Решение № 195 от 01.04.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Р., 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330100434 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от Д. Г. И. ЕГН: **********, срещу П. И. Д., с адрес за призоваване: град Р., община Р., ул, „*****, тел. **********, за налагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие по отношение на нея. В молбата сочи, че с ответника са съжителстващи на семейни начала, като ежедневно ответника упражнявал психическо насилие, поставял я в икономическа зависимост, като присвоявал заплатата й. Твърди, че същия е агресивен, заплашвал пълнолетните й деца, притежава газов пистолет и е алкохолно-зависим.

Молбата за защита е депозирана пред РУ към ОДМВР и е препратена по компетентност на РС-Р.. Същата съдържа данни за ежедневен тормоз в продължение на повече от година. Към молбата са приложени декларация, предупредителен протокол и преписи за ответника.

Съдът, с оглед съдържащите се в молбата данни, е постановил мерки за защита със заповед за незабавна защита № 7/07.03.2025г. Наложени са мерки, с които се задължава П. И. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие, като същия е отстранен от съвместно обитаваното жилище, забранено му е да приближава дома, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката.

Ответникът редовно призован, явява се лично. Счита, че не е упражнил домашно насилие. Признава, че е искал от ищцата пари за цигари и бира, но когато не е имала възможност да му даде, не е реагирал негативно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Ищцата и ответникът живеят на семейни начала. Следователно на осн. чл.3, т.2 от Закона за защита от домашно насилие молбата за защита по този закон е допустима. Ищцата е съставила и подписала декларация да извършено домашно насилие /л.5/, в която е записала, че ответникът упражнява психически тормоз спрямо нея повече от година, взема й заплатата и се карат.

1

Свидетели по делото не са разпитвани, въпреки дадените разяснения на страните.

В първото по делото о.с.з. ищцата уточнява, че всъщност е целяла да се разделят, притеснява я постоянното искане на пари от него. Потвърждава, че насила и без нейно знание, ответникът не е присвоявал нейни средства, не я е удрял или обиждал. Сочи, че единствено алкохолната му зависимост я тормози. Помолила го да напусне дома й, собственост на нейните родители, но той отказал – 18 години живели заедно и приемал апартамента и за свой.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и като взе предвид, че по делото е поискано налагане на мерки за защита, съдът счита, че това искане е неоснователно.

Предоставената от законодателя доказателствена тежест на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не освобождава молителя да осъществи пълно доказване на твърдените от него факти с всички допустими доказателствени средства, съгл.

Чл.154 ГПК. Недоказаните факти са неосъществени за съда, поради което и страната, която ги твърди, следва да понесе неблагоприятните последици, а именно - оставяне без уважение на молбата за защита.

В хода на съдебното производство не са представени доказателства, установяващи твърдените актове на насилие. Депозираните обяснения от страните сочат за битови конфликти, провокирани от липсата на трудова заетост на ответника и употребата на алкохол от същия.

В депозираните гласни доказателствени средства липсват преки и непосредствени възприятия относно упражнена от ответника форма на насилие. Свидетелстват за влошени отношения между страните, конфликти, но не и психическо, физическо или финансово насилие.

Налагането обаче на мерките, визирани в чл.5 от Закона за защита от домашно насилие спрямо единият от двамата не би реализирала целта на закона, тъй като в случая се касае за битови проблеми, в резултат от съвместното съжителство, което понастоящем е прекратено.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. И. ЕГН: **********, за налагане на мерки по чл. 5 от Закона за защита от домашно насилие срещу П. И. Д., ЕГН ********** като неоснователно.

ОСЪЖДА Д. Г. И. ЕГН: ********** да заплати държавна такса по чл.11, ал. 3 ЗЗДН в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ съгл. т.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай, че сумите не бъдат платени в срока за доброволно изпълнение, да бъде издаден изпълнителен лист за дължимите и неплатени държавни такси, както и за сумата 5 лв. за служебно издаване на изпълнителния лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Р. в седмодневен срок от днес, 01.04.2025г. След влизане в сила на СР, издадената Заповед за незабавна защита № 7/07.03.2025г., да се счита за обезсилена. Препис да се изпрати на органите на МВР за сведение.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________

2