Решение № 105 от 08.02.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Русе, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520202082 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ППК „Надежда - Ряхово”, депозирана против наказателно постановление № 18-001828/30.08.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на кооперацията жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, и издадено в нарушение е материалния закон и процедурата по установяване на административното нарушение, и налагане на административно наказание. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че инспекцията по труда не е компетентен орган да налага административни наказания за изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на служителите, предвид факта, че към момента на издаване на предписанието трудовото правоотношение със служителя е било прекратено. Излагат се доводи, че дори и да има нарушение, същото е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и неприлагането на чл. 28 ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Инвокират се доводи, че дори и да се приеме, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, то са налице трите предпоставки за 1 квалифициране на нарушението като „маловажно“ по смисъла на чл. 415в КТ и наказателното постановление да бъде изменено досежно правната квалификация и размера на наказанието, тъй като не са установени някакви конкретни вредни последици за работниците и служителите, настъпили в резултат на установеното от контролните органи нарушение и работодателят е предприел действия по изпълнение на предписанията, но срокът е бил прекалено кратък. Посочва се, че предвид влошената икономическа обстановка санкцията от 1500 лева се явява завишена. Моли се да бъде отменено наказателното постановление или да бъде изменено като бъде преквалифицирано нарушението като маловажно такова по чл. 415в КТ и да бъде наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лева.

В съдебно заседание кооперацията жалбоподател, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения председателят на кооперацията релевира доводи, че кооперацията е плащала авансово, доколкото е имала средства по трудовите възнаграждения, като причината за неплащането е голяма загуба в 2020г. Излагат се съображения, във връзка с предприети действия за кредит, който се е забавил.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази своя теза релевира доводи, че наказателното постановление е законосъобразно и в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения. Във връзка с доводите в жалбата, касаещи липсата на компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“ да осъществява контрол се посочва, че тава правомощие следва от разпоредбата на чл. 399 КТ. Заема се становище за неотносимост на възраженията, касаещи финансовите затруднения на кооперацията. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално 2 допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу кооперацията жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-001828 от 16.06.2021г., за това, че на 05.04.2021г., при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че кооперацията жалбоподател, в качеството й на работодател, не е изпълнила задължително предписание № 168, дадено с протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034429 от 19.01.2021г., на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това „Работодателят да изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на П. Г. П., на длъжност „животновъд механик на животинска техника“, като срокът за изпълнение на предписанието е бил до 04.02.2021г., като на впоследствие е бил удължен по искане на кооперацията жалбоподател до 25.02.2021г. Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 26.02.2021г.

Даденото предписание не е било оспорено по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН кооперацията не е депозирала възражение срещу съставеният АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на кооперацията жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да 3 налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти от обективната действителност, досежно състава на нарушението предмет на настоящото производство, а именно неизпълнението да даденото на кооперацията предписание.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не опровергаваха приетите за установени в АУАН фактически констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.

Тези приети за осъществили се факти от обективната действителност не се и оспорват от кооперацията жалбоподател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на кооперацията, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на кооперацията жалбоподател.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат 4 за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Неоснователни са релевираните с жалбата доводи, касаещи липсата на компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“ във връзка с изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно разпоредбата на чл. 399 КТ Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че кооперацията жалбоподател е осъществила състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Административнонаказателната отговорност на кооперацията е ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предписание.

По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата му и да е отменено с влязъл в сила акт, поради и което, предписанието подлежи на изпълнение на общо основание.

Именно неизпълнението на предписанието, осъществява състав на нарушение по чл. 415 КТ. За реализиране административнонаказателна отговорност на адресата на предписанието е необходимо да бъде установено, наличието на дадено предписание и че същото не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в настоящото производство се доказват по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и едновременно с това, неизпълнението на предписанието не се и оспорва от страна на кооперацията жалбоподател.

Задължителното предписание е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, с адресат кооперацията жалбоподател, в качеството й на работодател и същото е следвало да бъде изпълнено до 25.02.2021г., като към датата на съставяне на АУАН от доказателствата по делото не се установява, същото да е било изпълнено. Не са представени 5 доказателства, същото да е изпълнено и към датата на приключване на производството по обжалване на наказателното постановление.

Законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство, с оглед разпоредбата на чл. 405 КТ, доколкото по своята същност даденото предписание от страна на контролните органи, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК.

С оглед на това, доводите в жалбата, касаещи незаконосъобразност на даденото предписание и издаването му в нарушение на материалния закон, са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство.

В настоящото производство правнорелевантен е факта на неизпълнение на предписанието, като същото не следва да се подлага на преценка, касаеща неговата законосъобразност.

В този смисъл са Решение от 31.01.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 314 по описа на съда за 2019г., Решение от 01.03.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 435/2016г., Решение от 12.10.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 434/2016г., Решение от 12.10.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 436/2016г. и Решение от 24.03.2015 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 62 по описа на съда за 2015г.

Липсата на парични средства за изпълнение на едно парично задължение не освобождава длъжника от отговорност, което следва от разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, която е приложима в настоящия случай, предвид че отношенията между работник и работодател са на плоскостта на гражданското право и касаят изпълнение на задължения произтичащи от сключен между страните договор, поради и което изложените от страна на представляващия кооперацията в тази насока доводи, касаещи финансови затруднения на кооперацията не е обстоятелство, изключващо отговорност на кооперацията. Липсата на парични средства за изпълнение на едно задължение не е и от обстоятелствата, изключващи отговорността на дееца, съгласно разпоредбите на общата част на НК, приложими на основание чл. 11 ЗАНН.