Определение № 58 от 13.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 13.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20235001000067 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. Р. К. ЕГН **********, П. Ц. К. ЕГН **********, С. Ц. К. ЕГН **********, Д. Ц. Ч. ЕГН ********** и М. Ц. К.

ЕГН **********, като наследници на Ц. И. К., поч. на **.**.****г. чрез адв.

Д. В. против определение № 1182 от 23.11.2022г., постановено по т.д. № 830 по описа за 2021г. на ОС П., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове. Жалбоподателят оспорва приетото от съда, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично и затова ненаследимо, поради което и след като наследодателя не е предявил иск приживе, наследниците му няма как да встъпят в неговите права, въпреки, че техния наследодател е отправил застрахователна претенция. Твърдят, че наследодателя на ищците Ц. И. К., заедно с останалите преки наследници на починалата при ПТП на **.**.****г. С. К. са подали застрахователна претенция до ЗАД “Б.В.“, с което свое действие са заявили волята си да бъдат обезщетени в посочените в претенцията размери за причинените им неимуществени вреди, което притезание от лично се трансформира в парично и се наследява. Освен изложеното жалбоподателите оспорват приетото от първоинстанционния съд, че иск от наследодателя на ищците не е предявен приживе, като заявяват, че такъв е предявен от Ц. К. и е образувано т.д. № 696/2020г. по описа на ПОС, производството по което неправилно е прекратено, като съда е приел, че към момента на предявяване на иска ищецът е бил починал без да се съобрази с факта, че исковата молба е изпратена по пощата. Въз основа на изложеното, настояват съда да отмени обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено. Претендират 1 разноски, изразяващи се в определено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на адв. В..

Ответникът по частната жалба – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС П. с вх. № 33527 на 15.12.2022г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателите чрез представляващия ги адвокат на 13.12.2022г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Повдигнатият за разрешаване пред Окръжен съд П. спор е по активно субективно съединени искове, предявени от М. Р. К. ЕГН **********, П. Ц.

К. ЕГН **********, С. Ц. К. ЕГН **********, Д. Ц. Ч. ЕГН ********** и М.

Ц. К. ЕГН **********, като наследници на Ц. И. К., поч. на **.**.****г. да бъде осъден ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ********* да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 14 000 лв. за всеки един от тях, вследствие ПТП, настъпило на **.**.**** г., причинено от застрахован при ответника със застраховка "Гражданска отговорност" водач на МПС, в резултат на което е настъпила смъртта на майката на прекия на ищците наследодател - Ц. И. К., а именно С. И. К..

За да прекрати производството първоинстанционния съд е приел, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично и ненаследимо, поради което наследниците на увреденото лице не са носители на материалното право на обезщетение, а и на процесуалното такова, предвид липсата на настъпило наследствено правоприемство във висящ процес.

Вярно е приетото от решаващия съд, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е строго лично и ненаследимо, с корекцията, че ако увредения е обективирал волята си да търси обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди т.е. формирал е личната си преценка, че желае да упражни правото си на обезщетение за тези вреди, то наследниците му могат да наследят това право и да го упражнят. В конкретният случай, видно от приложената застрахователна претенция вх. № 0056/1200 от 12.12.2019г. Ц.

2

И. К., заедно с останалите низходящи и преки наследници на починалата С. И.

К. е демонстрирал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял неимуществени вреди, които настоява да бъдат обезщетени. Именно това право на обезщетение, което има съответен паричен еквивалент и е упражнено чрез заявената застрахователна претенция е наследимо, а за наследниците, при отказ на застрахователя да заплати такова, е възникнало правото на иск по чл. 432, ал.1 КЗ. В този смисъл е и установената съдебна практика – Решение № 60170 от 13.05.2022г. на ВКС по т.д. № 1435/2020г., ІІ т.о., ТК и Определение № 230 от 30.05.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 711/2022г., ІІ т.о., ТК.

Не до този извод е достигнал решаващия първоинстанционен съд, поради което и оспореният негов съдебен акт, като несъобразен с материалния и процесуален закон, следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на следващите се процесуални действия.

Предвид изложеното и макар да е без особено практическо значение за повдигнатия спор, но доколкото въззивния съдът дължи произнасяне по всички наведени в жалбата доводи ще се посочи, че вярно е твърдението на жалбоподателите, че приживе иск от прекия наследодател на ищците е предявен. Приложеното т.д. № 269/2020г. по описа на ОС П. – ХІ т.с. е образувано по искова молба на Ц. И. К., която е изпратена по пощата с клеймо на изпращането 15.04.2020г., а ищеца е починал на **.**.****г., видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № ГС-1088-370 от 12.12.2019г. на Община П.. Констатираното означава, че на основание чл. 62, ал.2 ГПК във вр. чл. 125 ГПК искът е бил предявен от правосубектна страна ищец, смъртта, на която е настъпила след предявяване на иска, а за съда е възникнало задължението да издири и конституира наследниците му.

Доколкото обаче жалба не е постъпила по прекратеното т.д. № 269/2020г. по описа на ХІ т.с. на ОС П., то посоченото е единствено за пълнота на изложението.

Неоснователно е искането на адв. В. за присъждане на разноски, изразяващи се в определяне на възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство, тъй като такива се дължат съобразно изхода на спора при приключване на производството – чл. 78, ал.1 ГПК във вр. чл. 81 ГПК.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1182 от 23.11.2022г., постановено по т.д. № 830/2021г. на ПОС – ХХІІІ т.с., с което след като е отменено определение от 14.10.2022г. за даване ход на устните състезания е прекратено производството по т.д. № 830/2021г. по описа на ОС П..

ВРЪЩА делото за продължаване на следващите се процесуални действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4