Присъда № 155 от 23.06.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 155

ОТ 23.06.2023 г.

ПО НОХД № 3195/2023 г.

НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,

НО, ІІI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 70/2022 г. по описа на 06 РУ при ОП Пловдив и пр.пр. № 1825/2022 г. по описа на РП Пловдив срещу Ш. Б. Б. за това че На 10.02.2022г. в гр. Пловдив, като ****, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, повторно в немаловажни случаи, след като е бил осъждан за друго такова престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – прозорец, отнел чужди движими вещи – пари – 480 лева, 120 британски лири на стойност 278,58 лева и 85 евро на стойност 166,25 лева, всички общо на стойност 924,83 лева от владението на търговско дружество Анджело 95, ЕООД, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал.

1, т. 3 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде определено наказание, което след редукцията да остане една година лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия пледира за минимално наказание.

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа становището на защитника си. С последната си дума моли за спрведливо наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ш. Б. Б. с ЕГН: ********** е роден на ****, живущ в ****, постоянен адрес – ****, б., б. гр., начално образование – ****, неженен, неработещ, осъждан.

Същият бил осъждан с определение за одобряване на споразумение 87/11.01.2022г., в сила от 11.01.2022г. по НОХД № 20215330205057/2021 г. по описа на РС Пловдив, 4 – ти н.с., за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено на осн. чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

Свид. М. Г. Г. притежавала и управлявала търговско дружество Анджело 95, ЕООД. Чрез него тя развивала ресторантьорска дейност, като за целта имала помещение, оборудвано като заведение, находящо се в ****. Ресторантът бил оборудван с видеонаблюдение и СОТ. Традиционно работното време било организирано в петък и събота вечер, като през останалото време на седмицата не работил. Свид. М. Г. държала закачени на дървен рафт банкноти в чуждестранна 1 валута в различни купюри, а именно: 4 банкноти от 20 британски лири, 2 банкноти от 10 британски лири, 4 банкноти от 5 британски лири, 1 банкнота от 50 евро, 1 банкнота от 20 евро, 1 банкнота от 10 евро, 1 банкнота от 5 евро. Освен чуждестранната валута на същия рафт имало по една банкнота с номинал 10, 20, 50 и 100 лева. Освен тези пари в заведението на 10.02.2022г. вечерта имало 180 лева на монети в монетник на бара, а под монетника - още 120 лева в различни банкноти.

Около 20.30 часа на 10.02.2022г. подсъдимият Ш. Б. Б. минал покрай ресторанта, стопанисван от търговското дружество на свидетелката М. Г.. Тогава решил да извърши кражба от заведението, тъй като имал нужда от финансови средства. От кофа за смет подсъдимият взел изхвърлен чаршаф, с който покрил главата и лицето си, за да прикрие самоличността си. От земята той взел тухла, хвърлил я по прозорец от източната страна на заведението, който се счупил. Прозорецът бил с размери 90 см. ширина и 70 височина, което позволило на подсъдимия Ш. Б. да проникне през него във вътрешността. Веднъж получил достъп до вътрешността на помещението, той се насочил към бара. От там той взел всички налични гореописани пари - а именно: 4 банкноти от 20 британски лири, 2 банкноти от 10 британски лири, 4 банкноти от 5 британски лири, 1 банкнота от 50 евро, 1 банкнота от 20 евро, 1 банкнота от 10 евро, 1 банкнота от 5 евро, по една банкнота с номинал 10, 20, 50 и 100 лева, 180 лева на монети в монетник на бара, а под монетника - още 120 лева в различни банкноти, които били собственост и във владение на търговското дружество. Подсъдимият напуснал ресторанта през взломения прозорец и се отдалечил. Така той прекъснал фактическата власт на търговското дружество, управлявано от свидетелката М. Г., над парите, като установил свое владение, с намерение да ги присвои без съгласието на последната.

Впоследствие подсъдимият изхарчил парите за свои нужди.

Деянието на подсъдимия Ш. Б. Б. било записано от монтираните охранителни камери в ресторанта, стопанисван от търговско дружество Анджело 95, ЕООД.

На 11.02.2022г. около 16.00 часа свидетелката М. Г. отишла в заведението си.

Тогава тя установила, че е взломен – счупен, един от прозорците. По земята имало множество стъкла. Когато проверила съхраняваните вътре пари, тя установила, че всички са откраднати. Незабавно сигнализирала органите на полицията чрез **** на МВР. В 6 РУ – Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив била сформирана оперативно – следствена група, която посетила местопроизшествието. Бил извършен оглед.

