Заповед за изпълнение № 131 от 30.04.2026, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІV състав в проведеното на 30.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 453 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Владислав Емирски, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Б. ЕГН: **********, настоящ адрес ***, да заплати на кредитора С. К.

ООД ЕИК: 202531869, настоящ адрес **********, сумата: 306,78 EUR (триста и шест евро и 78 цента), представляваща главница по Договор за паричен заем ****между Б., ЕГН:

**********, и „С. К.“ ООД, ЕИК: 202531869, ведно със законната лихва за период от ***г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 28,48 EUR (двадесет и осем евро и 48 цента), държавна такса в размер на: 6,19 EUR (шест евро и 19 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: ****

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр С. К.

ООД IBAN: *****, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *****

РАЗПОРЕЖДА:

Заявлението в частта относно претендираната неплатена дължима неустойка в размер на 88,78 евро (173,64 лева) по чл. 7, ал. 5 за непредставяне на обезпечение по чл. 6 от Договор за паричен заем**** между Б., ЕГН ********** и „С. К.“ООД, ЕИК 202531869 за сума в размер на 600 лева, договорна лихва в размер на 20,63 евро за периода от ***** законна лихва в размер на 45,64 евро за периода от *****, както и неустойка за извънсъдебно събиране на вземането съгласно Тарифа за таксите и разходите събирани от „С. кеш“ ООД в размер на 76,69 евро, по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:

В представения по делото договор за кредит в чл. 6, ал. 1 е посочено, че в шестдневен срок от сключване на договора заемателят следва предостави на заемодателя обезпечение по начин и ред посочен в разпоредбата, а именно поръчител или поръчители, които следва да отговарят на посочените предпоставки. При не изпълнение на задължението за представяне на посоченото обезпечение при посочените условия, на които да отговаря и в срока 1 длъжникът дължи неустойка в размер на 173,64 лева (88,78 евро) съгласно чл. 7, ал. 5 от договора, която в случая се претендира в размер на 88,78 евро.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която в ущърб на потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за добросъвестност и справедливост.

Преценката за неравноправност се извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.

На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. В случая преди сключването на договора за заем, заемодателят оценява кредитоспособността на заемателя въз основа на достатъчна информация за оценка на кредитоспособността на заемателя, прави и съответните справки в посочените институции и органи по отношение на длъжника. Това показва, че заемодателят следва да прави задълбочен анализ на имущественото състояние на заемодателя преди отпускане на кредита.

Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на главницата по договора сочат на единствената цел, противоречаща на добрите нрави – задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение да влезне в сила клаузата за неустойка.

Уговореното по посочения по-горе начин неустойка за осигуряване на обезпечение на договора за кредит е в размер на 28,94 % от този на размера на задълженията за главница по договора за заем (600 лева).

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка. Срокът за предоставяне на обезпечение, с посочване на кумулативни изисквания за същото, и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост.

Отделно от това разпоредбата противоречи на чл. 16, ал. 1 от ЗЗП, съгласно, която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на 2 потребителите. Това показва, че кредиторът е направил реална преценка и оценка на възможността на кредитополучателя да върне заемната сума и едва след това е пристъпил към подписване на договора. Срокът за предоставяне на обезпечение посочено в договора след неговото сключване и санкцията за нейното неизпълнение не целят реалното му обезпечение, а представляват скрита неустойка, която излиза извън присъщите й гаранционно-обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция.

Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора.

Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.

В този смисъл са и задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал.

1, пр. 2 ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от неосигуряване на обезпечение върху потребителя кредиторът си осигурява приход по договора над определения годишен процент на разходите в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин кредиторът постига незаконен резултат – неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което представлява заобикаляне на закона, следователно клаузата за неустойка е нищожна и на това основание.

Заявлението в частта относно 76,69 евро неустойка за извънсъдебно събиране на вземането съгласно Тарифа за таксите и разходите събирани от „С. кеш“ ООД следва да бъде отхвърлено, тъй като не става ясно как и на какво основание е формирана сумата.

Отделно от това, претендираната такса, дължима съгласно Тарифа за таксите и разходите събирани от „С. кеш“ ООД, не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Не се касае за такси, срещу които да се дължи някакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи. Истинската цел на клаузата е сумата да служи за обезщетение за вреди от забавата, противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и преследва забранена от закона цел, поради което клаузата е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 на СЕС, според което е възприето: "Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на 3 съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. ". Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на претендираните неустойки от ГПР представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането им не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за претендираните неустойки на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК.