Решение № 492 от 22.06.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Сливен, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20212230105262 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и Приложение № 1а към него от 02.12.2019 г., кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ клон България, прехвърлил на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземанията си срещу ответника К. М. К., произтичащи от Договор за потребителски кредит № CREX-15571957 от 18.12.2017 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че БНП Париба упълномощило ищеца в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено уведомление, редовно получено на 19.12.2019 г. от лицето П. К. - брат на ответника.

1

Ищецът описва, че на 18.12.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ клон България и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № CREX-15571957, по силата на който дружеството му предоставило кредит за закупуване на стоки/услуги в размер, който се състои от цената на стоките 1394,00 лева и застрахователна премия 263,81 лв.

Общият размер на кредита бил 1637,81 лв., а с подписване на договора кредиторът заплатил цената на стоката на упълномощения Търговски партньор на кредитора, което представлява усвояването на кредита.

Съгласно договора кредитополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, на 24 броя равни месечни погасителни вноски, в размер на 94,86 лева всяка, като първата погасителна вноска била платима на 05.02.2018 г., а последната - на 05.01.2020 г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема 2296,64 лева, ведно с първоначална вноска от 20,00 лв.

Ищецът твърди още, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем като дължимият остатък бил в размер на 1560,76 лв. - главница и 32,84 лв. - договорна лихва. На ответника била начислена лихва за забава в размер на 277,01 лв. за периода от 06.05.2018 г. до 01.06.2021 г.

На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

99 ЗЗД, че ответникът му дължи сумата от 1560,76 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № CREX-15571957 от 18.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и сумата от 32,84 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2020 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответникът му дължи сумата от 277,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.05.2018 г. до 01.06.2021 г.

Претендират се и направените в заповедното производство, както и направените в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от 2 особения представител на ответника, с който излага становище за допустимост на исковете, но ги оспорва по същество като неоснователни.

Твърди нищожност на договора за кредит поради неспазване на изискванията на императивните разпоредби на ЗПК и излага, че предвид недействителността на договора, на основание чл. 23 ЗПК, ответникът следва да върне единствено чистата стойност на кредита. Изтъква също, че видно от договора ответникът е закупил и застрахователна услуга, но липсват клаузи във връзка с нея. Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда особен представител - адвокат, който изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-15571957 от 18.12.2017 г. с посочени страни - кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучател К. М. К., съдържащ данни за предоставен на ответника кредит в размер на 1394,00 лв., представляващ стойността на закупени от ответника телевизор SAMSUNG 4500 на стойност 495,00 лв. и смартфон HUAWEI p10 на стойност 899,00 лв.

В размера на кредита е включена и сумата от 263,81 лв. - застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“.

В договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит ГПР 37,42 %, общият размер на дължимата от кредитополучателя сума 2296,64 лв., срок на договора в месеци - 24 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 94,86 лв.

Установява се още от представените писмени доказателства, че по силата на Приложение № 1а от 02.12.2019 г. към Рамков договор за продажба 3 и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, кредиторът „БНП Париба“ прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

Видно от представеното пълномощно, ищецът „Фронтекс

Интернешънъл” ЕАД бил упълномощен от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. да уведоми всички длъжници по всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. за прехвърлянето им на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД по силата на Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.

Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изпратено до ответника, което видно от приложеното известие за доставяне е редовно връчено на 19.12.2019 г.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че сумата по договора за кредит от 1394,00 лв. е усвоена от кредитополучателя К. М. К. на 18.12.2017 г. по фактура № ********** на „Зора М.М.С.“ ООД. При покупката авансово са внесени 20,00 лв. За сигурност на плащанията се дължи застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията” в размер на 263,81 лв., която е част от всяка месечна погасителна вноска 10,99 лв. по главницата. Или общият размер на кредита по главница е 1637,81 лв., като няма начислена „такса ангажимент“. Ответникът е заплатил на ищцовото дружество сума в размер на 289,72 лв., като остатъкът от задължението му по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е в общ размер на 2295,09 лв., в т. ч. главница - 1560,76 лв., възнаградителна лихва - 426,16 лв. за периода от 05.04.2018 г. до 05.01.2020 г. и лихва за забава върху просрочена главница - 308,17 лв. за периода от 06.04.2018 г. до 05.07.2022 г. вкл.

По заявление на ищцовото дружество било образувано ч. гр. д. № 2812/2021 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1143/08.07.2021 г. срещу ответника К. за сумите от 1560,76 лв. - главница, ведно със законната 4 лихва върху главницата от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 32,84 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва от 05.05.2018 г. до 26.01.2020 г.; сумата от 277,01 лв., представляваща обезщетение за забава от 06.05.2018 г. до 01.06.2020 г.; сумата от 37,41 лв. заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1560,76 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № CREX-15571957 от 18.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 32,84 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2020 г. и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 277,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.05.2018 г. до 01.06.2021 г.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

По същество обаче, съдът намира за частично основателен единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2812/2021 г. по описа на СлРС - 06.07.2021 г., до окончателното й погасяване.

Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени с договор за цесия, за което са представени съответните писмени доказателства, като цесията е действителна. В чл. 23 от Договора за кредит 5 изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК.

Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Ответникът е бил редовно уведомен за настъпилото прехвърляне на вземанията.

Съдът намира обаче, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.

11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.