Присъда № 203 от 13.10.2022, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 203, постановена на 13.10.2022г. по н.а.х.д. № 2559 по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Частният тъжител СЛ. Т. К. е повдигнала обвинение с тъжба срещу Н. В. К. за това, че в периода от 31.12.2020г. до 20.06.2021г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление умишлено не е изпълнила Решение № 446/10.02.2016г. по гр.д. № 8387/2015г. по описа на РС – Варна относно личните контакти на бащата СЛ. Т. К. с детето Т. С. К., установени в режима, обективиран в съдебното решение, тъй като се е намирала заедно с детето на територията на Руската федерация – престъпление по чл. 182, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 НК.

В съдебно заседание частният тъжител чрез своя процесуален представител, поддържа депозираната тъжба като посочва, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се е доказала основателността на подадената от тъжителя тъжба, като подс. К. съвсем умишлено на 27 пъти не е изпълнила и по този начин е осуетила изпълнението на процесното съдебно решение, като това представлявало особено тежък случай с оглед постигането на изключително вредни последици за отношенията между детето Т. и бащата С.К.. Претендира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като на тъжителя бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Частният тъжител лично поддържа пред съда възведеното обвинение, като посочва, че подсъдимата не спазва решенията на българския съд, а към момента вече и тези на съда на Руската федерация.

Подс. Н. В. К., редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. С., който моли съда да признае подзащитната й за невиновна по възведеното спрямо нея обвинение. Акцентира на обстоятелството, че историята между частния тъжител и подсъдимата е дългогодишна, като настоящото е едното от многото развили се и предстоящи развитие дела. Посочва, че подзащитната й е била жертва на насилие, настанявана в Кризисен център, с издадени срещу тъжителя заповеди за незабавна защита, като същата е чужда гражданка, без работа и доходи на територията на Република България, като достъпа до сметката, по която тъжителят превеждал суми за издръжка на детето Т. бил свързан с разрешение на Районния съд. Именно това мотивирало подсъдимата да напусне страната и да замине за родината си – Руската федерация, с разрешение на съда, като за посоченото уведомила чрез имейл частния тъжител, поради което същият е бил уведомен за практическата невъзможност за изпълнение на постановения режим на лични отношения. Излага, че подсъдимата е правила и прави опити за осъществяване на контакти по всякакъв начин посредством интернет приложения, но тъжителят често отказвал дори да си вдигне телефона, като основната му цел била не да общува с детето, а да не престава да тормози неговата майка. Твърди, че тъжителят е пребивавал достатъчно дълго време на територията на Руската федерация и въпреки това в уречените дни за осъществяване на режима, не е проявявал активност в тази посока. Поради изложените съображения пледира за постановяване на оправдателна присъда с присъждане на сторените разноски.

В предоставеното му от съда право на реплика частният тъжител заявява изрично, че твърденията на подсъдимия и процесуалният й представител не отговарят на истината, като именно те били тези които му пречели да осъществява личните контакти с детето. Излага своето мнение относно родителския капацитет на подсъдимата и връзката й с детето Т., посочва, че нейното поведение е довело до това, че му се е наложило на три пъти да се запознава със сина си, като отказа й да го „покани“ в Руската федерация на практика е затруднил максимално контактът на бащата с детето и е белег за това по какъв начин майката се отнася към важността на тази връзка, респ. към изпълнението на 1 правораздавателните актове, които задават нейната правна рамка. Излагат се още доводи за това доколко законосъобразно е изведено детето извън пределите на Република България, като се посочва, че във връзка с това има инициирани и други наказателни производства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Н. В. К. е родена на 01.06.1985г. в Руската федерация, руска гражданка, разведена, работи, неосъждана, с настоящ адрес в Руската федерация, Московска област, код 141070, гр. Електростал, ул. „Золотухи“, дом 8, корпус 1, квартира 38, с отлични характеристични данни.

Подсъдимата Н.К. и частният тъжител С.К. били съпрузи.

В началото на брака им тъжителят и подсъдимата са живеели в гр. Москва, Руска Федерация в различни жилища на свободен наем.

На 21.03.2014 г. се родил синът им Т. С. К., в гр.

Москва,

Руска

Федерация.

От месец май 2014 г., подсъдимата, частният тъжител и сина им Т. К. заживели в с.

Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Ясен, № 37.

В годините отношенията между съпрузите се изострили, като на 19.06.2015г. подсъдимата, заедно с малолетното им дете – Т. решили да напуснат семейното жилище, поради оплакванията на подсъдимата за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на частния тъжител.

Със съдействие на органите на IV РУП на МВР и Отдел „Закрила на детето" - Варна майката и детето били настанени в Кризисен център за жертви на домашно насилие и трафик на хора - гр. Варна.

Със съдействие на ДСП - Варна са предприети незабавни действия по настаняването на майката Н.К. и на детето Т. К. на сигурно и защитено място със Заповед № 8006/0078/30.06.2015г на ДСП-гр.Варна за майката Н.К. и Направление № ЗД-ЗД-Вн15/0471/01.07.2015г на ДСП -гр.Варна за детето Т. С. К..

За част от актовете на домашно насилие, осъществени от тъжителя спрямо подсъдимата и детето, е сезиран ВРС, като било образувано гр.д. № 7254/2015 г. , по описа на ВРС, XXX състав и била издадена Заповед за незабавна защита.

Посоченото гр.дело приключило с решение, въз основа на което е била издадена Заповед за защита с постановени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН за срок от една година.

В хода на производствата по ЗЗДН тъжителят по настоящото дело инициирал още няколко съдебни производства, в които подсъдимата е посочена като ответник: гр. д. № 8387/2015, по описа на ВРС, XXXV състав - за развод и гр.д. № 8049/2015 г., по описа на ВРС, г.о. IX с-в. - за определяне на местоживеенето на детето Т. С. К. при бащата; предоставяне упражняването на родителските права върху детето Т. С. К. на баща та; определяне режим на лични отношения с детето Т. С. К. и майката.

По направено искане от Н.К. гр.д. № 8049/2015 г. , по описа на ВРС, г.о. IX с-в. е присъединено към гр. д. № 8387/2015, по описа на ВРС, XXXV състав - за развод.

Последното приключило с Решение № 446/10.02.2016 г., по силата на което гражданския брак между С.К. и Н.К. е прекратен /като вина за разстройството на брачните отношения има съпруга — СЛ. Т. К.; предоставено е упражняването на родителските право по отношение на детето Т. К. на неговата майка Н.К.; определено е местоживеенето на детето Т. К. на адреса на неговата майка - Н.К., без да е посочен конкретен такъв; определен е режим на лични отношения/ бащата - тъжител в настоящото производство - е осъден да заплаща 2 месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител в полза на детето Т. К. в размер на 105 лева, считано от 06.10.2015 г.

Междувременно настаняването на подсъдимата Н. К. и детето Т. в Кризисен център за жертви на домашно насилие и трафик на хора било продължено. В този период подсъдимата е била в отпуск по майчинство за отглеждане на малолетното дете Т., като разчитала за подслон, прехрана, дрехи за детето и за себе си на Кризисния център, в който е била настанена.

Поради тази причина, в периода на защита по ЗЗДН и с оглед обстоятелството, че К. решила да продължи живота си на територията на Руската федерация, където имала семейство и възможност да осигурява доходи за себе си и детето, подсъдимата депозирала искова молба, въз основа на която било образувано по реда на чл. 121а от СК гр.д. № 9458/2015 г. по описа на ВРС, XLII състав, по което производство Н.К. молела съда да получи решение, с което ВРС да замести съгласието на бащата СЛ. Т. К., за издаване на паспорт и да разреши детето Т. С. К., ЕГН **********, роден на 21.03.2014 г. , в гр. Москва, Руска Федерация да напуска пределите на Република България и да пътува за чужбина неограничен брой пъти до навършване на 7 г. възраст за периода от 21 август на съответната календарна година до 31 юни на следващата календарна година, както и да се завръща в Република България за периода от 1 юни до 31 юли на съответната календарна година.

