Прокуратура на Р.Б. в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковите претенции, по основание и размер.

Поддържа, че не са ангажирани писмени доказателства, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство е придобил стабилитет по отношение на ищеца, доколкото същият е подлежал на съдебен и инстанционен контрол по реда на чл.243 ал.3-7 /съдебен/ и ал.9 /инстанционен/ от НПК. Данни в горния смисъл отсъстват, като те не се компенсират от приложената към исковата молба жалба от ощетеното юридическо лице по реда на чл.243 ал.З от НПК, а напротив - дефицитът им нараства, с оглед липсата на изявления и писмени доказателства за надлежно произнасяне по нея от компетентния съд. Несъответства на процесуалния закон и на представените документи твърдението, че след обжалване на постановлението пред СГС, то е потвърдено от Апелативна прокуратура, гр.София. Това е така, защото се касае за различни процесуални процедури по ревизиране на актовете по чл.243 ал.1 от НПК, които са несъвместими и е недопустимо тяхното преплитане. От друга страна, представената справка от 14.06.2016г. на Апелативна прокуратура гр.София не отговаря на характеристиките на прокурорско постановление по смисъла на чл.199 ал.1 от НПК, с каквото следва да се произнесе по реда на чл.243 ал.9 от НПК по-горестоящата прокуратура.

Поддържа, че са налице данни за обремененото съдебно минало на Г.Н.Х. и паралелно водените срещу него други наказателни производства. Сочи, че с присъда по НОХД № 9895/2001г. на СРС, в сила от 15.04.2005 г., Г.Н.Х. е признат за виновен за престъпление по чл.213а ал.1 от НК и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години, както и на наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Твърди, че преди и по време на процесния период от време, срещу ищеца са водени още две наказателни производства за тежки умишлени престъпления с правни квалификации по чл.196а от НК /кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай/ и по чл.144 ал.З от НК /закана за убийство/.

Поддържа, че не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца за нарушен трудов процес, като същевременно, от данните, съдържащи се в Търговския регистър, е видно, че Г.Х. е развивал активна търговска и обществена дейност, като представител и член на управителните тела на търговски дружества и неправителствени организации.

Счита, че претенцията на ищеца в размер на 35 000 лв. е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт на Р.Б. и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Така например, при използване само на един икономически обективен критерий - официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице /включващ доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/ към 2016 г., този доход е 5 147 лв., т.е. ищецът претендира обезщетение, равняващо се на повече от 6-годишен доход на лице за страната към този период, който размер е в разрез с принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.

Счита, че отнетата в полза на държавата на основание чл.66 ал.2 вр. ал.1 от НПК първоначална мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5 000 лв. не представлява вреда, тъй като се е дължала на неправомерното процесуално поведение на ищеца в хода на наказателния процес и не подлежи на обезвреда. Релевира възражение срещу началния момент, от който е поискана законната лихва.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от постановление от 30.09.2013 г. на СРП, по пр.пр. № 26 428/2012 г. е образувано досъдебно производство, за престъпление по чл.

220, ал. 2, вр. ал. 1 НК, срещу виновно длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, съзнателна е сключил неизгодна сделка и от това е произлязла значителна вреда за „Напоителни системи“ ЕАД.

С постановление от 04.102013 г. на СРП, по сл.д. 369/2013 г. по описа на СО - СГП, пр.пр. № 26 428/2012 г. на СРП, във връзка с образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.

220, ал. 2, вр. ал. 1 НК, е задържан за срок до 72 ч. Г.Н.Х.. На същата дата е издадено и предявено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по отношение на Г.Х.. Представена е разпечатка от страницата на ПРБ, раздел актуално, с информация че на 07.10.2013 г. СРС е повдигнала обвинения на изпълнителния директор на „Напоителни системи“, и на членовете на Съвета на директорите, в т.ч. и на ищеца Г.Х. (в качеството на помагач), за престъпление по чл. 220, ал.1 вр. ал. 1 НК. Представена е разпечатка от сайта „Правен свят“, съдържаща статия със заглавие „СГС пусна бивш шеф на „Напоителни системи“ на свобода и му определи 7000 лв. гаранция, със снимка на Г. Х., с дата 04.04.2014 г. Също така, публикации за повдигнатото обвинение и статии със заглавие „Арестуваха Х. – мъжката калинка на Герб“ от 07.03.2013 г. и „П.поиска постоянен арест за шефовете на „Напоителни системи“ са публикувани на интернет страницата „offnews.bg“. На същата страница, са публикувани и статии със заглавие „Бившият шеф на „Напоителни системи“ влиза в ареста“ на 17.12.2013 г., и от същата дата със заглавие „Заради анонимни показания Г.Х. влиза в ареста“.

С изх. № 26428/2012 г. на СРП, до СРС – Наказателно отделение, сл.д. 369/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 26 428/2012 г. на СРП е депозирано искане по чл. 64, ал. 1 НПК, за налагане на най – тежката мярка за неотклонение по отношение на Г.Н.Х. - „задържане под стража“. Представен е частен протест от СРП до СГС, в което е посочено, че се обжалва определението от 09.10.2013 г. на СРС, 1114 състав, по н.ч.д. № И-17 328/2013 г. с което не е уважено искането, а по отношение на обвиняемите лица е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 13.10.2013 г. по сл.дело № 369/2013 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 16428/2013 г. на СРП, Г.Н.Х. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Представена е жалба от ищеца до СРП, депозирана на 17.10.2013 г., с която се иска изменение на взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, в размер на 5000 лв. С постановление от 30.10.2013 г. на СРП, по ДП № 26428/2012 г. по описа на СРП, сл.дело № 369/2013 г. на СО – СГП, на Г. Н. Х. е забранено да напуска пределите на РБ, без разрешение на прокурора.