Решение № 4991 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4991 гр. С., 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

ВелИ. Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря ЦветелИ. В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507002 по описа за 2022 годИ.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответницата по иска И. Н. Д., чрез назначения й особен представител адв. С. К., срещу решение № 20000637 от 05.01.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20032591 от 28.04.2022 г., и двете постановени по гр.д. № 13976/2021 г. на СРС, 85 състав, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ответницата И. Н. Д. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата 5171,05 лв., представляваща цена на доставена за периода м. април 2015 г. - м. април 2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „Драган *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 03.04.2018 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 446,38 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 15.09.2016 г. до 23.03.2018 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата 146,20 лв., представляваща цена на извършена в периода м. май 2014 г. – м. април 2017 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 03.04.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.

№ 22140/2018 г. на СРС, ГО, 85 състав, както и в частта, с която ответницата е осъдена да плати на дружеството сумата 1225,54 лв. разноски за исковото производство и сумата 162,94 лв. разноски за заповедното производство.

1

С въззивната жалба и уточняваща молба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на изводите на съда и поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че ответницата не е собственик на процесния имот, поради което не се намира в договорни отношения с ищцовото дружество. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове изцяло.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Топлофикация С.“ ЕАД, чрез юрк. Ф.И., се поддържа неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

1. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 5171,05 лв., представляваща цена на доставена за периода м. април 2015 г. - м. април 2017 г. топлинна енергия:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на 2 имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата - потребител се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове.

Ответницата е собственик на процесния апартамента на основание чл. 92 ЗС, по приращение. От нотариален акт № 36/ 29.02.1996 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища, офиси, гаражи и избен помещения е видно, че същата, в качеството си на собственик на терена, е учредила право на строеж на жилищна сграда в полза на „В.“ ООД, запазвайки си правото на строеж върху процесния апартамент, който дружеството се е задължило да й построи. Като собственик на терена се е легитимирала с нотариални актове № № 67/1939 г., 132/1942 г., 195/1973 г. и 8/1974 г., описани в нотариалния акт за учредяване право на строеж, сред документите, установяващи правото й на собственост върху терена. От удостоверение изх. № 68-00-1571/21.11.2011 г. на ГИС-С., се установява построяването на сградата и административния адрес на същата – гр.

С., бул. *******

Данни, че И. Н. Д. е собственик на процесния апартамент се съдържат и в следните писмени доказателства: списък на етажните собственици на вх. 1 на жилищната сграда, намираща се на бул. ******* подписан собственоръчно от ответницата, приложен към протокол на общото събрание на ЕС – приложение № 1 към договор № 4698/07.10.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост на бул. ******* вх. 1; главни отчети, изготвени от „Т.С.“ ЕООД, също собственоръчно подписани от ответницата.

Не се твърди, нито по делото има данни някой друг да е придобил собствеността върху апартамента или вещното право на ползване върху същия. Няма данни и в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното, доводите на въззиваемата за липса правоотношение между страните за процесния имот са неоснователни. на договорно

В спорния период са действали различни общи условия: от 01.04.2015 г. до 09.08.2016 г. вкл. – ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.; от 10.08.2016 г. до 30.04.2017 г. – ОУ публикувани на 3

11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивницата-ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период имотът е бил топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация С.“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.

Според вещото лице по съдебнотехническата експертиза, както и според представените от „Т.С.“ ЕООД индивидуални справки за отопление и топла вода, стойността на потребената топлинна енергия в периода м. април 2015 г. - м. април 2017 г. за процесния имот, след отчитане на изравнителните сметки, възлиза на 5012,20 лв.

Съдът кредитира заключението на съдебнотехническата експертиза, според която дължимата сума за доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на 5012,20 лв., а не заключението на съдебносчетоводната експертиза, според която същата възлиза на 5118,69 лв., тъй като има съответствие между изводите на вещото лице по СТЕ и представените от „Т.С.“ ЕООД писмени доказателства (л. 82 и 83 от делото на СРС).

Налице е неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания. Това се установява и от заключението на съдебносчетоводната експертиза.

Поради изложеното настоящият състав намира, че И. Н. Д. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата 5012,20 лв., представляваща цена на доставена за периода м.04.2015 г. м.04.2017 г. топлинна енергия.

Възражението на ответницата, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца за посочената сума е неоснователно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г. (вземанията, дължими за времето от 01.04.2015 г. до 09.08.2016 г. вкл.), е настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата, на която задължението е възникнало, тъй като е налице хипотезата на чл.

114, ал. 2 ЗЗД – уговорено е в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2014 г., че вземането за цената на доставена топлоенергия става изискуемо в 30-дневен срок от датата на публикуване от кредитора на 4 фактурата на интернет страницата на продавача, тоест след покана от кредитора.

Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2016 г. (тези от 10.08.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл.) е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД).

Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 03.04.2018 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок не е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода м.04.2015 г. - м.04.2017 г.

2. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 146,20 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. услуга за дялово разпределение за топлоснабдения имот: