Решение № 50 от 13.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502626 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.439, ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от А. Я. Д., чрез адв. Н. Г., против решение №2780 от 21.07.2022 г., постановено по гр. дело №13049/2021 г. на РС-Пловдив, ХІІ гр. състав, с което е отхвърлен искът на А. Я. Д. да се установи по отношение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, че в отношенията между страните ищецът не дължи плащане на сумите по договор за кредит с „Банка ДСК“ от дата 11.12.2006 г., за които е издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 12477 по описа на ПРС за 2012 г., и е образувано за събиране изпълнително дело № 108 по описа на ЧСИ П. при ПОС за 2017 г.: 4399.38 лв. - главница; сумата от 750.89 лв., съставляваща редовна (възнаградителна) лихва за периода 15.03.2012 г. – 09.08.2012 г.; сумата от 144.45 лв. наказателна лихва (обезщетение за забава), дължима за периода 15.03.2012 г. – 09.08.2012 г.; 100 лв. заемни такси, законната лихва върху главницата от 09.08.2012 год. до изплащане на вземането, както и 107.89 лева разноски по частното дело, и 305.07 лева юрисконсултско възнаграждение по частното дело, поради погасяване по давност, като неоснователен; осъден е А. Я. Д. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 150 лева разноски по делото – възнаграждение на юрисконсулт, и да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 150 лева разноски 1 по делото – възнаграждение на юрисконсулт.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички наведени с исковата молба съображения. Не са отчетени всички доказателства по делото. Навеждат се и доводи за необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че давността е изтекла преди образуване на изпълнителното дело. Същата е тригодишна, а не петгодишна, както е прието от съда. Иска се отмяна на решението, като на страната се присъдят и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от двамата ответници по делото.

От въззиваемата страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението да се потвърди. Излагат се съображения, че давността е петгодишна, като са осъществявани и действия, които са я прекъсвали в процесния период. Иска се присъждане на разноски.

От въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД се излагат съображения, че производството по отношение на този ответник следва да бъде прекратено.

Ако не се възприеме това виждане, въззивната жалба да се остави без уважение, а решението да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно като краен резултат и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

2

С оглед доводите в отговора на въззивната жалба, депозиран от „Банка ДСК“ ЕАД за недопустимост на предявения срещу този ответник иск, следва да се отбележи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като при условията на евентуалност – в случай, че се приеме, че сумите не са дължими на първия ответник, респективно – че не е легитимиран да отговаря по иска, е предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК против „Банка ДСК“ ЕАД. С оглед изложените в исковата молба твърдения, е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск спрямо „Банка ДСК“ ЕАД.

Ето защо не се възприемат доводите за недопустимост на предявения иск, като искането за прекратяване на производството като процесуално недопустимо е неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил съображения в същата насока и е дал правна квалификация на исковете в съдебно заседание на 17.03.2022 г., срещу която не е възразено от страните.

Действително, искът по чл.439, ал.1 ГПК е отхвърлен, като липсва произнасяне по отношение на втория предявен иск. Пропуснати са сроковете за допълване на решението, липсват и доводи във въззивната жалба в тази насока, като настоящата инстанция е недопустимо да се произнася.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.

439, ал.1 ГПК, предявен от А. Я. Д., ЕГН **********, от ***, против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, и евентуално предявен против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - да се установи по отношение на ответното дружество недължимост на кредитно задължение, тъй като е погасено с изтичането на погасителна давност.

Според изложеното в исковата молба, между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД имало договор за кредит от 11.12.2006 г., по който Д. бил кредитополучател. Вземанията на банката били обезпечени с поръчителството на трето на спора лице - Р.М.. Поради неизпълнение, банката се снабдила със изпълнителен лист против солидарно отговорните длъжник и поръчител, издаден по частно гр. дело №12477 по описа на ПРС за 2012 г., за следните суми: 4399.38 лв. - главница по договора за кредит от 11.12.2006 год. и два анекса към него; сумата от 750.89 лв., съставляваща редовна (възнаградителна) лихва за периода 15.03.2012 г. – 09.08.2012 г.; сумата от 144.45 лв. наказателна лихва (обезщетение за забава), дължима за периода 15.03.2012 г. – 09.08.2012 г.; 100 лв. заемни такси, законната лихва върху главницата от 09.08.2012 год. до изплащане на вземането, както и разноските по частното дело за издаване на заповед за плащане. Впоследствие неплатените вземания на първия ответник били прехвърлени чрез цесия от 3 дата 10.12.2012 год. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. За тази цесия ищецът не бил уведомен. Цесионерът образувал при ЧСИ П. изпълнително дело №108/2017 г. Твърди се, че ищецът не бил уведомен, че вземанията по кредита са станали предсрочно изискуеми, а вземането е погасено с изтичането на давност. Иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, че описаното вземане не се дължи, евентуално, ако по този иск няма произнасяне по същество или се установи, че цесията не е съобщена, се иска да се признае за установено по отношение на втория ответник недължимост на същите суми.

