Решение № 2316 от 20.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2316 гр. Варна, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20253110102028 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от К. Г. И., ЕГН **********, срещу С. Г. Г., ЕГН **********, главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Г. Г. да заплати на К. Г. И. сума в размер на 18774,47 лв., представляваща предоставена в заем сума по неформален договор за заем от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

В случай че главната искова претенция бъде отхвърлена, е предявен евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на С. Г. Г. да заплати на К. Г. И. сума в размер на 18774,47 лв., представляваща получена на ** г. от С. Г. Г. без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 18.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът К. Г. И. излага, чрез адв. В., че сключил със С. Г.

Г. неформален договор за заем от ** г. Заемната сума от 18774,47 лв. била предадена на заемателя на ** г. по банков път. До заемополучателя били оправени покани за връщане на предадената сума, но плащане не последвало.

Заявява в условията на евентуалност, че сумата била дадена без основание. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения главен иск, а в случай на отхвърлянето му - на евентуалния такъв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Г. Г., с който, чрез адв. Г., не оспорва, че сключил с К. Г. И. неформален договор за заем от ** г. и получил от нея на същата дата уговорената сума от 18774,47 лв. Сочи, 1 че не бил поканен да я върне.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и формира следните правни изводи:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е сключен неформален договор за заем, както и че ищецът е предал реално сумата от 18774,47 лв. на ответника със задължението последният да му я върне, а и същото се установява от приобщеното по делото банково извлечение за движение по сметката на ищеца за периода 14.10.2020 г. до ** г., от което е видно, че сумата от 18774,47 лв. е преведена от сметката на ищеца по сметката на ответника.

С оглед горното, съдът намира за установено, че страните по делото са постигнали съгласие за предаване от ищеца - заемодател в собственост на ответника - заемател на посочената парична сума със задължение на последния да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, т. е. между страните по делото е възниквало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен между тях неформален договор за заем за потребление.

Безспорно е също така, че страните не са уговорили срок за връщане на сумата. В този случай приложение следва да намери правилото на чл. 240, ал.

4 ЗЗД, съгласно което ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е отправил покана до ответника по време на телефонни и лични разговори да върне заетата сума. Предвид съдържащото се в исковата молба изрично изявление в този смисъл, същата следва да се счита за покана за връщане на сумата. Видно от книжата по делото, исковата молба е връчена на ответника на 21.02.2025 г., от което следва, че едномесечният срок по чл. 240, ал. 4 ЗЗД е изтекъл на 21.03.2025 г., т. е. в течение на процеса, който факт съдът съобразява на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК. При това положение, следва да се приеме, че на 21.03.2025 г. ответникът е поканен да върне дадената му сума.

Считано от следващия ден - 22.03.2025 г., ответникът е изпаднал в забава и дължи връщане на заемната сума, ведно със законната лихва за забава от същата дата.

От страна на ответника, в чиято доказателствена тежест е да установи погасяване на паричното си задължение, нито са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за заплащане на задължението по процесния договор.

По изложените съображения главната искова претенция следва да бъде уважена.

Претенцията за присъждане на законната лихва върху претендираната главница се явява основателна за периода от 22.03.2025 г. до окончателното изплащане, а за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2025 г., до 21.03.2025 г. вкл., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Поради основателността на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, а именно отхвърляне на главния иск, и предявения в условията на евентуалност иск с 2 правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД не подлежи на разглеждане.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по се дължат сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответникът навежда възражение за недължимост на разноски, а в условия на евентуалност - за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Възражението с правно основание чл. 78, ал. 2 ГПК е основателно.

Ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото конкретна уговорка за срок за връщане на сумата липсва и той е поканен да върне получената сума с исковата молба, т. е. вземането на ищеца не е било изискуемо към датата на депозиране на исковата молба, и същевременно не оспорва иска по основание и размер, което по същество представлява признание на иска. Ето защо, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „**“ №1, бл.

9, вх. 1, ет. 4, ап. 10, да заплати на К. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „**“ №49, ет. 7, ап. 172, сума в размер на 18774,47 лв. (осемнадесет хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща предоставена в заем сума по неформален договор за заем от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2025 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 18.02.2025 г. до 21.03.2025 г.

Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN: BG 04 UBBS 8002 **, открита в „Обединена българска банка“ АД с титуляр К. Г.

И..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3