Определение № 666 от 09.03.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2177/2025
- Вид
- Определение № 666
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Кристияна Генковска, Анжелина Христова, Никола Чомпалов
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.70 ал.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.78 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.80 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.80, ал.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- §1, т.30 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- §1, т.34 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- §1, т.40 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.212, ал.4 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 666 гр. София, 09.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристияна Генковска
Членове:
Анжелина Христова
Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002902177 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на отнетника по делото “Банка ДСК" АД против решение №326/06.06.2025 г., постановено по в.т.д. №335/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №26402/21.11.2023 г. по т.д. №247/2023 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените на основание чл.79, ал.1 ЗПУПС от "Тюб Маркетинг" ЕООД /в ликвидация/ срещу банката касатор искове за сумите, както следва: сумата от 55 000 евро - стойност за възстановяване по неразрешената платежна операция от 11.09.2020 г.; сумата от 5 074.32 евро - стойност за възстановяване по неразрешената платежна операция от 11.09.2020 г.; сумата от 37.69 евро - удържани банкови такси за извършените неразрешени платежни операции от 11.09.2020 г.; ведно със заедно със законната лихва върху трите главници от предявяването на исковата молба (09.02.2020 г.) до окончателното им заплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4 243.40 лева - мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 55 000 евро (107 570.65 лева) за периода от 14.09.2020 г. до 31.01.2021 г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 390.53 лева мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 37.69 евро (74.24 лева) за периода от 14.09.2020 г. до 31.01.2021 г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2.93 лева - мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 37.69 евро (74.24 лева) за периода от 14.09.2020 г. до 31.01.2021 г.; а на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4 949.30 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо, а по същество и като неправилно. Твърди, че е постановено при нарушение на 1 процесуалните правила, нарушение на материалния закон – чл.70, ал.1 и ал.3 ЗПУПС, чл.75, ал.3 ЗЗД и чл.422, ал.3 ТЗ, както и че е необосновано.
Аргументира твърдяната недопустимост с доводи, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по настоящото обусловено дело - висящ преюдициален спор. Поддържа, че неправилно въззивният състав не е уважил искането му по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството поради наличие на преюдициално производство по образувано по ВНОДХ №196/2025 г. на ОС - Бургас, което има за предмет присъда, постановена по НОХД №3839/2022 г. по описа на РС - Бургас.
Позовава се на мотивите на приложената присъда, като поддържа, че е осъществен състав на резултатно престъпление - измама, при която лицето И.К.Йо., действащ като мним пълномощник, от името и за сметка на ищеца „Тюб Маркетинг" ЕООД /в ликвидация/, чрез косвен платежен инструмент (нотариално заверено пълномощно) дава оспореното нареждане за изпълнение на процесните платежни операции. Не споделя изводите на съда, че посочената присъда №160/27.09.2024 г. по НОХД №3839/2022 г. на РС Бургас няма преюдициален характер, тъй като не е влязла в сила и не се явява релевантна за възражението по чл.80, ал.3 ЗПУПС. Излага становище за неправилно приложение на цитираната разпоредба. Счита, че дружеството е ползвател на платежни услуги, но не и потребител по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на ЗПУПС, поради което измамливите действия, освобождаващи от отговорност доставчика на дадена платежна услуга, в хипотезата, в която платецът не е физическо лице – потребител, може да са извършени не само от лицето, което е наредило процесната платежна операция, но и от негово име и за негова сметка, чрез пълномощник /когато в приложимите общи условия е предвидено, че платецът може да се разпорежда със сметката си и чрез упълномощено от него лице/. Счита, че при договорена процедура в ОУ за разпореждане с процесната сметка чрез пълномощник, извършването на платежни операции с валиден от формална страна и подписан платежен инструмент е при наличие на недвусмислено и обективно съгласие по смисъла на чл.70 ал.3 ЗПУПС, т.е. същите са разрешени. Позовава се на Решение на СЕС от 11.07.2024г., по дело С-409/2022. Счита, че са налице предпоставките на чл.422, ал.3 ТЗ и чл.75, ал.2 ЗЗД, поради което изпълнението на привиден кредитор е точно и освобождава длъжника от задължението. В заключение поддържа, че платежната операция е изпълнена съгласно чл.70, ал.1 и ал.3 ЗПУПС. Моли да бъде обезсилено въззивното решение поради наличие на преюдициален спор и като постановено въпреки подадената молба за допълване на първоинстанционното решение. Евентуално да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2, пр.2 /вероятна недопустимост/ ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1/ Освобождава ли се от отговорност доставчикът на платежни операции, в качеството му на длъжник по смисъла на чл.78 ЗПУПС, 2 когато е действал добросъвестно и е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението по смисъла на чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД? Твърди се противоречие с: решение № 237/11.01.2019 г. по т.д. № 2687/2017 г. на I т.о. на ВКС, решение № 114/17.01.2012 г. по т.д. № 839/2010 г. на I т.о. на ВКС, решение № 787/18.11.2010 г. по гр.д. № 1539/2009 г. на IV г.о. на ВКС.; 2/ Освобождават ли от отговорност по смисъла на чл.80, ал.3, изр.1 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги, умишлените измамливи действия от страна на получателят на платежната операция, при условие, че наредителят и получателят на платежната операция са ползватели на платежни услуги? Твърди се противоречие с: решение № 260016/06.01.2022 г. по т.д. № 663/2021 г. на СГС, решение № 4041/30.11.2022 г. по гр.д. № 4009/2022 г. на РС - Пловдив, решение № 266/07.02.2022 г. по гр.д. № 10680/2021 г. на РС - Варна, решение № 258/05.05.2023 г. по гр.д. № 2975/2021 г. на РС - Хасково и решение на Съда (пети състав) от 11 юли 2024 година по дело С-409/22 (UA срещу „Юробанк България" АД).; 3/ Представлява ли нотариално заверено пълномощно за разпореждане със сумите по банкова сметка „платежен инструмент" по смисъла на § 1 т.30 ДР ЗПУПС и когато същият е редовен от формална външна страна, може ли да се приеме, че платежната операция е разрешена по смисъла на чл.70 ал.3 ЗПУПС и че платецът е дал съгласие за нейното извършване? Твърди се противоречие с решение на Съда (пети състав) от 11 юли 2024 година по дело С-409/22 (UA срещу „Юробанк България" АД).
