Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 04.07.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 105/2024
Вид
Решение № 137
Подписан
04.07.2024
В сила
19.06.2024
Състав
Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. См., 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500105 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение №15/ 19.01.2024г по гр.д. № 141/2023гпо описа на районен съд –См. е прогласена по иск , предявен от С. Д. П. и П. Д.

А. против И. Д. И. , К. А. И. и А. Т. Ч. за нищожен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№565, том3, д.

№1624/1995г. на нотариус при РС-См., вписан в партидната книга на РС-См. вх.№1081, том68, стр.147, с който Д. Кр. М. е продал на И. Д. И. правото на строеж върху застроено и незастроено дворно място от 362 кв. метра представляващо УПИ **** - *** , в кв. ** по плана на село П. С., общ.См., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 41 кв. метра- на осн.чл.26 ал.1 т.2 от ЗЗД поради липса на съгласие.Със същото решение е признато за установено по отношение на С. Д. П. и П. Д. Д. че А. Д. Ч. не е собственик на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 41,00 кв.м., построена вУПИ **** - ***, кв.** с площ от 362 кв.м. по плана на с.Полк.С., общ.См.,ведно с правото на строеж върху описания недвижим имот.Със същото решение са осъдени И. Д. И. ,К.

А. И. и А. Т. Ч.да заплатят в полза на С. Д. П. и П. Д. А. разноски по водене на делото в размер на 650 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№841 /25.02.2024г от И. Д.

И. и Калинка А. И.,представлявани от адв. И. Хр. К., против решението на См.ски районен съд по гр.д. № 141/2023г ,което намират за неправилно и незаконосъобразно. Молят изцяло да бъде отменено и вместо него да бъде 1 постановено ново по същество на спора, с което въззивният съд да отхвърли изцяло предявените искове ,като неоснователни.Намира за неправилен крайният извод на първоинстанционния съд, че процесният договор за покупко-продажба, по силата на който доверителите му са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, е нищожен поради това, че към момента на изповядване на сделката с нотариален акт №565, томЗ, д.

№1624/1995г. на нотариус при районен съд -См. продавачът е бил починал, а само правоспособно и дееспособно физическо лице може да се разпорежда със свой имот. Намира за неправилен извода на съда, че доверителите му не са придобили собствеността върху този имот и по давност, каквото изявление същите изрично са направили като защитна теза.Счита ,че районен с ъ д не е обсъдил всички становища на страните и събраните по делото доказателства, като е игнорирал изцяло защитната теза на доверителите му, застъпена и в писмената защита, депозирана пред районния съд, по част от която счита ,че не е формирал мотиви в съдебния си акт. Моли въззивният съд да има предвид ,че ищците не са оспорили нито подписа на продавача в процесния нот.акт ,нито неговото съдържание,нито валидността на направените в него волеизявления на страните .Твърди ,че единствено възраженията се свеждали до оспорване на факта на сключване на сделката през призмата на положената в нотариалния акт дата на неговото съставяне , която била след датата на смъртта на продавача. Счита ,че при липсата на други оспорвания по съдържанието и валидността на нотариалния акт, липсата на разпределение на доказателствена тежест за установяване на други спорни факти и обстоятелства по повод съставянето на този нотариален акт, и най-вече липсата на твърдения, че нот.акт не носи подписа на наследодателя на ищците, защитните тези на ответниците счита ,че са насочени само към доказване/оспорване достоверността на датата на нотариалния акт.

От приетата по делото СТЕ счита , че се установява , че посочената дата на съставяне на нотариалния акт - 10.10.1995г., е била подправена.

Твърди ,че се у становява , че положената преди нея дата - 29.09.1994г., е положена с ръкописен текст върху вече напечатания такъв на цялата останала част от нотариалния акт, като липсва друг, печатен текст, съдържащ дата на съставяне на акта. При това положение, счита ,че не може с категоричност да се твърди, че процесния нот. акт е съставен дори и на първоначално изписаната дата - 29.09.1994г., тъй като и тя е допълнително изписана в текста на нотариалния акт. Счита ,че за да е категорично сигурно, че тази дата е действителната дата на съставяне на акта, тя също би следвало да бъде изписана с печатни букви и цифри, както е сторено с цялото останало съдържание на акта.Счита ,че процесния нот. акт не съдържа достоверна дата,тъй като съдържа две дати, които взаимно се изключват , като и двете дати са очевидно допълнително дописвани в текста на акта. Счита ,че презумпцията за достоверност на датата на нотариалния акт е надлежно оборена и последният следва да се счита за документ без достоверна дата. В този случай намира ,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.

181 ГПК, според която документите имат достоверна дата най-късно от датата на смъртта на лицето, което ги е подписало. Намира ,че този принцип е 2 напълно приложим в настоящия случай, тъй като макар и да е официален документ по дефиницията на закона, конкретният нотариален акт няма достоверна дата като такъв, което налага определянето на достоверната му дата по други правила и принципи,отнасящи се до достоверната дата на частните писмени документи.Счита ,че в частта, в която страните по нотариалния акт са изразили насрещната си воля за прехвърляне правото на собственост върху процесния недвижим имот, нотариалният акт има характер именно на частен писмен документ, тъй като тези волеизявления на страните имат частноправен характер и са скрепени с подписите на страните.Поради това намира за напълно неоснователен доводът на първоинстанционния съд, че „ в случая липсва волеизявление от страна на прехвърлителя, тъй като същият към момента на изповядване на сделката с нотариален акт е престанал да съществува като правен субект поради настъпила физическа смърт. “ Счита ,че обстоятелството дали е налице или не е налице волеизявление о т страна на прехвърлителя, изобщо не е изследвано от съда.Подписът на продавача по сделката не е оспорен При липсата на оспорване на подписа на прехвърлителя и при липсата на доказателства, че този подпис не е положен от него, счита,че напълно неоснователен и необоснован е извод а на съда, че прехвърлителят не бил направил волеизявление за прехвърляне на собствеността. Счита ,че за да се твърди ,че липсва волеизявление, следва да се докаже или че такова липсва изобщо, или че направеното такова не изхожда от конкретното лице. В настоящия случай счита ,че е налице волеизявление и то с материализиран в нотариален акт - подпис, положен на място, предназначено за полагане на подпис от продавача по сделката. Счита ,че дори и да се приеме, че нотариалният акт страда от някакви пороци, същият е валидно правно основание за установяване на фактическа власт и за намерение за своене на имота, негов предмет, от страна на доверителите ми.

Такава фактическа власт счита ,че е установена веднага след смъртта на продавача, и тя е удостоверена от показанията на свидетеля М., който удостоверява , че е доставял строителни материали на доверителя му И. И., за извършване на ремонт на придобитата от него сграда, и е изнасял от имота отпадъци, почистени оттам отново от доверителя му И. И. - купувач по нотариалния акт. Счита ,че очевидно доверителите му са били във владение на имота и към датата, на която са го продали на другата ответница, иначе е нямало как да й осигурят достъп до него, за да го огледа тя преди покупката и да установи впоследствие тя фактическа власт върху него, след като го е закупила. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че нито един от останалите свидетели не установи друго лице да е осъществявало каквато и да било фактическа власт върху имота, с което да са отблъснали тази на доверителите му, или пък такова трето лице да е заявявало пред доверителите му собственически намерения в периода от датата на смъртта на Димитър М. до 2005г., когато доверителите м у са прехвърлили правото на собственост на ответницата Ч.. Счита ,че с оглед на това, давностното владение, упражнявано от тях в периода, докато са били собственици на имота по силата на нотариалния акт, до неговата продажба през 2005г., не е надлежно оспорено или оборено и е произвело предвидените в закона правни 3 последици.Счита, че в тяхна полза е изтекла дори и 10-годишната придобивна давност, макар че за тях, в качеството им на добросъвестни приобретатели по възмездна сделка, оформена в нотариален акт, е приложима дори и кратката придобивна давност - 5-годишната. Твърди ,че н е са предявявани и искове за защита правото на собственост от страна на ищците или трети лица против тази ответница, които да прекъсват придобивната давност, течаща в нейна полза след покупката, извършена от нея през 2005г., поради което правото и на собственост счита ,че е валидно придобито и противопоставимо на всяко трето лице.

