Решение № 14282 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14282 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110125535 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Т. С. К., подадена чрез адв. П. срещу Л. Г. Г.

– К., А. С. К., Ф. С. К., И. С. П.- М.а и А. Л. М..

Първоначално е образувано гр.д. № 4041/2023 г. по описа на РС- Перник по предявени субективно и обективно съединените искове за прогласяване нищожност на договор за дарение и иск за делба на съсобствени имоти oт Т. С. К. срещу Л. Г. Г. – К., А. С.

К., Ф. С. К.. С определение от 16.11.2023 г. производството по делото е разделено и по исковете за недействителност на договора за продажба и разкриване на симулацията е образувано гр.д. №5396/2023 г. по описа на РС-Перник, което е прекратено с определение от 21.11.2023 г. и производството е изпратено по подсъдност в Софийски районен съд.

Образувано е гр.д. № 71300/2023 г. по описа на СРС, 32 с-в, в което производство като страни са конституирани и И. С. П.- М.а и А. Л. М.. На основание чл. 103, т. 4 ГПК производството по делото е прекратено по подсъдност и делото е изпратено на Софийски градски съд.

Образувано е гр.д. № 9449/2024 г. по описа на Софийски градски съд, I-12 с-в. След частично оттегляне на предявените искове на основание чл. 232 ГПК, с определение от 04.04.2025 г. производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС на основание чл. 119, ал. 1 във вр. чл. 118, ал. 2 вр. чл. 103 ГПК.

Образувано е настоящото гр.д. № 25535/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в. След последователното уточняване на исковата молба с молби, подадени по гр.д. № 71300/2023 г.

1 по описа на СРС, 32 с-в и уточнителни молби, подадени по гр.д. № 9449/2024 г. по описа на СГС, ГО. I-12 с-в, предмет на делото са предявени в условията на обективно и пасивно субективно съединяване установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 35, том I , рег. № 1344, дело № 26 от 2017 г., с който И. С. П.- М.а и А. Л. М. даряват на Л. Г. Г. – К. ателие № 9, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************** по КККР на *********************************, заедно с 5, 843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 15, находящо се в сутерена на жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *************, ведно с 0, 088 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, е недействителен поради наличието на относителна симулация, както и за разкриване на прикритата сделка, а именно договор за покупко-продажба по отношение на 1/8 ид.ч. от процесния имот.

Ищецът твърди, че с ответниците Л. Г. Г. – К., А. С. К., Ф. С. К. са наследници на С.

В. К.. Посочва, че през 2017 г. наследодателят им заедно с неговата съпруга – Л. Г. Г. – К. купили ателие, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************, находящ се в **********************************. Излага, че така сключената сделка била обективирана в Нотариален акт No 35, том I, рег. No 1344, дело № 26 от 2017г. като дарение. Поддържа, че договорът за дарение е нищожен поради симулация и прикрива извършена покупко-продажба между страните. Сочи, че източник на доходите на семейството била изцяло дейността като художник на общия наследодател С. В. К., липсвали каквито и да било мотиви дарителите да даряват процесното ателие, поради което и прави извода, че то е закупено. Счита, че след като се установи действителният предмет на прехвърлителната сделка, ще се установи, че имотът е част от наследствената маса на наследодателя му С. В. К.. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Л. Г. Г. – К., А. С. К., Ф. С. К. са депозирали отговор на исковата молба – л. 22 и сл., гр.д. 5396/2023 г., по описа на РС- Перник, чрез редовно упълномощения си процесуален представител адв. А., в които излагат становище за неоснователност на предявените искове. Релевират възражение, че сключеният договор за дарение е деиствителен и волята на съдоговарящите е била да надарят ответницата Л. Г. Г. – К. поради изключително близки отношения. Молят за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. С. П.- М.а и А. Л. М. са депозирали отговор на исковата молба, с които оспорват предявения иск. Релевират възражение, че деиствителната воля на страните била правото на собственост върху процесния недвижим имот да се прехвърли безвъзмездно на Л. Г. Г. – К. поради изключително близки отношения.

Твърди, че първоначално продавачите възнамерявали да дарят имота на Ф. С. К., но с оглед неговото заминаване в *** през април 2016 г. решили същият да бъде дарен на неговата маика. Молят за отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуални представители поддържат претенциите и възраженията си.

2

Постъпила е писмена защита от Т. С. К., подадена чрез адв. П..

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници /л. 30, гр.д. № 5396, РС-Перник/ С. В. К. е починал на 23.11.2021 г. и е оставил като свои законни наследници съпругата си Л. Г. Г. – К. и низходящите си Т. С. К. – син, А. С. К. – дъщеря и Ф. С. К. – син.