Искането на подсъдимата за получаване на заместващо съгласие от ВРС е отхвърлено. Решението на ВРС е атакувано пред Окръжния съд от Н.К., като било образувано в.гр.д. № 517/2017 г. по описа на ВОС.

Постановено е

Решение, с което е било отменено първоинстанционното съдебно решение и вместо това е постановено разрешение, заместващо съгласието на бащата С.К., детето Т. С. К., роден в гр. Москва, Руска Федерация, придружавано от своята майка и законен представител — Н.К., гражданка на Руска Федерация, да пътува до Руска Федерация по два пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни, по време, което е съобразено с режима на личните отношения на детето с бащата което разрешение важи за срок от 3 / три/ години, считано от влизане в сила на съдебното решение.

Междувременно настаняването в Кризисен център отново е продължено.

След изтичането му подсъдимата заедно с детето се настаняват в жилище на свободен наем, като подсъдимата все още не е започнала работа, а тъжителят търсел контакт с нея (по нейна преценка не заради детето), което обстоятелство я смущавало.

Подсъдимата К. и детето били граждани Руска Федерация, като тя все по-трудно оцелявала финансово (в това число чрез заеми от служители на Кризисния център, каквато била св. Г.) в гр. Варна.

На 26.09.2017 г. подсъдимата, заедно с детето отпътуват за Руска Федерация, като след тази дата нито подсъдимата, нито детето – Т. К. са се връщали в пределите на Република България.

На 06.10.2017 г. в 20.36 часа подсъдимата изпраща имейл до частния тъжител, в който го информира, че се намира в Русия и че възнамерява да живее, заедно с детето си там.

През 2019 г. тъжителят е депозирал частна тъжба срещу К., производството по която е било прекратено, като междувременно в Руската федерация е било заведено от подсъдимата ново дело за определяне на нов адекватен на фактическото положение режим на лични отношения на детето Т. К. с неговия баща.

С Решение, влязло в сила на 31.08.2022г. на Електросталския съд, Руска федерация е бил променен режима на лични отношения на тъжителя К. с неговия син – Т. К., като е установен нов такъв – посредством видеовръзка чрез Skype или други средства за комуникация; по време на зимната и лятната ваканции съответно по 5 и 14 дни след предварително съгласуване и в присъствието на майката на територията на обичайното 3 местопребиваване на детето – Руската федерация. Променен е бил и размера на дължимата на детето издръжка.

Процесното инкриминирано деяние според тъжителя се изразявало в бездействие – непредаване на детето на неговия баща в процесния период на датите съгласно установения режим на лични отношения – 31.12.2020, 01.01.2021г., 02.01.2021г., 03.01.2021г.,

16.01.2021г., 17.01.2021г., 06.02.2021г., 07.02.2021г., 20.02.2021г., 21.02.2021г., 06.03.2021г., 07.03.2021г., 20.03.2021г., 21.03.2021г., 03.04.2021г., 04.04.2021г., 17.04.2021г., 18.04.2021г., 01.05.2021г., 02.05.2021г., 03.05.2021г., 15.05.2021г., 16.05.2021г., 05.06.2021г., 06.06.2021г., 19.06.2021г., 19.06.2021г. и 20.06.2021г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – частично от показанията на свидетелите Т. М. К. – баща на частния тъжител, от показанията на св. И. И. И., както и от тези на св. К. Г..

При извършване на доказателствения анализ на наличните показания съдът намери за необходимо да посочи, че между показанията на свидетелите не са налице никакви противоречия, като изключим в една част тези на св. Т. К., който твърди, че между синът му и Н. не е имало насилие, доколкото такова е констатирано с актове на ВРС и ВОС и по повод на него са били издавани заповеди за незабавна защита, удостоверения за предоставяне на социални услуги и т.н.

Разпечатката съдържа 40 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6495811d-91eb-4779-889d-16be3e38fcac