Ответникът по жалбата и ищец по делото „Тюб Маркетинг“ ЕООД /в ликвидация/ и третите лица помагачи Д. С. Р., Д. Р. Т. и М. А. Б. не взимат становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд приема за доказано сключването на 03.05.2018 г. между страните на валиден договор за разплащателна сметка, представляващ договор за платежна услуга с доставчик на платежна услуга; осъществяването на описаните неразрешени платежни операции - при липса на съгласие на платеца; уведомяването без неоснователно забавяне на доставчика на платежни услуги от ползвателя /след узнаването за тези операции, но не покъсно от 13 месеца от задължаването на сметката/. Решаващият състав приема за установено, че на 11.09.2020 г. в офис на ответната банка в гр.Бургас И.К.Йо. представя нотариално заверено пълномощно в своя полза и нарежда извършването на парични операции от сметката на ищеца - от разплащателна 3 сметка на ищеца са наредени и изпълнени паричен превод на сумата от 55 000 евро (107 570.65 лева) по банкова сметка на М. А. Б. с посочено основание „И.К.Йо. п/но 1580/11 консултантски договор № 268/31082020 за М. А. Б.", за който превод от сметката на ищеца е събрана такса в размер на 1.28 евро (2.30 лева) и плащане в брой на сумата от 5 074.32 евро (9 900 лева) на И.К.Йо. с основание „И.К.Йо., п/но 1580/110920", за което от сметката на ищеца е събрана такса в размер на 37.69 евро (74.24 лева). Приема също така, че подписът и името на управителя на ищцовото дружество Ема Давидова Суружон в процесното пълномощно не са изпълнени от нея /заключение на СПЕ/; че пълномощното е заверено от помощник-нотариус Д. Т. на 11.09.2020 г. между 12 ч. и 13 ч., вписано е под номер 1580 в „Общ регистър" на нотариуса и е качено в системата „Нотариус футурум 2012", но след уведомяване от полицията, че явилото се като упълномощител лице не е управителят на ищовото дружество, пълномощното не е качено в Системата Единство 2. Апелативният състав приема, че на същата дата поради съмнение за автентичността на пълномощното, въз основа на което са извършени процесните банкови операции, служители на банковия клон в гр.Варна се свързват с управителя на ищцовото дружество за потвърждение на пълномощното (писмо с изх.№ 10.10.2020г. и електронна кореспонденция от същата дата), след което управителят на „Тюб Маркетинг“ ЕООД подава писмена жалба до банката. Констатира, че с присъда № 160 от 27.09.2024 г. по НОХД № 3839/2022 г. на РС- Бургас е призната за виновна М.П.Г. за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК за това, че същата съзнателно е представила пред помощник нотариус преправен официален документ, лична карта, издадена на Ема Давидова Суружон; признат е И.К.Йо. за виновен за това, че пред банкови служители на „Банка „ДСК“ АД чрез използване на неистински частни документи – пълномощно, е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, с намерение да го присвои, престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1 НК.
Апелативният състав намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на първоинстанционното решение, като счита, че в случая не е налице преюдициалност на наказателното производство по отношение на гражданското. Като съобразява, че твърденията за преюдициалност, респ. искането за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е направено с оглед релевираното възражение от ответната банка по чл.80, ал.3 ЗПУПС, съдът сочи, че за да е налице сочената преюдициалност наказателното производство следва да има за предмет обвинение за измама на ползвателя на платежните услуги, а не на трети лица. В случая липсват данни за такова повдигнато обвинение, поради което и неуважаването на отправеното искане за спиране на настоящето производство не представлява основание за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение.
Решаващият състав намира за неоснователни оплакванията за незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение.
Отграничава като спорни въпросите относно приложението на разпоредбата 4 на чл.80, ал.3 ЗПУПС и §1, т.40 от ДР на ЗПУПС. Излага подробни мотиви, че отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл.79, ал.1 ЗПУПС /за възстановяване стойността на неразрешени платежни операции/ има обективен характер; че разпоредбата е въведена в националното законодателство чрез транспониране на текста на чл.73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, чиято цел е изграждане на доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силна страната, което обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите да носят риска от измамливи действия на трети лица. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице сочената хипотеза, тъй като липсват данни „платецът“, който е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, да е причинил загуби, свързани с неразрешени платежни операции, чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. Сочи, че са необосновани доводите на банката, че следва да бъде освободена от отговорност поради измамливи действия и/или неизпълнението на задълженията по чл.75, ал.2 ЗЗД от други лица, извън тези посочени от закона като платци. Намира за неоснователно оплакването за нарушение на чл.75, ал.2 ЗЗД. Като се позовава на практиката, обективирана в решение № 510/30.11.2011 г. по гр.д. № 1923/09 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 291/2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 348/11 г. по гр.д. № 387/10 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 291/12 г. по гр.д.
Разпечатката съдържа 21 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64933c3f-6859-4c9f-8acb-a2af6883bdd6