На 21.03.2017 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 35, том I, рег. № 1344, дело № 26/2017 г., съставен от нотариус Л. С., по силата на който И. С. П. - М.а и А. Л. М. в качеството им на дарители са дарили на Л. Г. Г. – К. ателие № 9, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************** по КККР на *********************************, заедно с 5, 843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 15, находящо се в сутерена на жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *************, ведно с 0, 088 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. С. С. - Г. – приятелка на Л. Г. Г. – К. и И. К. Д. – съдружник на А. Л. М.. Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, непосредствени и ги кредитира с доверие по реда на чл. 172 ГПК. Не се установиха никакви данни за евентуална заинтересованост на свидетелите, същите дават сведения за обстоятелства, които са възприели лично и свои непосредствени впечатления, поради което ги счита за достоверни.

Свидетелката Г. споделя, че познава ответните страни по делото още от студентските си години през 1978 г. Сочи, че покрай Л. познава братовчед й А.. Разказва, че през годините е поддържала много близки отношения с Л. и семейството й, а покрай нея и с А..

Празнували са заедно, събирали са се семейно. Общото й впечатление било, че Л. и А. са роднини, които много са се поддържали. Знае, че А. е държал да направи дарение на сина на Л. Ф.. Спомня си за случая, защото въпросният имот, който А. искал да дари бил таванско помещение и синът на свидетелката, който е архитект, съдействал за смяната на предназначението на имота. Спомня си, че от 2013 г. Ф. живеел в таванското помещение, процедурата по смяна на предназначението обаче се забавила по административни причини и точно през 2016 г., когато е трябвало да се прехвърли имота с дарение Ф. получил зелена карта и заминал за *******, затова имотът бил дарен на майка му. А. М. имал строителна фирма, която построила блока, в който се намирал имотът, в тази фирма работила и Л..

Синът на свидетелката работил само инцидентно с фирмата на М., спомня си, че може би само още веднъж му възложили някаква поръчка. Свидетелката е познавала починалия съпруг на Л.. Не знае между М. и Л. да се разменяли някакви парични средства.

От показанията на свидетеля Д. се,че двамата с А. М. били съдружници в няколко фирми, те построили сградата на у*****************. Л. К. работила при тях и отговаряла за продажбата на апартаментите в построените сгради. Знае, че А. искал да дари на Ф. – 3 сина на Л., ателие в сградата на у*****************, лично А. му е споделил. Спомня си, че Ф. живеел в ателието и А. решил да му го дари, но после Ф. заминал за *******. Самото ателие си е било собственост на А., а не на общите им дружества. Знае, че А. и Л. са братовчеди, а отношенията им били изключително близки. Семействата на свидетеля и ответните страните били семейни приятели и били в една компания, включително и със съпруга на Л. – С., който починал. През всичките години Л. е работила при тях и отношенията им никога не били конфликтни. Знае, че А. и И. нямат деца, а отношението на А. към децата на Л. било много топло, А. и Ф. често идвали в офиса. Не знае С. К. да е имал каквото и да било отношение към сделката за дарение на ателието, никога не се е говорило.

Не знае А. да е дарявал други имоти. Знае, че разпитаната свидетелка е архитект и се е случвало тя и сина й да дават консултации на фирмата при специфични въпроси за продажби на апартаменти, но не са имали трайни търговски отношения. Знае, че Л. и свидетелката са приятелки.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт No 35, том I , рег. No 1344, дело No 26 от 2017 г., поради относителна симулация и за разкриване на прикритата сделка, а именно договор за покупко-продажба по отношение на 1/8 ид.ч. от процесния имот.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяването при в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между И. С. П.- М.а и А. Л. М. в качеството им на дарители и Л. Г. Г. – К. в качеството й на надарена, е сключен договор за дарение на процесния недвижим имот, че облигационното отношение по дарение на ателието е привидно, доколкото настъпилите правни последици са симулативни и имат за цел да прикрият договор за покупко-продажба на въпросното ателие, както и че действителната сделка за прехвърляне собствеността на процесния имот била покупкопродажба.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че с Нотариален акт No 35, том I, рег. No 1344, дело № 26 от 2017г. е сключен договор за дарение между И. С. П.- М.а и А. Л. М. в качеството им на дарители и Л. Г. Г. – К. в качеството й на надарена, по отношение на ателие № 9, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************** по КККР на *********************************, заедно с 5, 843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 15, находящо се в сутерена на жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *************, ведно с 0,088 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, 4 както и сделките, сключени при относителна симулация – когато с явната сделка се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. Целта е да се създаде привидност пред третите лица /не и между страните/ за това какви са действителните отношения между страните. Ако волята на страните е въобще да не са обвързани от последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното съдържание, тогава е налице абсолютна симулация, а когато волята на страните е да си дължат нещо различно от посоченото в договора, е налице относителна симулация. При относителната симулация има две съглашения - явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такова, което урежда действителните отношения.