Решение № 5379 от 26.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53119/2023
- Вид
- Решение № 5379
- Подписан
- 26.03.2024
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5379 гр. С, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: М.Г.К. при участието на секретаря М.АТ.ДР. като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110153119 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищеца Т. С ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С, район К, ул.Я № ***, срещу двама ответника С. И. С., ЕГН **********, и Е. И. С., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес гр.С, ул.Г.С.Р № 82, ет.1, ап.2, чрез съдебен адресат адв. В. В.М., като моли съдът да се произнесе с решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължи СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 2424,42 лева/лв./, от които сумата от 2069,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2019г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва от 30.1.2023г. до изплащане на вземането, и сумата 302,99 лв. представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период 15.9.2020г.17.1.2023г., и сумата от 43,94 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 1.12.2019г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва от 30.1.2023г. до изплащане на вземането, и сумата 7,50 лв. представляваща мораторна лихва за ДР за период 30.1.2020г.-17.1.2023г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, Ж.К.О-1, БЛ.***, ВХ.Е, ЕТ.1, АП.****, с аб.№ ******, и синсталация ******, като сумите се разделят както следва между двамата ответника:
1/ За С. И. С. - за 1/2 от общо дължима сума 2424,42лв. - обща сума от 1212,21 лева/лв./, от които сумата цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1035,00 лв., ведно със законна лихва за периода от 30.1.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 17.01.2023 г. в размер на 151,50 лв., и цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 21,97 лв., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР за периода от 31.01.2020г. до 17.01.2023 г. в размер на 3,75 лв.;
2/ За Е. И. С. - за 1/2 от общо дължима сума 2424,42лв. - обща сума от 1212,21 лева/лв./, от които сумата цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1035,00 лв., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 17.01.2023 г. в размер 1 на 151,50 лв., и цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 21,97 лв., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР за периода от 31.01.2020г. до 17.01.2023 г. в размер на 3,75 лв. , за които суми е издадена заповед за изпълнение/ЗИ/№ 4189/07.02.2023г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 4805/2023г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че двамата ответника в качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот и клиенти на ТЕ и ДР са използвали топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адреса посочен погоре. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че ответника не е изпълнила насрещното си задължение, като не са заплатила стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди се, че ответника е изпаднал в забава, затова дължи лихвите начислени след изпадането в забава.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
ДВАМАТА ОТВЕТНИКА са подали отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез упълномощен адвокат, в който се оспорва, че двамата ответника не дължат сумите, защото са се отказали от наследството на майка си - М.Д.М., ЕГН **********. Отказът от наследство на С. С. е вписан в специалната книга на СРС под № 1258/24.8.2018г., във връзка с проведеното производство по ГД№ 56098/2018г. на 158 с-в на СРС, а отказът от наследство на Е. С. е вписан в особената книга на СРС под № 1264/28.8.2018г., във връзка с проведеното производство по гр.д, № 56087/2018г. на 37 с-в на СРС.
Оспорват като погасени по давност, исковите претенции за главници в общ размер от 834,32 лева за период 1.5.2019г. - 31.12.2019г., както и за сумата представляваща мораторна лихва в/у тази главница за периода 15.9.2020г. - 17.1.2023г. възлизаща на 198,73 лева. Общо погасените по давност главници и лихви са в размер на 1033,05 лева, за период 1.5.2019г. 31.12.2019г.
Оспорват се лихвите, че също не са дължими, като погасени по давност и поради това, че са начислени без основание, защото няма изпадане в забава на двамата ответника.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло, като се присъдят сторените разноски в двете части на производството – искова и заповедна част.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа ИМ, като моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание двамата ответника, чрез упълномощения си адвокат, поддържат отговора и моли да се даде ход на делото и се отхвърлят исковете.
В открито съдебно заседание трето лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК 130036512, редовно призован, не се представлява от адвокат или юр.консулт.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателстваЗаявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по което е било образувано ЧГД№ 4805/2023г. на СРС /л.9-13/; Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/л.14/; Удостоверние за наследници № ВК08-939/19.04.2021г.изд.от СО-район Триадица за М.Д.М., ЕГН **********/починала на 13.8.2018г./, като е видно, че двамата ответника са нейни синове/л.15/; Заявлениедекларация за откриване на партида при ищеца от М.Д.М. от 4.11.2015г./л.16-17/;
2
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 25, том II, рег.№ 5692, дело 198/2015г. на софийски нотариус по силата, на който М.Д.М. е придобила собствеността върху процесния апартамент ****/л.18-19/; Молба за вписване на възбрана върху недвижим имот от 4.2.2019г./л.20/; Писмо-покана за смяна на титуляр по партида и служебно вписване от 10.12.2019г. с обратна разписка за връчване/л.21-22/; Договор от 5.11.2001г. сключен между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия/л.23-24/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост от 7.10.2001г. за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици/л.25-26/; Съобщение към фактура от 31.7.2020г./л.27-28/; Съобщение към фактура от 31.7.2021г./л.29-30/; Съобщение към фактура от 31.7.2022г./л.31-32/; Извлечение от сметки за процесния период за аб.№ ******/л.33/; Договор при ОУ сключен между „Т. С“ ЕАД и „Техем сървисис” ЕООД от 3.6.2020г./л.34-41/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С" ЕАД на потребители в гр. С публикувани на 11.7.2016г./л.42/; Пълномощно за ищеца/л.43, л.85, л.87/; съдебно удостоверение за отказ от наследство на двамата ответника от наследството на майка им М.Д.М. от 24.8.2018г. и от 28.8.2018г./л.70-71/; ДПЗС от 19.1.2024г. с пълномощно за двамата ответника/л.73-74/.
