Решение № 205 от 20.07.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Шумен, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500419 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане са въззивни жалби, депозирани от Ч. А. Г., действащ чрез пълномощника адв. И.Т. от ШАК и от М. Х., действаща чрез пълномощника адв. Б. Д. от ПАК, двете срещу решение № 260036/17.05.2022 г. по гр.д. № 1843/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен.

Жалбоподателят Ч. А. Г. обжалва решението в частта, в която е определен режим на лични контакти между децата П. и Г. и майка им, в частта, в която е присъдена издръжка за децата от майката, считано от влизане на решението в сила и в частта за разноските. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго с, което да определи режим на лични контакти между децата и майката за срок от 1 година от влизане на решението в сила, в следните варианти: 1/ всяка седмица от месеца в ден петък, от 14.00 часа до 17.00 часа, в сградата на ДСП – Шумен или 2/ всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 10.00 часа до 18.00 часа, за всеки от дните, в присъствието на бащата; да присъди издръжката за децата от майката от датата на депозиране на исковата молба и му присъди направените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата по жалбата М. Х., действаща чрез пълномощника адв. Б. Д. от ПАК е депозирала отговор, в който оспорва същата и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Жалбоподателката М. Х. обжалва решението изцяло, като неправилно и 1 необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, по съображения, подробно изложени в жалбата й, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да предостави упражняването на родителските права върху двете деца на майката, при която да бъде местоживеенето им, определи режим на лични контакти между децата и баща им и й присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата Ч. А. Г., действащ чрез пълномощника адв. И.Т. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва същата и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

В първото по делото заседание жалбоподателят Ч. Г. заявява, че изменя посочения в жалбата му режим на лични контакти и желае той да се осъществява, както следва: всяка първа, трета и пета седмица от месеца, в петък от 17.00 часа до 17.00 часа в събота с детето Г. и от 17.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с детето П. или по уговорка между родителите, ако решат да разменят децата, като и двете деца са с преспиване поотделно.

Майката да контактува с всяко от децата през летния период по 15 дни с всяко от тях поотделно, с преспиване, по уговорка между родителите. През първите два дни от коледните празници майката да взема детето Г., от 17.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден, с преспиване, а през вторите почивни дни да взема детето П., от 17.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден, с преспиване, като майката взема отново детето П. от 17.00 часа на третия ден до 17.00 часа на четвъртия ден. За новогодишните празници майката да взема детето Г. от 17.00 часа на 30.12. до 17.00 часа на 31.12., с преспиване, а детето П. – от 17.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 02.01., с преспиване. За великденските празници майката да взема детето Г. от 12.00 часа на първия ден до 12.00 часа на втория ден, с преспиване, а детето П. – от 12.00 часа на втория ден до 12.00 часа на третия ден, с преспиване. Рождените дни на децата да се празнуват съвместно от родителите и децата на определено от родителите обществено място.

Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са частично основателни, поради следното:

Гр.д. № 1843/2018 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя Ч. Г., с искане за предоставяне упражняването на родителските права над децата П. А. Х. и Г. А. Х., родени от съвместното му съжителство с ответницата М. Х. на бащата, при кого да бъде определено местоживеенето им, при режим на лични контакти на децата с майката – всяка първа събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като майката бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на по 250.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се отнася.

2

В предоставения й срок, ответницата е оспорила предявените искови претенции като изцяло неоснователни.

С постановеното от него решение първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права върху децата П. А. Х., ЕГН ********** и Г. А. Х., ЕГН ********** на бащата Ч. А. Г., ЕГН **********; определил е режим на лични контакти на майката М. Х., род. на ........ с всяко от децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, с преспиване, 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, през всяка четна календарна година / 2022, 2024 и т.н. / - през Коледните празници, вкл. Нова година, а през всяка нечетна календарна година / 2023, 2025 и т.н. / - по време на Великденските празници, като при определения режим за времето на двете ваканции майката следва да връща децата на бащата в последния ден на ваканцията, не по-късно от 17.00 часа; определил е местоживеене на децата П. А. Х., ЕГН ********** и Г. А. Х., ЕГН ********** при техния баща Ч. А. Г., ЕГН ********** на адрес: гр. Шумен, .....; осъдил е М. Х., род. на ........ да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца П. А. Х., ЕГН ********** и Г. А. Х., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Ч. А. Г., ЕГН **********, в размер на по 250 лева месечно по отношение на всяко от децата, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася и е осъдил М. Х. да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 2 250.40 лева, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка и деловодни разноски, както и 5 лева – за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението се обжалва изцяло от ответницата и частично от ищеца, в частта, в която е определен режим на лични контакти между децата П. и Г. и майка им, в частта, в която е присъдена издръжка за децата от майката считано от влизане на решението в сила и в частта за разноските.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното: Страните са съжителствали на семейни начала в Кралство Норвегия от 2006 г. до 2017 г., когато се разделили по взаимно съгласие.

Двамата имат три общи деца – А. А. Х., П. А. Х., ЕГН ********** и Г. А. Х., ЕГН **********, родени съответно през 2007 г., на 27.12.2011 г. и на 02.07.2015 г., в гр. Берген, Кралство Норвегия. М. Х. има и две други пълнолетни деца – С. и Б., от предходен брак.

Детето А. е настанено и се отглежда в приемно семейство в Кралство Норвегия, поради влошено здравословно състояние – синдром на Даун и др. увреждания. От раждането им до 2017 г. децата П. и Г. са били отглеждани в Норвегия съвместно от двамата им родители.

След раздялата им през пролетта на 2017 г., родителите постигнали споразумение за съвместно упражняване на родителските права върху двете деца. В края на 2017 г. майката М. Х. била задържана от полицейските органи на Норвегия по обвинение за извършено 3 престъпление, поради което бащата поел изцяло грижите за децата, а през м. януари 2018 г. се завърнал заедно с тях в Република България, като се установил при родителите си в гр.

Шумен. След освобождаването й от ареста, на 23.06.2018 г. майката пристигнала в България, наела апартамент в гр. Шумен и веднага направила опит да се срещне с децата, но не била допусната до жилището им от бащата. На 24.07.2018 г., по гр.д. № 2011/2018 г. по описа на ШРС, по искане на бащата, срещу майката била издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН, с която била задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо двете деца и бащата и й било забранено да ги приближава на по-малко от 100 метра. С протоколно решение от 02.11.2018 г. по посоченото гражданско дело, потвърдено с решение № 41/21.02.2019 г. по в.гр.д. № 20/2019 г. на ШОС, молбата на бащата, действащ лично и като законен представител на двете деца, за предоставяне на закрила по ЗЗДН била отхвърлена изцяло. По-късно, през м. септември 2018 г. бащата и двете деца се преместили в гр.

София, предвид необходимостта П. да посещава логопедична детска градина, където майката също наела жилище под наем. Същата завела дело по чл.8 от Хагската Конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на дете, като с влязло в сила решение № 2859/19.04.2019 г. по гр.д. № 13665/2018 г. по описа на СГС, потвърдено с решение № 2567/21.11.2019 г. по в.гр.д. № 3391/2019 г. на САпС й е било отказано връщане на децата в Норвегия и било определено местоживеенето им в България. През м. април 2019 г. родителите подали заявление за ползване на услуга в „Детски контактен център“, гр. София.

През м. ноември 2019 г. бащата, двете деца и леля им по бащина линия О.А.М. заминали за Република Полша във връзка с уговорен медицински преглед на детето П., което, поради мускулна слабост, било със забавено физическо и интелектуално развитие. На 25.11.2019 г., на летище“ Фредерик Шопен „ бащата бил задържан от полските власти във връзка със сигнал в Шенгенската информационна система и отправено от Кралство Норвегия искане за екстрадиция, по повод повдигнато срещу него обвинение в Норвегия за облагодетелстване от престъпна дейност. Тъй като същият следвало да остане в Полша до приключване на производството срещу него, децата били настанени в защитено жилище в посолството на РБ в Полша, където пребивавали около един месец, като им било осигурено всичко необходимо, включая възможности за обучение. В края на м. декември 2019 г. децата се завърнали обратно в България, придружавани от леля си О.М.. След завръщането им, последната подала искане до ДСП – Шумен за предприемане на мярка за закрила на децата, изразяваща се в настаняване в семейството й. Със заповеди № ЗД-Д-Н-144/20.12.2019 г. и № ЗД-Д-Н-145/20.12.2019 г. на директора на ДСП – Шумен децата Г. и П. били настанени по административен ред в семейството на леля им по бащина линия О.А.М. и съпруга й О.Л.М., на адрес: гр. Шумен, ул. ....... Впоследствие били заведени дела по чл.28 от ЗЗДет. за настаняване на децата в семейството на посочените роднини по съдебен ред. След изтичане на първоначално определения едногодишен срок за настаняване на децата, О. и Б.М. подали заявление до ДСП - Шумен, че желаят да продължат да отглеждат децата в своето семейство. Със заповеди №№ ЗД-Д-Н-102/05.11.2021 г. и № ЗД/Д-Н-085/20.08.2021 г. на директора на ДСП – Шумен настаняването на децата Г. и П. било прекратено, като били настанени временно в семейството на роднините им по бащина линия О. и Б.М. за нов 4 едногодишен срок. Майката обжалвала заповедите за настаняване на децата по административен ред, като с решения на директора на РДСП – Шумен същите са били потвърдени. От ДСП – Шумен били депозирани молби за настаняване на децата при роднините им и по съдебен ред, по които пред ШРС са били образувани гр.д. № 2529/2021 г.