Свид. М. Г. предала на разследващ орган диск със запис от охранителните камери, за което бил съставен писмен протокол. Впоследствие на иззетото веществено доказателство бил извършен оглед. На записа ясно се наблюдавали действията на подс.

Ш. Б. по време на осъществяване на инкриминираното деяние.

Отделно от това във връзка с извършеното в 6 РУ – Пловдив при ОДМВР гр.

Пловдив полицейските органи предприели необходимите оперативно – издирвателни мероприятия, вследствие на които самоличоността на извършителя на кражбата от ресторанта била установена. С подс. Ш. Б. били проведени беседи и разговори от полицейските служители. Подсъдимият признал пред свидетелите Г. Т., С. С. и Е. Д., че именно той е автор на деянието.

Подсъдимият Ш. Б. Б. към датата на деянието бил ****, но като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно, показанията на свидетелите М. Г., В. Н., Г.

2

Т., С. С., Е. Д., М. Ю., както и от приложените по досъдебното производство писмени доказателства – протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществено доказателство, писмо от БНБ, справка търговски регистър, справка за съдимост, характеристична справка и др.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. В този смисъл признанията му се допълват по показанията на всички свидетели. Събраните гласни доказателства се потвърждават и от писмените доказателства, сред които протокол за оглед на веществени доказателства.

Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обвинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, и съдът е направил преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства, намира, че в случая е безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по правото. Въпреки това не се откриха данни, които да опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора.

С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна, ч е Ш. Б. Б. при условията на продължавано престъпление и при условията на повторност при немаловажен случай, като ****, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си е отнел чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот чужди движими вещи пари - 480 лева, 120 британски лири на стойност 278,58 лева и 85 евро на стойност 166,25 лева, всички общо на стойност 924,83 лева от владението на търговско дружество Анджело 95, ЕООД, без съгласие на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195 ал.1, т.3 и т. 7, вр. с чл.194 ал.

1, вр. с чл.63 ал. 1, т.3, вр. с чл.28 ал.1 от НК.

Макар и **** към датата на извършване на деянието подсъдимият е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което го прави годен субект на наказателната отговорност.

Предмета на престъплението са чужди за дееца движими вещи - пари подробно описани в диспозитива на обвинението - спрямо които фактическа власт е упражнявало ощетеното юридическо лице, чрез управителя и своите служители, които са се намирали в обекта, стопанисван от него и са се намирали под негово владение.

Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на държателите върху инкриминираните вещи, като е установил своя собствена трайна фактическа власт, с което и престъплението е довършено. Като е взел парите от местата, на които са се намирали и съхранявали, като е повредил прегради здраво направени за защита на 3 имот като е счупил затворения прозорец, който представлявал преграда към вещите.

Действията му по установяване на трайна власт се изразяват в избягване и отдалечаване от мястото на вземане на парите заедно с тях, за да не му бъде прекъсната установеното от него владение и да не бъде заловен. Фактът, че не е установено по какъв начин се е разпоредил с вещите, не води до недоказаност на обвинителната теза, тъй като разпореждането може само да свидетелства за присвоителното намерение, но не е съставомерен признак на извършеното престъпление. Въпреки че няма конкретни писмени доказателвства за всяка една отнета вещ съдът намира, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от свидетелските показания на управителя на юридическото лице, която описва детайлно отнетите вещи .

Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и владелеца на вещите. Деянието извършено спрямо ощетеното юридическо лице, отговаря на квалифициращия признак на кражбата по чл. 195 ал. 1, т. 3, вр, чл. 194, ал. 1 от НК. Отнемането е станало чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и след като я е повредил подсъдимият е осъществил този квалифициращ белег.

Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, а именно че отнема чужда движима вещ – пари без съгласието на владелеца , предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици – лишаването на друго лице от упражняването на фактическа власт върху вещта, и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от субективна страна - намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от установените действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно разпореждането на вещите за свои собствени нужди.

Подсъдимият Ш. Б. Б. е бил осъждан – с определение за одобряване на споразумение 87/11.01.2022г., в сила от 11.01.2022г. по НОХД № 20215330205057/2021 г. по описа на РС Пловдив, 4 – ти н.с., за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал.

1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено на осн. чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Това му осъждане обосновава квалифицирането на процесното деяние като такова извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 от НК.