Ищецът претендира и разноските по делото

Ответниците оспорват исковете, твърдят, че длъжника е уведомен за цесията; отричат изтичането на давност, като сочат, че същата е спирана и прекъсвана. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноските за защита.

Съдът е приел с решението си, че са предявени допустими евентуално съединени срещу различни ответници искове с правно основание в чл. 439 от ГПК, чрез които се оспорва изпълнението по изпълнително дело №108/17 г. по описа на ЧСИ П.. Тази правна квалификация е правилна по отношение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, но не и по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, за която, както се отбеляза, в първото съдебно заседание е посочено, че се касае за иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът по чл.439 ГПК може да се предяви само спрямо взискателя, но не и спрямо трето за изпълнението лице, а безспорно взискател по изпълнителното дело е цесионерът на вземането „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в полза на когото са извършвани и плащанията. Доколкото обаче липсва произнасяне по иска, предявен срещу „Банка ДСК“ ЕАД, а и липсват доводи в тази насока във въззивната жалба, не са налице основания за обезсилване на съдебния акт в тази част.

Съдът е приел, че по прехвърлянето на процесното вземане чрез цесия и това, че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори.

Не е възприет довода на ищеца, че не му е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Сама по себе си липсата на предсрочна изискуемост на дадено договорно вземане не съставлява правоизключващо или правопогасяващо възражение. Изпълнението се дължи, но е отложено във времето по почин на страните. Датата на изискуемостта има значение за това, кога се погасява едно задължение по давност, изтичането на каквато погасява задължението. В конкретния случай изпълнителният лист е издаден въз основа заповед за незабавно изпълнение по смисъла на чл. 417 от ГПК, като съдът е проверил дали вземането е изискуемо и го е приел за такова с издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист.

Няма данни разпореждането за незабавно изпълнение да е било обжалвано от Д. или М., следователно към датата на издаването на 4 изпълнителния лист вземането по договора за кредит е било изискуемо в пълен размер. Несъобщаването на цесията също не съставлява правопогасяващ или правоизключващ задължението факт. Идеята на чл.99 ЗЗД е да се изключи спор по отношение на това, кой е действителния титуляр на вземането, включително по отношение на длъжника, който без такова уведомление не е длъжен да изпълни на новия кредитор – цесионер, тъй като ще плати зле – без погасителен ефект. При несъобщена на длъжника цесия плащането на първоначалния кредитор има погасителен ефект, тъй като длъжникът плаща добросъвестно и на овластено лице в хипотеза по чл.75, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Няма предвидена специална форма за извършване нито на цесията, нито на уведомлението за нея, тоест то може, освен с нарочно писмо до длъжника, да бъде извършено и чрез уведомяването му от ЧСИ за това прехвърляне с последващото конституиране на приобретателя като взискател по делото. Затова съдът е приел, че към датата на подаването на исковата молба, цесията на вземането е била надлежно съобщена на длъжника, като надлежно легитимиран кредитор и взискател по делото се явява „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, включително поради това, че легитимиран ответник по иск по чл. 439 от ГПК е винаги взискателя по изпълнителното дело, какъвто банката не е. Съдът в такова производство не може да отрече възникването на вземането или неговата изискуемост. Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.), респ. чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание (решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а такива, които не са заявени като основание на предявения иск не подлежат на разглеждане, тъй като не са включени в неговия предмет (решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), е мотивирало състава на районния съд да приеме, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока, представляващ давностен такъв за изпълнение.