По делото е приета молба с вх.№ 63940/27.2.2024г./л.90-97/ от третото лице-помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, с приложени доказателства за абонатен № ******, от която е видно, че клиент за този абонатен номер за процесен период е бил С. Ив.С. и са извършени корекции за процесния период /т.е. са издадени изравнителни сметки/.
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД№ 4805/2023г. по опис на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по чл.414 ГПК в предхождащото заповедно производство по чл.410 ГПК по ЧГД № 4805/2023 г. по описа на СРС, 163-и състав.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване - 1/ по иска за главницата – че между страните съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и нейната стойност, доставката на услугата ДР и нейната цена и 2/ по иска за обезщетение за забавено плащане на главницата – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава, и момента на изпадане в забава на двамата ответника, т.е. ищеца следва да докаже исковете си по основание, размер и изискуемост. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните задължения, за което ответникът не излага твърдения и не анагажира доказателства.
Между страните не се спори, а и съгласно приетите по делото доказателства се установява, че ищеца служебно е записал процесната партида за процесния имот на отв. С.
Ив.С. след смъртта на майка му М.Д.М., ЕГН **********/починала на 13.8.2018г./.
Не е спорно между страните, че процесния ап.**** е закупен от М.Д.М. през 2015г. и след това по нейна молба е открита партидата при ищеца на нейно име. Няма спор, че М.Д.М. е починала през 2018г.
Ответниците са представили с ОИМ доказателства, че по предходни дела заведени срещу тях, са направили отказ от наследството оставено след смъртта на майка има М.Д.М., които са вписани в специалната книга при СРС на дати 24.8.2018г. и 28.8.2018г. Отказите от наследството са вписани на дати предхождащи подаването на заявлението по чл.410 ГПК в 3 съда по ЧГД№ ЧГД№ 4805/2023г. по опис на СРС на 30.1.2023г.
С оглед изложеното се явява недоказано твърдението на ищеца, че двамата ответници са в облигационни отношения за процесния обект за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период, тъй като се установява, че двамата ответника са се отказали от наследяването на процесния обект от тяхната майка.
Начислените суми се явяват неоснователни, с оглед което исковите претенции за главници и лихви следва да бъдат отхвърлени като недоказани изцяло.
Следва да се допълни само, че двамата ответника са могли да подадат отказите от наследство още с възраженията по чл.414 ГПК, което не е сторено, като вероятно не би се стигнало до подаване на ИМ, което е вид неправомерно тяхно поведение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има единствено ответник на основание чл.78, ал.3 ГПК. Всеки от двамата ответника е сторил разноски в размер на 450 лв. в исковото производство за платен адвокатски хонорар. Ищецът е направил възражение за прекомерност, а също така е посочил, че не трябва да се присъждат разноски за заповедно производство. Съдът като взе предвид, че ответниците не са с противоречиви интереси в производството и се защитават от един и същи адвокат, и като взе предвид, че няма никакви възражения изписани в бланките по чл.414 ГПК, то достига до извод, че адв.хонорар за заповедно производство не следва да се присъжда. По отношение на исковото производство и изписването на един общ ОИМ от адвоката на двамата ответника съдът счита, че следва да се присъди адв.хонорар в минимален размер, без съдът да е обвързан от минималните размери по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Решение от 25.1.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС. Затова съдът достига до извод, че за съставяне на ОИМ и явяване в о.с.з. на адв.на ответниците следва да се присъди общ хонорар от 400лв., като ищеца следва да го заплати наполовина в полза на всеки от двамата ответника, или това са по 200лв. Съдът взема предвид възражението на ищеца и искането за намаляване на адв.хонорар, а също така при определянето на размера взема предвид и факта, че ответниците са допринесли с поведението си за продължаване на производството с подаване на ИМ, каквото поведение е в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на права съгласно ГПК.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64968355-ab96-4bb1-bf41-1ab00bedad6c