Решение № 4830 от 19.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4830 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20231100509090 по описа за 2023 година

СГС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 57784/19.05.2023 г., подадена от длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „*******“ № 159, *******, срещу разпореждане от 03.04.2023 г., с което ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ е отказал да отмени Постановление за разноски с изх. № 20098 от 22.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510401028 по описа на ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ, и е приел за събиране разноски по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева.

В жалбата се излагат доводи за липса на забава от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, като длъжник по изпълнението, поради своевременно отправена от длъжника покана до кредитора, с която се заявявала готовност за заплащане на вземанията, предмет на изпълнителния лист, която покана не била получена поради ненамиране на взискателя на адреса в Търговския регистър. Излага и доводи за наличие на злоупотреба с права от страна на взискателя. Оспорва и приетите от съдебния изпълнител допълнителни разноски.

Взискателят във възражение по чл. 436 ал. 3 ГПК оспорва жалбата. Излага становище, че непосочването на банкова сметка не представлява забава на кредитора и длъжникът може да се освободи от задължението си.

1

Съдебният изпълнител в мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК обосновава законосъобразност на обжалваните изпълнителни действия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Предмет на изпълнителното дело са вземания на К.И.Б. към „Софийска вода“ АД в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, за което по гр. дело № 57950/2021 г. на СРС е издаден изпълнителен лист от 26.07.2022 г. Вземането е било прехвърлено от първоначалния кредитор на взискателя по изпълнителното дело „К.М.“ ЕООД, с договор за цесия от 12.12.2022 г., съобщен от предишния кредитор на длъжника на 19.12.2022 г. Длъжникът „Софийска вода“ АД отправил покана до цесионера за посочване на банкова сметка, по която да бъде изпълнено задължението.

Поканата била върната невръчена с отбелязване, че при посещение на 22.12.2022 г. на адреса на управление на взискателя - гр. Хасково ул. „******* е установена „заключена къща, няма индикации за фирма“.

На 22.03.2023 г. по искане на адвокатско дружество „Ю.“ гр. София от името на взискателя „К.М.“ ЕООД, било образувано изп. дело № 20238510401028 по описа на ЧСИ М.П.. В изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение са посочени разноски по изпълнителното дело в общ размер 210.91 лева и такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в общ размер 157.31 лева. В Постановление с изх. № 20098 от 22.03.2023 г., разноските по изпълнителното дело са конкретизирани, както следва: по т. 1 от Тафифата - 24 лева за образуване на изпълнително дело; по т. 3 от Тарифата - 6 лева за извършване на справка за длъжника и неговото имущество; по т. 5 от Тарифата - 24 лева за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа; по т. 9 от Тарифата - 18 лева за налагане на запор; по т. 26 от Тарифата - 41,31 лева за изпълнение на парично вземане; по т. 31 - 24 лева допълнителни разноски. Разноските на взискателя в размер на 210.91 лева обхващат 200 лева адвокатско възнаграждение. На датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в "Обединена българска банка" АД, до която било изпратено запорно съобщение.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:

Съгласно общото правило на чл. 68 б. „а“ от ЗЗД, паричното задължение на длъжника „Софийска вода“ АД следва да бъде изпълнено по местожителството, или в случая по седалището и на адреса на управление на кредитора „К.М.“ ЕООД в гр.

Хасково ул. „*******. Изпълнението на паричното задължение на адреса на кредитора е било очевидно невъзможно, защото на посочения в Търговския регистър адрес на управление не се намира управлението на дружеството - кредитор. Това се установява от връщането в цялост на поканата, отправена от длъжника до кредитора, с 2 отбелязване, че е установена „заключена къща, няма индикации за фирма“.

Изпълнението на задължението чрез паричен превод по банкова сметка на кредитора е било също невъзможно, тъй като кредиторът не е посочил банкова сметка. В тази връзка, неоснователен е доводът във възражението на кредитора, че дружеството не е длъжно да разполага с банкова сметка. Това задължение следва по аргумент от чл. 13 ал. 1 изр. 1 от Търговския закон, който задължава търговеца да посочва в търговската си кореспонденция фирмата, седалището и адреса на управление и банковата сметка.

Задължаването със закона на търговеца на посочи банкова сметка в търговската си кореспонденция означава, че той е длъжен да поддържа банкова сметка. Невярно е и твърдението във възражението срещу жалбата, че дружеството не разполага с банкова сметка. Капиталът на дружеството от 2 лева е внесен по банкова сметка, което е видно от справка в Търговския регистър. При тези обстоятелства, отсъствието на кредитора от посочения от него адрес на управление и непосочването на банкова сметка на дружеството следва да се тълкува като непредоставяне на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Горното, освен злоупотреба с право, е и забава на кредитора по смисъла на чл. 95 предл. 2 от ЗЗД.

Неоснователно взискателят се позовава на чл. 97 ал. 1 ЗЗД, регламентиращ способа за освобождаване на длъжника от паричното задължение при забава на кредитора, чрез депозиране на сумата за пазене в банка. В тази връзка, неотносима към конкретния спор е и представената от представителя на взискателя съдебна практика, включително тази по чл. 290 ГПК. Цитираните решения касаят неизпълнение от длъжника на главното задължение, от което при забава на кредитора, длъжникът е можел да се освободи чрез способа по чл. 97 ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай, длъжникът „Софийска вода“ АД не оспорва, че дължи паричните суми, предмет на изпълнителния лист, които не са били изплатени на взискателя преди образуването на изпълнителното дело. Настоящият спор обаче е не за главното задължение, а за разноските по изпълнителното дело, което е образувано за неговото събиране. Поради безспорно установената по делото забава на кредитора, тези разноски следва да бъдат за негова сметка. Горното произтича по аргумент от чл. 96 ал. 2 ЗЗД, според който в тежест на кредитора са необходимите разноски (т.е. разноските за запазването на вещта), направени поради неговата забава. По аргумент на по-силното основание и с оглед паричния характер на задължението, разноските за неговото събиране чрез изпълнителен процес, които не са „необходими разноски“, също следва да бъдат за сметка на кредитора.

С оглед на изложеното, следва обжалваният отказ следва да бъде отменен, а постановлението за разноските, с което ЧСИ Петков е приел за събиране от длъжника разноски в общ размер на в общ размер 210.91 лева и такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в общ размер 157.31 лева. следва да се отменят.

Разноски за настоящото производство не се следват доколкото същото е с 3 оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски с изх. № 20098 от 22.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510401028 по описа на ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ за приемане на разноски за събиране по изпълнителното дело в размер на 210.91 лева и такси по ТТРЗЧСИ в общ размер 157.31 лева и разпореждане от 03.04.2023 г. за отказ за отмяна на постановлението и за приемане на разноски за събиране по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева, вместо което:

ПОСТАНОВЯВА, че „СОФИЙСКА ВОДА“ АД не дължи разноски и такси по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20238510401028.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4