Счита ,че при така създалата се фактическа обстановка, ищците е следвало да докажат не ,че самите те са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да го своят, а че са предприели действия, с които да отблъснат владелческите намерения на ответниците. Като се има предвид, че е налице сделка за продажба на имота, сключена от техния наследодател,твърди ,че ищците е следвало да докажат, че са прекъснали давността, която тече в полза на ответниците, което се прави само чрез предявяване на иск за защита на правото на собственост. Поради това намира , ч е всички свидетелски показания на разпитаните свидетели, доведени от ищците, с които те са целели да установят упражнявана от тях фактическа власт върху имота, са напълно неотносими към правния спор, тъй като счита ,че не подкрепят исковата претенция и не съответстват на основанието на предявения иск за собственост.Поради това моли изцяло да бъде отменено обжалваното решение и въззивният съд постанови друго , с което да отхвърли всички предявени искове като неоснователни.Претендира разноските ,направени пред двете съдебни инстанции.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№951/08.02.2024г. от А. Т. Ч. чрез адв.Н М. против решение № 15/19.01.2024г. на районен съд гр. См., постановено по гр. д.

№

141/2023г.,което намира за необосновано,незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуални правила.Моли въззивният съд изцяло да го отмени и вместо него постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, респ. обезсили решението на районния съд като недопустимо, предявено по недопустими искове.Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Счита, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като с диспозитива на решението си уважава иск по чл.26,ал.1,т 2 ЗЗД,като сочи ,че т.2 в ал.1 не съществува/, същевременно в мотивите на решението на стр.

11,абзац трети отгоре надолу приема, че ищците са предявили иск по чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД за провъзгласяване за нищожен договор за продажба от 10.10.1995г. поради липса на съгласие, а в изготвения на основание чл.чл.146,ал.1, т.2 ГПК доклад по делото е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл.26,ал.1, пр.1 от ЗЗД .Счита ,че правилна е правната квалификация на иска почл.26,ал.1пр.1 от ЗЗД , дадена в проекта за доклад по делото с Определение №551/10 08.2023по чл.26,ал.1, , тъй като в първоначалната искова молба, по която е образувано гр.д. № 141/2023г., молбата -уточнение към нея и исковата молба, по която е образувано 4 съединеното гр.д. № 227/2023г. никъде не се сочи, че у Д. М. е липсвало съгласие за изповядване на сделката по покупко-продажба с ответника И. И..

В първоначалната искова молба се сочи, че се касае за измама и че нотариалният акт е нищожен, тъй като към момента на сделката продавачът е бил починал, като е налице договор, нищожен поради противоречието му със закона/стр.2 и 3, от исковата молба/,като и в петитума на исковата молба моли за провъзгласяване на договора за нищожен поради противоречието му със закона , в молбата уточнение се сочи, че сделката била извършена от неправоспособно лице и договорът за покупко-продажба не бил породил вещно -транслативен правен ефект .В исковата молба, насочена само срещу А. Ч. , по която първоначално е било образувано гр.д. № 227/2023г. на стр.2 отново се сочи,че договора за покупко -продажба № 565/1995г. е нищожен, тъй като към момента на сделката продавачът е бил починал, т.е договорът е нищожен поради противоречието му със закона. В първото по делото с.з. районният съд е определил, че докладва делото съобразно връчения на страните проект за доклад с Определение № 551/10.08 2023г., като изцяло поддържа същия и го обявява за окончателен. При посоченото, уважавайки иск с правно основание чл.26,ал.1, т.2/каквато не съществува/ ЗЗД поради липса насъгласие, какъвто не е предявен ,счита ,че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.Сочи в този смисъл съдебна практика .