Определение № 1105 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 20.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601376 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от И. Т. К., чрез защитника си адв. Т., срещу определение от 01.11.2023г. на Софийски градски съд, НО, 7 с-в, по н.ч.д. № 5289/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на К. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от определеното по НОХД № 248/09 на СОС общо наказание лишаване от свобода. В жалбата се моли за преразглеждане решението на съда и постановяването на условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че неправилно е преценено, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО, тъй като осъденият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание и е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Твърди се, че осъденият работи, поведението му е предвидимо и не застрашава обществото, ако същият не е в изолираната среда на пенитенциарното заведение. Излагат се съображения, че определението на първоинстанционния съд е формално, като не е налице съдържателен анализ на данните за личността на осъдения, като не е преценил поправянето на К. и че поведението и промяната в личността му покриват изцяло стандартите за постановяване на УПО. Моли се за отмяна на определението и постановяване на УПО по отношение на осъдения, тъй като са налице всички основания 1 затова.

Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

И. Т. К. е осъждан неколкократно, като с определение от 25.01.2012г. по НОХД № 248/09г. на СОС му е определено едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, за извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т.6 и т.12, вр. Чл. 115, вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Чл.

29, ал. 1 от НК и по чл. 354 А, ал. 3 от НК. Определен е първоначален СТГРОГ режим за изтърпяване. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА по НОХД № 4197/09г. на СРС, което е изтърпяно. Към 01.11.23г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически 14 години, 9 месеца и 24 дни, от работа 2 години, 5 месеца и 29 дни, като е налице остатък от 2 години, 8 месеца и 7 дни.

Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения И. К.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като К. е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание, доколкото става въпрос за осъждане за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. От друга страна обаче, видно от представената справка, налице е среден риск от рецидив в размер на 69 точки, който е в горната граница на скалата, поради което опровергава твърденията, че е налице трайно поправяне у осъдения, още повече че така констатираната стойност на риска от рецидив не е намаляла значително през продължителния срок на изпълняване на наказанието.

Респективно, няма как да се приеме, че този констатиран висок риск от рецидив обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване.

Следва да бъдат взети предвид също така и данните за личността на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, от които също не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация у К.. По 2 отношение на него не са постановявани награди, като има наложени наказания, корекционната дейност не е завършена и продължават да са налице дефицитни зони, особено в категориите „умения за мислене“ и „Начин на живот“, по отношение на които е налице завишаване на стойността спрямо последното оценяване. Ето защо няма как да се приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди изтичането на предвидения в присъдата срок. Действително, при осъдения К. се наблюдават и положителни промени, свързани с трайно упражняване на труд в рамките на пенитенциарното заведение, но независимо от това обаче, по делото не са представени убедителни доказателства, че е налице сериозно и трайно поправяне на осъдения и няма как да бъде направен обоснован извод, че при извеждането му от затворническото общежитие няма опасност същият да извърши други престъпни деяния, имайки предвид и обремененото му съдебно минало. Ето защо, преценявайки всички тези обстоятелства, а именно – немалкият риск от рецидив в размер на 69 точки, наличният остатък, както и невъзможността до този момент в достатъчна степен да бъде проследен процесът на поправяне на осъдения, настоящата въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения И. К.. Правилно молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.11.2023г. на Софийски градски съд, НО, 7 с-в, по н.ч.д. № 5289/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на И. Т. К. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от определеното по НОХД № 248/09г. на СОС общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4