Решение № 18918 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18918 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110144304 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р П. Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Сергеева Банкина, срещу П. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в размер на 271,10 евро (530,22 лв.), представляващо обезщетение за забава за периода от 06.02.2024 г. до 04.03.2025 г. върху неплатена главница в размер на 4000 лв., дължима по Договор за заем MicroCredit № ***, сключен на 21.12.2023 г. с "Микро Кредит" АД, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13044/2025 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че между "Микро Кредит" АД и ответника П. И. Д. бил сключен Договор за заем MicroCredit № *** г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 4000 лв. Сочи, че условията по договора се съдържат в отделни полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляр „Искане за кредит“ и „Договор за заем“, като общите условия, при които се отпуска кредитът, са неразделна част от искането за кредит и договора за кредит.

Поддържа, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата на кредита и се е задължил да я върне в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Излага, че кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит заедно с договорна лихва в размер на 778,80 лв., на 10 равни месечни вноски, всяка от които на стойност 477,88 лв., като първата погасителна вноска е с падеж 05.02.2024 г. Поради допусната забава в погашенията сочи, че ответникът дължи обезщетение за забава за периода от 06.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 04.03.2025 г. в размер на 530,22 лв. Сочи, че вземането по договора за кредит било прехвърлено на ищеца по силата на Приложение № 1 от 21.05.2024 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 30.03.2023 г. с "Микро Кредит" АД. Твърди, че въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил уведомление за извършената цесия. При тези твърдения подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 13044/2025 г. по описа на СРС, 157 състав, по което била издадена заповед за изпълнение, а длъжникът възразил в законоуставения срок само срещу претендираното обезщетение за забава. За това предявя настоящия иск за установяване на вземане в размер на 271,10 евро (530,22 лв.), представляващо обезщетение за забава за периода от 06.02.2024 г. до 04.03.2025 г. върху неплатена главница в размер на 4000 лв. Претендира и разноските по делото и тези в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. И. Д. е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който предявения иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорва се между кредитодателя "Микро Кредит" АД и ищцовото дружество да е сключен договор за цесия с предмет процесното вземане, както и, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне. Евентуално счита, че прехвърлянето на вземането е в нарушение на ЗПК, тъй като липсва съгласие на потребителя за прехвърлянето. Оспорва се ответникът да е усвоил сумата на кредита от 4000 лв. Прави възражение за нищожност на договора за кредит поради протИ.речието му с императивни разпоредби на ЗПК, тъй като не съдържа информация за лихвения процент, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, не е посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент. Излага също така, че не са конкретно и ясно посочени ГПР, методиката за изчисляването му и общата дължима сума. Евентуално сочи, че размерът на ГПР надвишава максималния предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези възражения счита, че не дължи обезщетение за забава, а при условията на евентуалност поради това, че кредиторът няма право на такава с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и поради това, че клаузата, с която е уговорено това задължение протИ.речи на добрите нрави. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 13044/2025 г. по описа на СРС, 157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за сумите 4 000,00 лв., представляваща главница по Договор за заем MicroCredit № ***, сключен на 21.12.2023 г. с "Микро Кредит" АД, ведно със законна лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 778,80 лв., представляваща договорна лихва за период от 05.02.2024 г. до 05.11.2024 г. и сумата 530,22 лв., представляваща мораторна лихва за период от 06.02.2024 г. до 04.03.2025 г. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срок, с което е оспорена дължимостта единствено за мораторната лихва, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск за установяване на вземането си обезщетение за забава в посочения размер.

По делото е представен Договор за заем MicroCredit № *** г., сключен между „МИКРО КЕДИТ“ АД и ответника за сумата 4000 лв., при фиксиран лихвен процент 2

40,47 %, ГПР 48,90 %, срок за връщане на сумата на 10 месечни погасителни вноски с размер на всяка една 477,08 лв. и обща сума за погасяване 4778,80 лв.

Към договора е изготвен погасителен план (л. 7 от делото), в който е отразен размера и падежа на всяка вноска, както и каква част от вноската е погасява и главница и каква част погасява лихва.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителски кредит (л. 8 от делото).

В кориците на приложеното заповедно производство са приложени Общи условия към договор за заем MICROCREDIT от дата 14.08.2023 г.

Видно от приложения по делото Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 30.03.2023 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ищеца и Приложение № 1 от 21.05.2024 г., кредитодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем, което прехвърляне е потвърдено от цедента.

Представено е пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията по кредити, както и уведомително писмо до ответника.

В приложеното заповедно производство е приложен Договор за допълнителна услуга „Комфорт“ към заем Microcredit № *** г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, съгласно който се предоставят следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по Банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно предоставяне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване и 6. Право за участие в специални промоции. По този договор е уговорено е месечно възнаграждение за срока на договора за кредит (10 месеца) по 303,84 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу която заповед в частта за дължимото обезщетение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Доводите на ответника за недопустимост на предявения иск, свързани с липсата на качеството кредитор на ищеца във връзка оспорения договор за цесия, са относими към основателността на предявения иск, а не с неговата допустимост, тъй като касаят материалната легитимация на ищеца, а не процесуалната.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между трето на спора лице - "Микро Кредит" АД и ответника е сключен Договор за заем MicroCredit № *** г., съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който на ответника е предоставена главница в сочения в исковата молба размер, а ответникът се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове, както и, че е изпаднал в забава за изпълнение на главното задължение. Следва да докаже също така кредиторовото си качество, а именно сключен между "Микро Кредит" АД и ищеца договор за цесия, въз основа на която е прехвърлено процесното вземане, както и уведомяване на ответника за цесията.

Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника въз основа на договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор "Микро Кредит" АД. Уведомлението за цесията, както и пълномощното, с което цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до длъжника са приложени като доказателства към исковата молба и същите са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му особен представител. При тези 3 обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземането срещу него е станало в хода да исковото производство, което следва да бъде съобразено от съда, като факт настъпил в хода на делото (в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.). Обстоятелството, че ответникът е представляван от особен представител не променя горния извод на съда, доколкото особеният представител има същите права като упълномощения представител с изключение на действията, за които се изисква изрично пълномощно, за които се изисква одобрение от съда (чл. 29, ал. 5). Именно това становище е застъпено в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I то, в което се приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в това число и уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита. Това разрешение е приложимо и в хипотезата на връчване на уведомление за цесията на особения представител – в този смисъл Решение №136/27.05.2026 г. по т. д. №2007/2025 г. на ВКС, I т. о.

В допълнение следва да се посочи, че е константна практиката на ВКС, че уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде от пълномощник на цедента, какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл - Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о.).

Неоснователно се явява възражението на ответника, че не е спазено изискването на чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, доколкото в т. 22 от Общите условия, които са подписани от ответника, заемателят е уведомен и дава изричното си съгласие за това, че „Микро Кредит“ АД може по всяко време да прехвърли както правата, така и задълженията си по договора за кредит на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласие от Заемополучателя.

Доказано бе и съществувалото договорно правоотношение между първоначалния кредитор "Микро Кредит" АД и ответника по силата договор за паричен заем в размер на 4000 лв., като по отношение на усвояването на сумата, съдът намира, че доколкото длъжникът – ответник не е оспорил дължимостта на главницата в пълен размер в рамките на заповедното производство и заповедта за изпълнение в тази част е влязла в сила, то този факт не може да бъде преразглеждан в настоящото производство, предмет на което е единствено обезщетението за забава.