Решение № 77 от 20.05.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Търговище, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200982 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Х. Г. от ********** чрез адв.Н. Л. от АК – Търговище против Наказателно постановление № 1993-2-26/23.10.2025 г. на ВПД Началник РУ – Търговище. Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник. Пледира и за присъждане на направените по дело разноски.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното: описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е следната : на 13.09.2025 г. около 19.00 ч. в ********** полицейски патрул спрял за проверка лек автомобил марка БМВ с рег.№ ********** в който като пътник се намирал жалбоподателят. По време на проверката жалбоподателят излязъл от автомобила и отишъл при полицейските служители, като започнал да се държи агресивно към тях и ги обиждал. Другите лица пътуващи в 1 автомобила също излезли от автомобила. Въпреки многократните устни разпореждания да преустанови агресивното си поведение и да се върне в автомобила, жалбоподателят отказал да изпълни разпорежданията, продължил с поведението си да нарушава обществения ред и нормите на поведение, като заплашително тръгнал към тях с мобилен телефон и предвид продължаващото му агресивно поведение бил задържан. За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР на същият бил съставен АУАН № 1993-26/13.09.2025 г.

В АУАН в графата за подпис на нарушител е записано „отказ“ и няма подпис дали е получен препис от акта. Има подпис на свидетел, но не е ясно от кого е положен този подпис - от свидетел по акта или от свидетел на отказа да бъде подписан АУАН. Въз основа на акта, Началникът на РУ - Търговище издал Наказателно постановление №1993-2-26/23.10.2023 г. с което за нарушение на чл.64, ал.4 и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя било наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Видно от приложената Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на МВР процесните АУАН и НП са съставени/издадени компетентните органи в кръга на техните правомощия.

След анализ на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка : От показанията на полицейските служители - св.М. М. и Т. Й. се установи, че поводът автомобила да бъде спрян бил, че полицейският патрул станал свидетел на това как автомобила поднесъл при завой, в резултат на което същият бил последван за да бъде спрян. След спирането жалбоподателят и другите намиращи се в автомобила пътници излезли от автомобила. Жалбоподателят отказал да изпълни устно полицейско разпореждане, а именно да се върне в автомобила, държал се вербално агресивно и им пречел да изпълнят служебните си задължения по проверка на водача на автомобила. В резултата на това жалбоподателя бил задържан за срок от 24 часа за което е издадена Заповед за задържане от 13.09.2025 г. По делото са представени медицински документи съгласно които жалбоподателя страна от бронхиална астма – атопична форма, средно-тежко персистиращо протичане, извънпристъпен стадий, алергичен ринит. Не се установи в конкретният случай това заболяване да е било причината жалбоподателят да не изпълни полицейското разпореждане, а и най-логичното в този случай би било жалбоподателят да се прибере в автомобила, ако е имал пристъп на задушаване (според показанията на неговите приятели). Показанията на полицейските служители косвено се потвърждават и от приложеният по делото видеозапис от камерата на полицейският автомобил с уточнението, че въпреки липсата на лицево-идентификационна експертиза може да се направи извод, че лицето проявяващо агресия към полицейските служители е именно 2 жалбоподателя. Факт е, че на записа са вижда лице от мъжки пол което приоритетно проявява словесна агресия към полицейските служители и в последствие това лице е задържано. По делото има доказателства, че при процесният инцидент само жалбоподателят е бил задържан.

Представеният от жалбоподателя видеозапис на флаш - памет не е годно доказателствено средство събрано по предвиденият в НПК ред, чиято автентичност и достоверност да е установена по категоричен начин, поради което този запис на следва да бъде обсъждан при анализ на доказателствата.

Съдът не даде вяра на показанията на св.В. и св.Г.. Същите са противоречиви. Св.Г. заяви, че не е чул полицейски разпореждания отправени към жалбоподателя. Според свидетеля В., обаче, полицейските служители разпоредили на всички присъстващи да влязат в автомобила, а не конкретно само на жалбоподателя. В. и Г. са приятели на жалбоподателя и като такива са заинтересовани от изхода на делото. По изложените съображения съдът не кредитира и твърденията на тези свидетели, че намерението на жалбоподателя е било само да обясни на полицейските служители, че се задушава поради заболяването си.

Съдът намира, че процесното административнонаказателно производство е изначално опорочено. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В процесният АУАН липсват имена и адрес на свидетел който да е удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта. Има положен подпис, но няма яснота дали това е свидетеля по АУАН или на друг свидетел. Няма данни нарушителят да е получил препис от АУАН. По този начин е нарушено правото на жалбоподателя да представи писмени възражения в предвиденият за това срок, включително и да се възползва от правото си да сключи споразумение с наказващият орган. Същественото нарушение на процедурата по съставяне на АУАН води до незаконосъобразност и на издаденото наказателно постановление.

Отделно от това - съгласно чл.257, ал.1 от ЗМВР за неизпълнение на разпореждане на орган на власт се предвижда наказание глоба от 100 до 500 лв. в случая е наложено наказание в максималният предвиден от закона размер. При това положение наказващият орган е бил длъжен да изложи обстойни и убедителни мотиви защо налага такъв размер на наказание. В оспореното наказателно постановление липсват мотиви за определяне размера на наказанието. Липсва съществен реквизит по смисъла на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Волята на наказващият орган не може да се предполага. Наказаното лице не може да се защити адекватно. Съдът също не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона.

3

По изложените съображения, съдът счита обжалваното НП за незаконосъобразно, издадено при допуснати от наказващия орган на съществени процесуални нарушения, поради което и следва да бъде отменено на посочените основания, без съдът да се произнася по съществото на спора.

По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН - в случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена изцяло. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНО, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, то ОДМВР – Търговище като първостепенен разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума. Не е налице прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, тъй като съгласно чл. 63д, ал.2 от ЗАНН тази разпоредба минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв, който препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съгласно действащата разпоредба на чл.18, ал.4 от цитираната Наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер и ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С оглед размера на наложената глоба в случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение кореспондиращо с посоченият размер в Наредбата и съответстващо на оказаната правна помощ и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1993-2-26/23.10.2025 г. издадено от ВПД Началник в РУ Търговище, с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на Г. Х. Г. с ЕГН ********** от **************** е наложено наказание “глоба” в размер на 500 лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Г. с ЕГН

********** от ****************, сумата в размер на 204.52 евро (равностойност на 400 лева), представляваща направени разноски в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Търговище, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200982 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Х. Г. от ********** чрез адв.Н. Л. от АК – Търговище против Наказателно постановление № 1993-2-26/23.10.2025 г. на ВПД Началник РУ – Търговище. Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник. Пледира и за присъждане на направените по дело разноски.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното: описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е следната : на 13.09.2025 г. около 19.00 ч. в ********** полицейски патрул спрял за проверка лек автомобил марка БМВ с рег.№ ********** в който като пътник се намирал жалбоподателят. По време на проверката жалбоподателят излязъл от автомобила и отишъл при полицейските служители, като започнал да се държи агресивно към тях и ги обиждал. Другите лица пътуващи в 1 автомобила също излезли от автомобила. Въпреки многократните устни разпореждания да преустанови агресивното си поведение и да се върне в автомобила, жалбоподателят отказал да изпълни разпорежданията, продължил с поведението си да нарушава обществения ред и нормите на поведение, като заплашително тръгнал към тях с мобилен телефон и предвид продължаващото му агресивно поведение бил задържан. За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР на същият бил съставен АУАН № 1993-26/13.09.2025 г.